Определение № 1404 от 19.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1404 гр. Стара Загора, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500741 по описа за 2025 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на С. П. В., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ***, действащ чрез Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър БУЛСТАТ № ***, с адрес: гр. С.З., ***, действащо чрез управителя си адв. М. В. М., срещу определение № 2722/24.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 664/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е уважено искане за изменение решение № 647/02.07.2025 г. в частта му за разноските като присъдените на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение са намалени от 1600 лв. на 639,17 лв.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна като се излагат доводи, че редукция на разноските за адвокатско възнаграждение не следва да бъде правена, т.к. възнаграждение в размер на 1600 лв. е платено от страната, а предмета на делото - четири осъдителни иска, обуславя дължимостта му в този размер предвид уважаването им.

Претендира присъждането на разноските в настоящото производство.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната страна – „К.“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира за потвърждаване на обжалваният съдебен акт.

1

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В производството по гр.д.№ 664/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, образувано по искова молба на С. П. В., действащ чрез адв. М. М., срещу „К.“ ЕАД, са разгледани четири кумулативно обективно съединени осъдителни иска за суми, представляващи дадено при липса на основание поради нищожността на съответните договорни клаузи в четири договора за потребителски кредит и договори за поръчителство км тях, които са регламентирали заплащането им от потребителя.

Исковете са уважени за сумите от 155,69 лв., 703,65 лв., 1384,05 лв. и 1148,32 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца изцяло направените разноски за адвокатско възнаграждение от 1600 лв., с ДДС, заплатено при подписване на договора за правна защита и съдействие с № 00127/2025 от 06.06.2025 г., представен в проведеното на 12.06.2025 г. открито съдебно заседание.

Ответникът е подал молба за изменение на решението в частта за разноските, като е поискал намаляването на разноските за възнаграждение за адвокат поради прекомерността им предвид ниската правна и фактическа сложност на делото.

С обжалваното определение съдът е уважил частично искането за изменение на решението си като е приел, че възнаграждение в размер на 639,17 лв., съобразено с материалния интерес по делото, съответства на ниската му фактическа и правна сложност.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за основателна по следните съображения:

Правото на ефективна защита на потребителя срещу неравноправни 2 клаузи изисква адекватно възмездяване и на разноските, които той прави за защита на своите права, ако тези разноски са разумни и обосновани.

В случая С. П. В. е заплатил възнаграждение в размер на 1600 лв., с ДДС за адвокатска услуга – процесуално представителство по потребителски спорове.

Тези спорове са произтекли от четири самостоятелни основания – четири различни договора за кредит и съпътстващите ги договори за поръчителство.

Макар и четирите спора да са били разгледани в едно съдебно производство, за всеки един от предявените искове С. П. В. е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, чийто размер не се явява прекомерен при съпоставянето му с предмета на делото.

Според въззивният съдебен състав материалният интерес, като критерий при преценката за прекомерност на разноските за възнаграждение за адвокат, не следва да се определя в общ размер, а следва да се отчете липсата на каквато и да е било обективна връзка между отделните правоотношения, от които ищецът черпи претендираните свои права, за които е и получил търсената съдебна защита.

При това положение разноски за адвокатско възнаграждение се дължат самостоятелно за всеки уважен иск, и поради това общо заплатено възнаграждение в размер на 1600 лв., с ДДС, а без ДДС в размер на 1333,33 лв., не се явява прекомерно, доколкото за всеки защитен интерес ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 333,33 лв. без ДДС, а с ДДС – 400 лв.

Такъв размер на адвокатско възнаграждение, съобразен с икономическите правила, регулиращи пазара на предоставяне на адвокатски услуги и и тяхната обичайна себестойност, обективно не е пряко мярата за разумност и обоснованост, отчитайки обстоятелството, че адвокатският труд все пак е високо квалифициран и следва да представлява достойно заплащане, съответстващо на извършената работа по смисъла на чл.48, ал.5 от Конституцията на Република България.

В случая следва да се държи сметка, че адвокатското възнаграждение е заплатено от С. П. В. на адв. М. М., а не се присъжда на адвоката за оказана от него безплатна правна помощ на материално затруднено лице, поради което като примерен ориентир при остойностяване на положеният от адвоката труд 3 съдът следва да използва разпоредбите на Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, уреждаща обичайните размери на адвокатските възнаграждения за различните видове адвокатска работа, а не Наредбата за заплащането на правната помощ, която следва да бъде приета като критерий за обичайните размери на възнагражденията, които следва да бъдат присъждани на адвокатите в хипотезите на оказана от тях правна помощ на материално затруднени лица.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно, поради което то следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде оставена без уважение.

Относно разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. П. В. има право на разноски.

Такива следва да му се присъдят за платена държавна такса от 15 лв. .

Относно обжалваемостта на настоящия съдебен акт:

Предвид цената на предявените искове, която е под 5000 лв., на основание чл.274, ал.4 от ГПК определението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.3-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2722/24.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 664/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е уважено искането на К.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители С.Р.Я. и И.Ц.К., за изменение решение № 647/02.07.2025 г. в частта му за разноските като присъдените на С. П. В., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** разноски за адвокатско възнаграждение са намалени от 1600 лв. на 639,17 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си 4 представители С.Р.Я. и И.Ц.К., за изменение на решение № 647/02.07.2025 г. в частта за разноските чрез намаляване на присъдените на С. П. В., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители С.Р.Я. и И.Ц.К., да заплати на С. П. В., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** сумата от 15 лв. / петнадесет лева/ - съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1404 гр. Стара Загора, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500741 по описа за 2025 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на С. П. В., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ***, действащ чрез Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър БУЛСТАТ № ***, с адрес: гр. С.З., ***, действащо чрез управителя си адв. М. В. М., срещу определение № 2722/24.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 664/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е уважено искане за изменение решение № 647/02.07.2025 г. в частта му за разноските като присъдените на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение са намалени от 1600 лв. на 639,17 лв.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна като се излагат доводи, че редукция на разноските за адвокатско възнаграждение не следва да бъде правена, т.к. възнаграждение в размер на 1600 лв. е платено от страната, а предмета на делото - четири осъдителни иска, обуславя дължимостта му в този размер предвид уважаването им.

Претендира присъждането на разноските в настоящото производство.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната страна – „К.“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира за потвърждаване на обжалваният съдебен акт.

1

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В производството по гр.д.№ 664/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, образувано по искова молба на С. П. В., действащ чрез адв. М. М., срещу „К.“ ЕАД, са разгледани четири кумулативно обективно съединени осъдителни иска за суми, представляващи дадено при липса на основание поради нищожността на съответните договорни клаузи в четири договора за потребителски кредит и договори за поръчителство км тях, които са регламентирали заплащането им от потребителя.