Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2559 от 27.10.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1601/2022
Вид
Определение № 2559
Подписан
27.10.2022
В сила
25.10.2022
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Кристиян Антониев Попов, Радостина Петкова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2559 гр. Бургас, 25.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Радостина П. Петкова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно гражданско дело № 20222100501601 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е oбразувано по частна жалба, подадена от ,,ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, с адрес: гр. Пловдив, ул.

,,Христо Г. Данов” № 37, чрез юрисконсулт Костадин Айвазов срещу Определение № 553/07.07.2022г., постановено по ч.гр.д. 233/2022г. по описа на Районен съд Айтос, с което Районен съд – Айтос е обезсилил изцяло издадената Заповед № 95/24.03.2022г. за изпълнение на парично задължение и е прекраил производството по образуваното ч.гр.д. № 233/2022г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от РС – Айтос определение. Посочва, че след завеждане на първоинстанционното дело за издаване на заповед за парично изпълнение на 22.03.2022г. срещу длъжника А. Р. Д., същият е заплатил задълженията си към дружеството на 09.05.2022г, като са останали неизплатени единствено направените от заявителя разноски. Счита, че тъй като длъжникът е платил претендираните суми след завеждане на делото и след издаване заповедта за изпълнение, той сам е дал повод за образуване на производството и дължи заплащане на направените в производството разноски. Твърди, че кредиторът има право да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта относно разноските. Посочва, че РС – Айтос незаконосъобразно е отказал издаване на изпълнителен лист в частта за разноските, както и незаконосъобразно е обезсилил издадената заповед. Моли за отмяна на обжалваното определение и уважаане на молбата за издаване на изпълнителен лист за разноските.

В закоустановения срок не е постъпил отговор от ответника по частната жалба – А. Р. Д..

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт.

1

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

На 22.03.2022г. пред Районен съд – Айтос е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ,,ЕВН България Електроснабдяване” АД срещу длъжника А. Р. Д. за сумата в размер на 121,21 лв. – главница, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 7,19 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до пълното й изплащане. Със същото заявление е претендирано и присъждане на разноски общо в размер на 75 лв.

На 24.03.2022г. РС – Айтос е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. Р. Д.. Длъжникът по заповедта не е намерен на известните по делото адреси, поради което се счита уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

На 27.05.2022г. ,,ЕВН България Електроснабдяване ” АД е подало становище относно извършено плащане от страна на длъжника на дължимите суми по заповедта за изпълнение, но не и на разноските в размер на 75 лв., като със становището се претендира издаване на изпълнителен лист за направените в производството разноски. Длъжникът не е подал отговор на горепосоченото становище. Съдът е дал указания на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК. Съобщението е получено на 27.05.2022г. и до момента на постановяване на обжалваното определение от заявителя не е подаден иск за установяване на задължението.

Съгласно разрешенията, дадени в т. 10в от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В настоящия случай заповедта за изпълнение се счита връчена по силата на чл. 47, ал. 5 ГПК. В таза хипотеза законодателят е предвидил в чл.

414, ал. 1, т. 2 ГПК да се приложат същите правни последици, каквито предизвиква подаденото в срок възражение по чл. 414 ГПК., поради което следва да намери приложение и разрешението дадено в т. 10в от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС. По този начин длъжникът не се ощетява, защото той не е упражнил в срок процесуални права, които изрично са му предоставени, ако счита, че не е дал повод за завеждане на делото или неправилно са му били възложени в тежест разноските. Длъжникът е имал възможността, както да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските по чл. 413, ал. 2 ГПК, така и да подаде възражение по чл. 414а ГПК, с твърдения, че не е дал повод за завеждане на делото. Тези процесуални възможности са били на негово разположение, но не са били реализирани, като може и да се направи извод, че той е разбрал за 2 издадената срещу него заповед за изпълнение и е признал вземането, щом като е платил в срока за добрволно изпълнение.

При това положение, следва да се приеме, че издадената запвед за изпълнение на основание чл. 416 ГПК е влязла в сила в частта за разноските и следва да се издаде изпълнителен лист за тях, и да бъде обезсилена в частта за вземанията, които са доброволно погасени.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 553/07.07.2022г., постановено по ч.гр.д.

233/2022г. по описа на Районен съд Айтос, в частта с която е обезсилена издадената в полза на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК: 123526430 Заповед № 95/ 24.03.2022г против А. Р. Д. с ЕГН: ********** в частта за сумата в рамер на 75 лв. разноски по заповедното дело, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника за сумата в размер на 75 лв., представляваща разноски по ч. гр. д.

№ 233/2022 г. по описа на РС Айтос.

ВРЪЩА делото на РС Айтос за издаване на посочения изпълнителен лист.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3