Решение № 135 от 10.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Велико Търново, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20224110201252 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** от гр. Павел баня против Наказателно постановление № 22-1739-000200 от 01.08.2022 г. на Началник Сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Велико Търново в частта му, с която за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл.

175, ал. 1, т. 4 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месеца.

Претендира се неговата отмяна в тази му част с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение Серия АД № 173 от 13.07.2022 г., бл. № 225562, инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на РУ Велико Търново при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушения на разпоредбите на чл. 6, т. 1 и чл. 103 от ЗДвП, извършени от жалбоподателя и изразяващи се в това, че на 13.07.2022 г., около 15:30 часа, в община Велико Търново, ПП ІІ-55, км. 31, в 1 посока гр. Килифарево, управлявал товарен автомобил „Волво ФХ – влекач“, с рег. номер СТ 78 80 РА, с прикачено полуремарке „Кро Е“, с рег. номер СТ 40 01 ЕН - собственост на ЮЛ, като при подаден сигнал за спиране от контролните органи със „стоп“ палка по образец,не спрял на посоченото от полицейски орган място за контрол и не изпълнявал неговите указания, а продължил посоката си на движение. Същият бил спрян и установен на ПП ІІ-55 на входа на с. Присово в 15:56 часа. Не съобразявал поведението си с пътна маркировка „М1“- единична непрекъсната линия.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него с възражения.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е оспореното нарушение под санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец.

От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР Стара Загора, е видно, че жалбоподателят има регистрирани множество нарушения по ЗДвП.

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП – