Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11483 от 04.09.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2762/2026
Вид
Определение № 11483
Подписан
04.09.2026
Състав
Мария Ганева

Цитирани разпоредби

  • чл. 166 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60, ал.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал.6 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11483

Варна, 04.09.2026 г.

Административният съд - Варна - XXXIII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ГАНЕВА като разгледа докладваното от съдията Мария Ганева административно дело № 2762/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166 АПК и е образувано по искане на Я. А. М. от [населено място] , ул. „Хан Кардам „ № 12 , подадено чрез адв. Й. А. , за спиране предварителното изпълнение на заповед № GRAM- 3033661/31.08.2026г. на мл. автоконтрольор при ОД на МВР-Варна , инкорпорирано в жалба срещу цитираната заповед.

Заявеното основание на отправено към съда искане е настъпването на значителни вреди за молителя , тъй като при невъзможност да управлява личния си автомобил , не може да се придвижва до работното му място - м. „Лъджата“ на 24 км от [населено място]. , а и работата му като старшина на катер е с неопределено работно време. Отнемането на СУМПС го лишава от трудови доходи и от осигуряване прехрана за семейството . Той ще бъде поставен в невъзможност да погасява отпуснат му потребителски кредит и банката ще пристъпи към принудително изпълнение. Посочва също ,че се е ангажирал да води на лекар майката на своята съпруга - Т. Г., която живее в [населено място] и е с множество заболявания . Твърди се също немотивираност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение.

Съдът счита искането за допустимо предвид чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 и чл. 60, ал.6 АПК. Жалбата изхожда от лице с активна процесуална легитимация – адресат на наложена ПАМ , още повече в хипотезата на висящо съдебно производство по проверка законосъобразността на наложена принудителна мярка, тъй като искането за спиране е обективирано в жалба до съда . При проведеното изследване за основателност на искането съдът установи следното:

Със заповед № GRAM- 3033661/31.08.2026г. на мл. автоконтрольор при ОД на МВР-Варна на Я. М. е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ до решаване въпроса за отговорността , но не повече от 3 месеца“ .

Молителят представя безсрочен трудов договор № 864/14.10.2013г. , сключен с „Терем КРЗ- Флотски арсенал -Варна „ ЕООД , съгласно който той заема длъжността „ старшина на катер“ при пълно работно време от 8 часа , а с допълнително споразумение № 187/15.01..2026 г. трудовото му възнаграждение е увеличено на 645 евро.

Според събраните данни от НБД „Население“ молителят и негова съпруга имат настоящ адрес в [населено място] , обл. Варна , Т. П.- майката на съпругата на И. П. , е с постоянен и настоящ адрес в [населено място] , [улица].

Приложен към молбата договор за потребителски договор , сключен на 01.07.2026г., сочи, че на молителя от банка „ДСК“ АД е бил отпуснат кредит в размер на 20 000 евро за срок от 5 години . М. не представя погасителния план към този договор, а изрично в т. 6 на глава І на договора е вписана възможност страните да предоговарят условията на договора .

Видно от получена по делото справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна съпругата на молителя- С. Г. М., е правоспособен водач на МПС , категория „В от 1994 г. и има издадено СУМПС със срок на валидност до 11.11.2030 г.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи :

Събраните по случая данни сочат за наложена ПАМ, която мярка нормативно е уредена в чл. 171, т.1 от ЗДвП. Нейното предварително изпълнение е допуснато по силата на закона - арг. чл. 172, ал.6 от ЗДвП. След като няма разпоредено от адм. орган предварително изпълнение по смисъла на чл. 60 АПК, не следва да се излагат мотиви за съществуване на предпоставките на цитираната правна норма. Следователно не следва адм. орган да излага твърдения в насока защита на особено важни държавни или обществени интереси, защото те се предполагат. Молителят трябва да посочи и докаже наличието на обстоятелства, предполагащи основателност на искането за спиране т.е. засягане на негови права и законни интереси, противопоставими по значимост на посочените в чл. 60 от АПК. В този контекст е неоснователно оплакването за немотивираност на предварителното изпълнение на ПАМ.

Законодателят е задължил съда да се произнася незабавно по такива искания, поради което съдебният орган не може да дава указания за представяне на допълнителни доказателства , а следва да се произнесе съобразно представените такива към молбата за спиране.

Логично е да се предположи, че след като наложената ПАМ води до временна невъзможност на адресата на мярката да управлява МПС , това обстоятелство има неблагоприятен ефект върху него, но съдът може да спре изпълнението сами при съществуването на вреди, които имат характеристиката на значителни или трудно поправими. Конкретиката по настоящия случай не сочи на подобно заключение.

Първо , М. не ангажира доказателства, че работното му място е м. „ Лъджата на 24 км. от [населено място] . Той твърди в молбата до съда , че е с неопределено работно време, но в трудовия ме договор е вписано стандартното осемчасово работно време.

Второ, М. твърди, че заради предварителното изпълнение на заповедта няма да може да се придвижва до работно си място, но процесната ПАМ не е безсрочна. В обжалваната заповед точно и ясно е записано, че нейната продължителност е най-много 3 месеца- минимален времеви период в сравнение със срока на останалите ПАМ по чл. 171 от ЗДвП – половин година, една година.

Трето , временната невъзможност М. да управлява МПС не е свързана с работната му функция -старшина на катер, поради което звучи неубедително тезата му, че се последва прекратяване на трудовия му договор.

Четвърто, след като М. няма да може да управлява личния си автомобил , за да се придвижва до работа, то няма пречки това задължение да се поеме от неговата съпруга, с която живеят в едно домакинство и която е правоспособен водач на МПС от 1994г.

Пето, М. твърди, че след като няма да може да работи 3 месеца, ще бъде в невъзможност да погасява сключения от него потребителски кредит, но тази негова теза няма убеждаващо въздействие, тъй като той не представя никакви доказателства за имотното положение на неговото семейство. Той нито твърди, нито представя доказателства , че неговата съпруга е безработна , а освен това не представя и погасителния план към договора за потребителски кредит, за да стане ясно какъв е размера на дължимата от него месечна вноска по кредита.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че звучи неубедително тезата на молителя ,че ще последва принудително изпълнение от страна на банката, тъй като изрично в глава І на сключения потребителски договор има клауза , позволяваща предоговаряне на условията на кредите т.е на вноската, на срока .

Шесто , М. иска от съда да спре предварителното изпълнение на обжалваната заповед с довод неблагоприятни последици за здравето на неговата тъща, което означава защита на чужди права. С подобни доводи право да иска спиране на изпълнението има самата Т. П. , а не Я. М.. Процесуална субституция в случая е недопустима.

В обобщение не съществуват противопоставими по степен на важност на обществения и държавен интерес засегнати субективни права или законни интереси на Я. М. , които да налагат спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената по съдебен ред заповед.

Мотивиран от изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я. А. М. от [населено място] , ул. „Хан Кардам „ № 12 , подадено чрез адв. Й. А. , за спиране предварителното изпълнение на заповед № GRAM- 3033661/31.08.2026г. на мл. автоконтрольор при ОД на МВР-Варна.

Съдебното определение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му за страните, придружено с препис от съдебното определение.

СЪДИЯ: