Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4273 от 29.11.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25797/2021
Вид
Решение № 4273
Подписан
29.11.2021
Състав
ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4273 гр. София, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Й.Н.С. при участието на секретаря Д.Б.П. като разгледа докладваното от Й.Н.С. Гражданско дело № 20211110125797 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от фирма срещу ЕМ. Д. Г. и Й. П. Г. с искане да се признае за установено, че ЕМ. Д. Г. и Й. П. Г. дължат солидарно следните суми: сумата от 691,03 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. в имот- адрес, аб.№ ..., ведно със законна лихва от 01.03.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 125,11 лв. за периода от 15.09.2018г. до 18.02.2021г., сумата от 21,54 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 01.03.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 4,74 лв. за периода от 03.03.2018г. до 18.02.2021г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 12278/2021г. по описа на СРС, 31-ви състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабдения имот, като за процесния период са консумирали топлинна енергия на процесната стойност, но не са я заплатили. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че оспорват основанието за дължимост на сумите и погасителната давност, както и основанието за дялово разпределение, в другата част не оспорват размера. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Сочат, че неоснователно се претендира солидарно осъждане на ответниците, като по делото нямало никакви доказателства за основанието да се претендира солидарно сумата. Твърдят, че потребител на топлинна енергия е лицето, което е влязло в договорни отношения след като е подало молба декларация за откриване на партида. Оспорват да са собственици или носители на вещно право върху имота. Позовават се на чл. 62 ЗЗП. Относно сумите за дялово разпределение намират предявения иск за неоснователен, доколкото ищецът се позовавал на извършен реален отчет на действително потребена енергия и били представени доказателства, че такова се извършвало от фирма. Поддържат, че по делото ищецът не бил представил 1 доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Относно претендираните суми за лихви ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не бил установил изпадането в забава на ответниците. Твърдят, че искът е неоснователен и поради факта, че с Решение № 15147 от 08.12.2020г. по адм. дело № 172/2019г. на Трето отделение на ВАС цените за топлинна енергия, считано от 07.04.2017г. били обявени за незаконни. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице-помагач фирма не е взел становище по основателността на предявените искове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на правото на собственост или на вещното право на ползване.

В конкретния случай от приетия като доказателство по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № .... на нотариус К.Б. се установява, че на 10.03.1993г.

Б.Н.Р. чрез пълномощника си Д.Х.С е дал в заем на събирателно дружество .... чрез представителите му Р.Г.П. и П.П., регистрирано по ф.д. № ... на СГС сумата от 450000 лева със 7 % сложна капитализираща се месечна лихва, която сума ще се изплати на заемодателя в десет месечен срок, считано от сделката изцяло и в брой заедно с лихвите и разноските, като погасяването ще стане на шест равни вноски на месец, всяка от които на стойност 94403 лева, като неплащането на която и да е вноска прави изискуемо цялото вземане, а след изтичането на срока лихвата ще бъде 40 % до окончателното удовлетворяване на заемодателя. В т. 2 от нотариалния акт е посочено, че за обезпечаване на дадената в заем сума заедно с лихвите и разноските ЕМ. Д. Г. и съпругата му Й. П. Г. учредяват в полза на заемодателя Б.Н.Р. чрез пълномощника си Д.Х.С ипотека на следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака, а именно- апартамент № 27, находящ се на 2ри етаж в блок № 3, вх. Б, ж.к. Христо Смирненски, гр. София.

Договорът за ипотека е сключен в изискуемата от закона форма по чл. 167, ал. 1 от ЗЗД. Наред с това с оглед чл. 586 от ГПК при издаването на нотариален акт, с който се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът при условията на обвързана компетентност прави преценка дали праводателят е собственик на имота и дали са налице условията за извършване на сделката. С оглед на това, че законодателят е предоставил компетентност на нотариуса да преценява дали едно лице е 2 собственик на недвижим имот, именно нотариалният акт обективира констатациите на нотариуса от извършената проверка на собствеността, изискуема за учредяване на ипотека, съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. Горните констатации се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК. Поради което съдът приема, че от цитирания нотариален акт се установява собствеността на ответниците върху процесния имот, както и че същите са го придобили по време на брака им. Именно Е.Г. е подписал и списъка към Протокола от 25.09.2002г. на Етажната собственост срещу номера на процесния апартамент- л. 20 от делото. В допълнение следва да бъде посочено, че двата формуляра за отчет съответно от 25.06.2018г. и от 01.07.2019г., издадени на ЕМ. Д. Г. носят подпис на клиента, неоспорен от ответниците.

С оглед на което ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове за заплащане на топлинна енергия в качеството им на собственици на процесния имот, респ. страна в облигационното правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди. В който смисъл е и Решение от 26.10.2020г., постановено по в.гр. дело № 8972/2019г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговорят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството. Ето защо ответниците отговарят солидарно за задълженията си към ищеца за доставената в техния имот топлинна енергия. По делото не са ангажирани своевременно доказателства, които да установяват, че преди исковия период бракът между ответниците е прекратен с влязло в сила съдебно решение и съответно е отпаднало основанието за солидарната им отговорност към ищеца.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самият имот, това обстоятелство е безспорно между страните, като с определението от 23.09.2021г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 08.11.2021г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че за процесния имот и период е доставена топлинна енергия на стойностите, посочени в исковата молба. Относно цитираното от ответниците Решение № 15147 от 08.12.2020г., постановено по адм. дело № 172/2019г. на ВАС, на съда му е служебно известно, че със същото е отменено решение № 6511/08.11.2018г. по адм. дело № 4607/2017г. по описа на АССГ, като вместо това е отменено Решение № Ц-6/07.04.2017г. на КЕВР. Решението е постановено на 08.12.2020г. /след процесния период/ и по арг. от чл. 195, ал. 1 АПК има действие за напред, поради което е неотносимо към процесния случай.

Следователно предявения иск за главница за цена на доставена топлинна енергия се явява доказан по своето основание, а неговият размер е 691,03 лева.

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Експертът е посочил, че за процесния период прогнозно начислените от фирмата за дялово разпределение суми са 683,50 лева с ДДС, като резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане в размер на 2,13 лева. Т.е. общо начислените и незаплатени суми възлизали на 691,03 лева /683,50 лева +2,13 лева – изравнение на равни вноски/. Били начислени и незаплатени суми за 16 броя фактури за услугата дялово разпределение в размер на 21,54 лева.

Съдът счита, че легитимацията на ищеца да получи стойността на услугата дялово разпределение следва от сключения договор между ЕС и третото лице ФДР, както и от съдържанието на ОУ на ищцовото дружество, които обвързват ответника. Така уредената суброгация овластява ищеца да получи стойността на извършената услуга от третото лицепомагач. Според чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество от 2014г. купувачите заплащат таксата за дялово разпределение на топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца. Аналогична е и клаузата на чл. 22, ал. 2 от общите условия от 2016г.

3

Следователно потребителите на топлинна енергия са задължени да заплащат на ФИРМА възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, независимо че услугата се извършва от трето лице.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение, както и от документите, представени от третото лице-помагач, се установява, че дяловото разпределение в имота е извършвано от фирма.

По делото не е оспорен размера на предявения иск за цена на услугата дялово разпределение, като от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че същият е 21,54 лева.

По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за сумата от 4,74 лева за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 18.02.2021г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.