Определение № 192 от 18.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 15.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20243001000091 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 ГПК вр.чл.83 ал.1 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Р. Н. Г. с ЕГН **********, от гр.Разград, ул.С.К. № 106, лх.А, ет.2, ап.4 против определение № 43/29.01.2024г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 29/2024г., с което е оставена без уважение молбата му да бъде освободен от заплащане на държавна такса за завеждане на делото и от внасяне на разноски. Счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата му за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски бъде уважена. Излага подробни съображения за това. На първо място изразява несъгласие с извода на съда, че сборното трудово възнаграждение на ищеца и съпругата му е в размер на 3 700лв, тъй като това е брутното трудово възнаграждение на двамата съпрузи и от него следва да бъдат приспаднати удръжките за пенсионно и здравно осигуряване, както и данък върху доходите на физическите лица. Съдът е пропуснал факта, че съпругата му изплаща задължение по ипотечен кредит във връзка със закупения жилищен имот в гр.Разград. Не е съгласен и с това, че следва да използва паричния влог на съпругата си за заплащане на държавна такса по дело за оспорване 1 дължимостта на вземане по договор за кредит, сключен не за задоволяване на нужди на семейството. Търговските дружества, в които участва, не осъществяват търговска дейност и това изрично е посочено в подадената декларация. Посочените в декларацията имоти са собственост изключително и само на съпругата му, която не следва да бъде ангажирана финансово с негово лично дело. И най-сетне отказът от освобождаване от внасянето на държавна такса и разноски в случая би нарушило правото му на справедлив процес, гарантирано от чл.6 от ЕКЗПЧОС. Ищецът не само не разполага с налични материални средства, но и няма възможност откъде да ги осигури.

Дължимата от него държавна такса е равн на неговия нетен месечен доход за над 2 месеца. Моли за произнасяне в горния смисъл.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се явява частично основателна по следните съображения :

Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на молителя, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното му задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото.

Дължимата държавна такса, от внасянето на която молителят желае да бъде освободен, е в размер на 4 730,32лв.

От представената от него декларация по чл.83 ал.2 ГПК е видно, че брутният му месечен доход е в размер на 2 200лв, а този на съпругата му – 1 500лв. Съпругата му притежава недвижими имоти: апартамент от 60 кв. м. в гр. Варна, къща с площ от 140 кв. м. в гр. Разград, земеделска земя от 6 000 кв. м., магазин от 40 кв. м. в гр. Разград. Молителят притежава дялове на стойност 5 000 лева в „Ангродеса“ ЕООД и в „Пак БГ-РЗ“ ООД на стойност 1 000 лева, като твърди, че второто дружество не извършва търговска дейност. От справка в ТР е видно, че последният публикуван счетоводен 2 баланс на „Ангродеса“ ЕООД е от 31.12.2020г., в който е отразена натрупана и неразпределена печалба за минали години от 13 000лв. Съпругата му притежава дялове в „Нина гран па“ ЕООД на стойност 100 лева, „РОД 8“ ЕООД – 5 000 лева, „Полипартс“ ООД на стойност 2 500 лева, както и парични влогове на стойност 5 000 лева. През 2006г. семейството е сключило договор за жилищен кредит с „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 90 000 лева със срок за издължаване 300 месеца, без посочване на месечната вноска.

Молителят и съпругата му не страдат от заболявания, които да налагат постоянни разходи за лечение.

Съгласно постановките на т. 12 ТР 6/12 ОСГТК на ВКС, преценката по чл. 83 ал. 2 ГПК се прави не само с оглед конкретно задължение да се плати държавна такса или разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на такси и разноски в съдебното производство така че това да й създаде известни временни, а не трайни затруднения.

След съвкупен анализ на имущественото, семейно и здравословно състояние на молителя съдът стигна до извода, че във възможностите му е да заплати част от дължимата държавна такса в размер на 2 000лв без това да го засегне прекомерно, лишавайки го от средства за поддържане на нормален, социално приемлив живот. За горницата над тази сума молителят следва да бъде освободен от заплащането й.

По изложените съображения и на основание чл.278, във вр. с чл.83, ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 43/29.01.2024г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 29/2024г. в частта, в която е оставена без уважение молбата на ищеца Р. Н. Г., ЕГН **********, за освобождаването му от задължение да заплати държавна такса за предявения от него иск за горницата над 2000 лева до дължимите 4 730,32лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ищеца Р. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Разград, ул. С.К. № 106, вх.А, ет.2, ап.4 от задължението за заплащане на дължимата държавна такса по предявения от него иск по т.д. № 29/24г. на 3

Окръжен съд – Разград, за горницата над 2 000лв до дължимите 4 730,32лв, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение 43/29.01.2024г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 29/2024г. в частта, в която е отказано освобождаване на ищеца Р. Н. Г., ЕГН **********, от задължение за внасяне на държавна такса за сумата от 2 000лв и от внасяне на разноски.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Република България в хипотезата на чл.274, ал.3 от ГПК с частна жалба, предявена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4