Определение № 1100 от 19.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1100 гр. София, 19.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601411 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440 НПК вр. глава 22- ра НПК.

Образувано е по жалба на адв. А. А. - защитник на осъдения Т. Д., срещу определение от 15.10.2025г., постановено по нчд № 5999/25 на СГС, НО, 1-ви състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложено общо наказание от десет години лишаване от свобода по нчд № 1941/2019 на СГС.

Защитникът се оплаква от едностранчив подход на съда към доказателствата, при който е съобразил само негативни за осъдения данни, както и игнорирал причините за тях. Оплаква се и от това, че съдът не е отчел причините за неполагането на труд от осъдения, които не са свързани с негово нежелание за това. Прави се оплакване и за неглижиращо нуждите и желанията на осъдения отношение на затворническата администрация, както и че психолозите към затвора реално не са работели с него, а дадената от тях оценка за наличие на риск от рецидив била изненадваща. Прави искане да се отмени обжалваното определение и се уважи молбата за предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата и доказателства по делото, прие следното:

Жалбата е подадена в законовия срок и е допустима за разглеждане. По същество е неоснователна.

И собственият анализ на въззивната инстанция на данните по делото показва, че не са налице основанията на закона за условното предсрочно освобождаване на осъдения.

1

Становищата на затворническата администрация за основанията за предсрочно освобождаване на молителя Т. Д. са последователно отрицателни.

Вярно първостепенният съд е съобразил, че Т. Д. понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на десет години, определено като общо наказание по нчд № 1941/2019 по описа на СГС. Т. Д. е постъпил в Затвора *** на 24.08.2017г. с начало на наказанието 25.05.2017 г.

Към датата на съдебното заседание на СГС – 15.10.2025г. той е изтърпял фактически 8 години 4 месеца и 20 дни, от работа – 11 месеца и 17 дни, всичко 9 години, 4 месеца и 7 дни и остатък – 7 месеца и 23 дни.

Вярно съдът е приел, че с оглед правната квалификация на престъпленията, за които Т. Д. е осъден като такива в опасен рецидив, е необходимо да е изтърпял фактически не по-малко от две трети от наказанието и това условие е налице.

Независимо от наличието на тази първа предпоставка на закона, както и независимо от големия срок на изтърпяване на наказанието и малкия остатък, верен е изводът на решаващия съд, че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне. Обосновано за този извод съдът е оценил писмените доказателства - доклад от инспектор ИСДВР, експертна оценка за актуално психично и емоционално състояние на осъдения и всички други данни за личността. Обосновано в подкрепа на извода си за липса на основанията по чл.

70 НК съдът е посочил, че осъденият е дисциплинарно наказван с актуални по правния си ефект наказания – наложени със Заповед № 317 от 28.05.2025г. и Заповед № 415 от 23.06.2025г. на началника на Затвора.

Същевременно, повечето от наградите на осъдения са с достатъчна хронологична отдалеченост, така че да изгубят значение за изводите на съда.

След награда със Заповед № 52 от 11.02.2020г., на началника на Затвора, последната такава е със Заповед № 359 от 26.11.2024г., при това наред с продължаващи във времето, включително и през 2025г. дисциплинарни нарушения. Включително и към момента на изготвяне на доклада на ИСДВР, се отбелязва в него, че спрямо осъдения има образувана дисциплинарна преписка, макар същата, поради нейната незавършеност и неизвестен изход, не се взема под внимание за изводите на съда.

Настоящата оценка за риск от рецидив на осъдения е висока – 90 т.

Актуални са дефицитните зони - отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът у осъдения за вреди за обществото е висок.

Вярно първостепенният съд е приел, че съставените неблагоприятни за целите на чл. 70 НК изводи не се променят от това, че осъденият работи и посещава редовно учебни часове. Данните за лишения от свобода, в тяхната съвкупност, както позитивни, така и отрицателни, не позволяват да се състави извод за трайно, устойчиво и всеобхватно - по всички проблемни области, поправяне на личността. Целите и задачите заложени в плана на присъдата все още не са изпълнени. Прогресивната пенитенциарна система също не е 2 изпълнена.

Неоснователни са възраженията на жалбата за необоснованост на оценката на пенитенциарната администрация за висок риск от рецидив у лишения от свобода. Не са налице данни, поради които обосноваността на тази оценка да се поставя под съмнение. Възраженията на осъдения, че психолозите към Затвора реално не са работели с него са декларативни. Също така, извън предмета на проверката в това производство са и възраженията срещу обосноваността и правилността на наложените дисциплинарни наказания, които се съобразяват като наложени с влезли в сила административни актове.

При така изложеното, обжалваното определение се явява правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 – ви състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.10.2025г., постановено по нчд № 5999/25 по описа на СГС, НО, 1-ви състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на осъдения Т. Х. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложено му наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3