Решение № 47 от 27.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600202 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260020/14.09.2021г., постановена по НОХД № 536/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, подсъдимият В. В. Д. е признат за виновен в това, че в периода от 01.06.2012г. до 10.07.2012г. в гр.*, при условията на продължавано престъпление, като физическо лице, което осъществява фактически дейност и функции на управляващ и представляващ „*“ ЕООД гр.* с ЕИК *, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, представляващи данък добавена стойност по ЗДДС в размер на 44 205,10 лв., като е използвал документи с невярно съдържание - 22 броя данъчни фактури, всички с доставчик „*“ ЕООД гр., при водене счетоводството на „*“ ЕООД гр.*, а именно:

- данъчна фактура № */02.06.2012г., с данъчна основа 8900 лв. и начислено ДДС в размер на 1780 лв.;

- данъчна фактура № */03.06.2012г., с данъчна основа 4850 лв. и 1 начислено ДДС в размер на 970 лв.;

- данъчна фактура № */01.06.2012г., с данъчна основа 7647,50 лв. и начислено ДДС в размер на 1529,50 лв.;

- данъчна фактура № */04.06.2012г., с данъчна основа 12 460 лв. и начислено ДДС в размер на 2492 лв.;

- данъчна фактура № */05.06.2012г., с данъчна основа 2800 лв. и начислено ДДС в размер на 560 лв.;

- данъчна фактура № */05.06.2012г., с данъчна основа 11 200 лв. и начислено ДДС в размер на 2240 лв.;

- данъчна фактура № */06.06.2012г., с данъчна основа 9320 лв. и начислено ДДС в размер на 1864 лв.;

- данъчна фактура № */07.06.2012г., с данъчна основа 8300 лв. и начислено ДДС в размер на 1660 лв.;

- данъчна фактура № */08.06.2012г., с данъчна основа 8020 лв. и начислено ДДС в размер на 1604 лв.;

- данъчна фактура № */09.06.2012г., с данъчна основа 7920 лв. и начислено ДДС в размер на 1584 лв.;

- данъчна фактура № */20.06.2012г., с данъчна основа 12 453лв. и начислено ДДС в размер на 2490,60 лв.;

- данъчна фактура № */21.06.2012г., с данъчна основа 12 327 лв. и начислено ДДС в размер на 2465,40 лв.;

- данъчна фактура № */22.06.2012г., с данъчна основа 12 369 лв. и начислено ДДС в размер на 2473,80 лв.;

- данъчна фактура № */23.06.2012г., с данъчна основа 11 413,50 лв. и начислено ДДС в размер на 2282,70 лв.;

- данъчна фактура № */24.06.2012г., с данъчна основа 12 201 лв. и начислено ДДС в размер на 2440,20 лв.;

- данъчна фактура № */24.06.2012г., с данъчна основа 7497 лв. и начислено ДДС в размер на 1499,40 лв.;

- данъчна фактура № */25.06.2012г., с данъчна основа 12 463,50 лв. и начислено ДДС в размер на 2492,70 лв.;

- данъчна фактура № */26.06.2012г., с данъчна основа 12 453 лв. и 2 начислено ДДС в размер на 2490,60 лв.;

- данъчна фактура № */27.06.2012г., с данъчна основа 12 253,50 лв. и начислено ДДС в размер на 2450,70 лв.;

- данъчна фактура № */28.06.2012г., с данъчна основа 12 001,50 лв. и начислено ДДС в размер на 2400,30 лв.;

- данъчна фактура № */29.06.2012г., с данъчна основа 10 500 лв. и начислено ДДС в размер на 2100 лв.;

- данъчна фактура № */30.06.2012г., с данъчна основа 11 676 лв. и начислено ДДС в размер на 2335,20 лв.; и е потвърдил неистина в справка-декларация с вх. № 13001159145, подадена на 10.07.2012г., чрез счетоводителя И. Г., на основание чл.125 от ЗДДС пред ТД на НАП-* за данъчен период от 01.06.2012г. до 30.06.2012г., като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 3843,53 лв., декларирайки доставки с право на пълен данъчен кредит по посочените 22 броя фактури с доставчик „*“ ЕООД гр.*, въпреки че по тези фактури няма реално осъществени сделки, приспаднал е неследващ се данъчен кредит, а е следвало да декларира ДДС за внасяне в размер на 48 048,63 лв., поради което и на основание чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер общо на 1022,20 лв.

Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.И.В. и адв.Н.Б., защитници на подсъдимия В. Д., с оплакване за неправилност, необоснованост, нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият се признае за невиновен и оправдае по възведеното обвинение.

С присъда № 1/17.01.2022г., постановена по ВНОХД № 552/2021г., Апелативен съд гр.Пловдив е отменил присъдата на Окръжен съд гр.Пазарджик и вместо това е постановил нова, с която е признал подсъдимия В. Д. за невинен и го е оправдал по възведеното обвинение по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК.

По повод касационен протест

3 от

Апелативна прокуратура гр.Пловдив е образувано нак.дело № 173/2022г. по описа на ВКС, ІІ н.о. С решение № 63/10.05.2022г., постановено по същото дело, ВКС е отменил присъдата на Апелативен съд гр.Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

В съдебно заседание пред втория въззивен състав представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че обжалваната присъда на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди, излагайки съображения в подкрепа на виждането си.

Подсъдимият В. Д. и неговите защитници поддържат жалбата и изложените в нея съображения. Пледират за отмяна на присъдата на първостепенния съд и оневиняването му.

