Решение № 8200 от 06.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8200 гр. София, 06.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110151574 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [*******], ЕИК [*******], срещу Д.

И. С., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 25.08.2022 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38276/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [*******], аб. № [*******] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез назначения му от съда по реда на чл. 47 ГПК особен представител адв. М., оспорва исковете при доводи за нередовност на исковата молба, за неоснователност и недоказаност на претенциите вкл. и по размер. Заявява възражение за изтекла погасителна давност, както и за недължимост на претендираните 1 суми за лихви. Оспорва общите условия с доводи, че същите не са публикувани съобразно предвидения в закона ред. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава. В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

С оглед изложеното и въз основа на доказателствата по делото (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № [*******] г., нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № [*******] г., решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 368/2010 г. на РС [*******], постановено по молба по чл. 50 СК, молба декларация, подадена от [*******] до ищеца на 02.08.2001 г.), съдът приема, че през периода м.10.2018 г. – м.04.2019 г. ответникът е бил собственик на имота, притежаващ ½ ид.ч. от същия, като с решението за прекратяване на брака ползването на семейното жилище (процесния топлоснабден имот) му е било предоставено. Последното обаче не го легитимира като единствен купувач по продажбеното правотоношение с ищеца, като съображенията за това са следните:

С мотивите на цитираното и по-горе Тълкувателно решение № 2/2017 г. ВКС, 2

ОСГК, е възприето становището, че когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че единствено ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици.

Именно такъв е и настоящият случай. Не се установява ответникът в качеството си на съсобственик на имота (и бивш съпруг, комуто е предоставено ползването на имота семейно жилище) да е отправил до ищеца волеизявление с предложение да е единствен купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за имота (напр. като поиска партидата да бъде на негово име). Съдът отчита, че другият съсобственик има правен интерес да поиска да не бъде титуляр на партидата за имота с оглед предоставеното на другия съсобственик ползване на жилището, както е сторено в случая през 2015 г. (т.е. преди началото на процесния период). Последното обаче, по мнение на настоящия съдебен състав, който съобразява цитираното по-горе Тълкувателно решение, означава, че легитимирани да отговарят по предявените искове за цената на ТЕ и свързаните с нея други вземания, са и двамата съсобственици. Кое лице е било фактическият ползвател на имота би обусловило отношения, произтичащи от неоснователно обогатяване между съсобствениците, но не би могло да рефлектира върху качеството им на купувачи на ТЕ по договорното правоотношение с ищеца. Ето защо и не е налице основание да се приеме, че на договорно основание (на каквото в случая се позовава ищецът) за ответника е възникнало задължение да заплаща цялата цена на доставената до имота топлинна енергия. Следователно и Д. С. отговаря за ½ част от процесните задължения според размера на притежаваното от него право на собственост от имота.

По делото са приети писмени доказателства (документи за главен отчет, изравнителни сметки и фактури, издадени от [*******]), от които се установява, че през процесния период имотът е бил необитаем. Разпределителите за ТЕ в имота са били затапени, не е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода. ТЕ е начислявана единствено за сградна инсталация (на база отопляемия обем на имота) и за отопление на имот предвид наличието на лира в едно от помещенията, т.е. ТЕ е начислявана по изчислителен път, с оглед липсата на уреди, чиито показания да бъдат отчитани. Следва да се посочи, че на настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че не е налице техническа възможност за монтиране на ИРРО на тръбно отоплително тяло, каквото е лирата, с оглед което и отдадената от нея ТЕ се изчислява въз основа на нормативно установена 3 формула. Както се посочи, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, също се начислява по формула, изведена по нормативен път на база отопляемия обем на жилището.

Следователно и дължимата сума за ТЕ за периода за имота възлиза на посочената в изравнителната сметка и претендирана от ищеца в исковата молба сума, като е без значение обстоятелството дали до имота е бил осигурен достъп или не, предвид липсата на уреди в същия, показанията на които да бъдат отчитани.

Ответникът своевременно е заявил възражение за погасяване по давност на част от главницата, което следва да бъде разгледано.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.

111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.

32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 29.12.2022 Съгласно императивната норма на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 8 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2019 г., тъй като вземането за м.03.2019 г. е станало изискуемо на 15.05.2019 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за него, не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 15.07.2022 г.