Решение № 276 от 08.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Бургас, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120106087 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба на М. Д. Ч. против „Макроадванс“ АД, за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи сумата от 2197.22 лв. – главница по договор за банков кредит от 26.02.2007 год., сключен с „Р****** (България)“ ЕАД, сумата от 328.85 лв. - редовна лихва върху главницата за периода от 10.03.2010 год. до 09.02.2012 год., сумата 583.44 лв. - наказателна лихва върху главницата за периода от 10.03.2010 год. до 19.04.2012 год., законната лихва върху главницата от 20.04.2012 год. до изплащането й, както и сумата 296.19 лв. - разноски по делото, за които вземания по ч. гр. дело № *****/2012 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, прехвърлени са на „Макроадванс“ АД с договор за цесия от 08.04.2016 год. и е образувано изп. дело №*** на ЧСИ Д*Н*.

Искът е с правно основание в чл.124 и е предявен по реда на чл.439 от ГПК. В съдебно заседание страните не се явяват, редовно призовани.

Пълномощникът на ищцата, с нарочна молба, поддържа иска и моли за уважаването му. Ангажира писмени доказателства.

Процесуалният представител на ответника, също с нарочна молба, оспорва иска.

След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:

На 24.04.2012 год., по ч.гр.д. № ***** / 2012 год. на БРС, в полза на заявителя „Р****** (България)“ ЕАД, е издаден изпълнителен лист срещу длъжника1 настоящ ищец, за заплащане на горепосочените суми.

Въз основа на изпълнителния лист и за посочените в същия вземания, по молба на кредитора-взискател „Р****** (България)“ ЕАД е образувано изпълнително дело № ***** на ЧСИ Д*Н*.

По силата на сключен между „Р****** (България)“ ЕАД и „Макроадванс“ АД договор за цесия от 08.04.2016 год., т.е. в хода на изпълнителното дело, второто дружество е придобило вземанията на банката и е конституирано като взискател.

Първото действие, предприето от съдебния изпълнител в хипотезата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ (видно от молбата на взискателя), е изпращането на 29.05.2012 год. на покана за доброволно изпълнение до длъжника, като по делото е изисквано извършване на изпълнителни действия, както от първия взискател, така и от последващия. Такива своевременно са предприемани от съдебния изпълнител.

По жалба на длъжника М. Ч. срещу отказ на ЧСИ Д*Н* да прекрати изпълнителното дело, поради перемпция, е образувано гр.д. № *** / 2022 год. на БОС, с решение по което отказът е отменен и е указано на съдебния изпълнител да постанови изричен акт, с който да констатира настъпилата в периода от 04.02.2015 год. до 04.02.2017 год. перемпция и прекрати изпълнителното производство.

В изпълнение на горното, ЧСИ Н*, със свое постановление от 21.07.2022 год., е прекратил изп. дело № *****.

По молба на взискателя „Макроадванс“ АД от 21.03.2023 год., отново при ЧСИ Д*Н* и въз основа на същия изпълнителен лист, е образувано изп. дело № *****.

При така установените факти, искът се явява основателен.

По време на висящността на изпълнителното дело и до 26.06.2015 год., давност не е текла - ППВС № 3/80 год., приложимо за случая, съгл. Р№ 170/2017-IV г.о. Затова, от 27.06.2015 год. е започнала да тече нова давност.

Но както се каза по горе, с настъпването на перемпцията на 04.02.2017 год., констатирана от БОС, се е прекратило ex lege принудителното изпълнение по изпълнително дело № ***** на ЧСИ Д*Н*. Следователно, в периода след 04.02.2015 год. (респ. от 27.06.2015 год., когато е започнала да тече новата давност) до 04.02.2017 год. не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността, според постановката на ТР № 2/2015 год., ОСГТК. От друга страна, предприетите след настъпване на перемпцията изпълнителни действия, ако и да са били по молба на взискателя, не биха могли да поддържат висящността на вече прекратения изпълнителен процес и да бъдат зачетени.

Щом като новата давност е започнала да тече от 27.06.2015 год. и не е била прекъсвана, към 21.03.2023 год., когато е образувано новото изп. дело № *****, съобразно правилото чл.110 от ЗЗД, вземанията по изпълнителния лист са били погасени, което обуславя основателност на иска.

Впрочем, дори да се счете хипотетично, че новата давност е започнала да тече от по-късен момент - от 04.02.2017 год., на която дата ex lege е 2 прекратено изп. дело № *****, към датата на образуване на следващото - 21.03.2023 год., вземанията пак са били погасени.

Само за пълнота - цитираното от ответника Р-37-2021-IV, освен че е незадължително за настоящия състав, e меко казано изолирано, постановено контра легем (арг. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК), а дори и в противоречие с възприетото и изложено от същия докладчик в ТР № 2/2015 год., ОСГТК, поради което не се споделя.

Ето защо, искът следва да се уважи, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се присъдят деловодни разноски в размер на 136.23 лв.

Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че М. Д. Ч. от с.В****, ЕГН - **********, не дължи на „Макроадванс” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С****, представлявано от В*С*, сумата от 2197.22 лв. – главница по договор за банков кредит от 26.02.2007 год., сключен с „Р****** (България)“ ЕАД, сумата от 328.85 лв. - редовна лихва върху главницата за периода от 10.03.2010 год. до 09.02.2012 год., сумата 583.44 лв. - наказателна лихва върху главницата за периода от 10.03.2010 год. до 19.04.2012 год., законната лихва върху главницата от 20.04.2012 год. до изплащането й, както и сумата 296.19 лв. - разноски по делото, за които вземания по ч. гр. дело № *****/2012 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, прехвърлени са на „Макроадванс“ АД с договор за цесия от 08.04.2016 год. и е образувано изп. дело № ***** на ЧСИ Д*Н*.

ОСЪЖДА „Макроадванс” АД да заплати на М. Д. Ч. деловодни разноски в размер на 136.23 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3