Подсъдимият, в последната си дума, моли да бъде оправдан.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни страни в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

„*“ ЕООД, с ЕИК *, е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 12.03.2012г., със седалище и адрес на управление гр.* и едноличен собственик на капитала и управител Е. И. Д. Основна дейност на дружеството била търговия. На 24.04.2012г. било регистрирано по ЗДДС Още от създаването му Е. Д. формално се водела за негов управител.

Синът й, подсъдимият В. Д. се занимавал с цялостната му дейност. Той преценял какви сделки и с кого да сключи, кой да назначи на работа, кой да е счетоводител на ЕООД и всичко друго, необходимо за търговската дейност.

Подсъдимият осъществявал фактически дейност и функции на управляващ и 4 представляващ „*“ ЕООД. Майка му издала различни пълномощни. Видно от удостоверение, издадено от нотариус Н. Х., с район на действие Районен съд гр.*, на 25.04.2012г. Е. Д., като управител на „*“ ЕООД, упълномощила подсъдимия В. Д. да я представлява пред банка „*“ АД. С пълномощно от 09.06.2016г., нотариално заверено от нотариус П. М., с район на действие Районен съд гр.*, му предоставила представителна власт да извършва всякакви действия от името и за сметка на дружеството, да я представлява пред държавни органи и институции.

На 02.05.2012г. между „*“ ЕООД с.*, област *, с управител свидетеля В. Б., като купувач, и „*“ ЕООД, с управител Е. Д., като продавач, бил сключен договор за доставка на ранни череши. За финансиране на дейността били договорени и оборотни средства, авансови плащания в размер на 135 000 лв., които били предоставени на дружеството продавач през месец май 2012г., както и оборотен амбалаж, бидони за съхранение на плода, от страна на купувача.

За изпълнение на договорните задължения на „*“ ЕООД подсъдимият създал организация за изкупуване на череши от различни производители, физически лица и земеделски стопани. За целта ползвал и предварително подготвената база в с.*, област *. Съобразно въведената организация плодът се изкупувал като физическите лица или земеделските производители доставяли и предавали набраните от тях череши в пункта в горното село.

Подсъдимият В. Д. привлякъл хора в различни села да изкупуват продукция за него, която той лично на място претеглял, товарил и прибирал в пункта в с.*.

За извозване на реколтата били наети и шофьори, свидетелите В. В., Ж. С. и И. Г., които с бусове, осигурени от дружеството, обикаляли селата в района и купували череши от физически лица и земеделски производители.

При изкупуване на плода не били издавани счетоводни документи.

Понякога се изготвяли кантарни бележки, но не и други документи. Когато черешите се купували от физически лица, се мерели на място и се плащали на ръка. Когато се доставяли от по-големи производители, се издавали кантарни бележки. Продукцията била теглена при доставянето й в базата, за което се изготвяли кантарни бележки.

В изпълнение на сключения договор „*“ ЕООД получило от „*“ 5

ЕООД следните количества череши: 13 500 кг /протокол от 05.06.2012г./, 7579 кг /протокол от 08.06.2012г./, 1300 бидона осмотизирани череши /протокол от 25.07.2012г./. Според протокол от 16.10.2012г. при извършено претегляне на тези бидони било установено, че средното тегло на всеки един от тях бил 139 кг или били с общо тегло 180 700 кг. Така продавачът доставил на купувача общо 201 779 кг от плода.

За извършените доставки „*“ ЕООД издало четири броя данъчни фактури с получател „“ ЕООД, които били осчетоводени и декларирани по надлежния ред в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби и покупки и от двете дружества.

През 2012г. и 2013г. била извършена данъчна ревизия на „*“ ЕООД с предмет ДДС за периода 24.04.2012г. - 30.06.2012г., която приключила с издаването на РД № */14.12.2012г. и РА № */17.01.2013г. Ревизионният акт бил обжалван. С решение № */18.04.2013г. зам. директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.* отменил РА № */17.01.2012г., в частта на установения размер на данъчните задължения по ЗДДС за периода месец юни 2012г., ведно с прилежащите лихви, и върнал преписката на органа по приходите за издаване на нов ревизионен акт в отменената част по ЗДДС.

Втората ревизия на ЕООД била извършена от свидетелите М. Д. и Н.

П., служители на ТД на НАП гр.*, офис гр.*. Тя била с предмет ДДС за периода 01.06.2012г. - 30.06.2012г. Приключила с издаването на РД № */29.10.2013г. и РА № */29.11.2013г., според който в хода на данъчната ревизия били установени допълнителни данъчни задължения в размер на 44 207,10 лв. данък добавена стойност по ЗДДС.

Ревизионният акт бил обжалван и с решение № */25.02.2014г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. * при ЦУ на НАП бил потвърден.

РА № */29.11.2013г. бил оспорен и пред Административен съд гр.Пловдив, който с решение № 590/21.03.2015г., постановено по адм. дело № 876/2014г., го е обявил за нищожен, тъй като бил издаден от материално некомпетентен орган, особен съществен порок на административния акт, който води до неговата нищожност. Поради тази незаконосъобразност, съдът не е обсъждал други негови пороци, касаещи процесуалноправната и 6 материалноправната му законосъобразност. С решение № 11682/05.11.2015г., постановено по адм.дело № 5240/2015г., ВАС е оставил в сила горното решение на Административен съд гр.Пловдив.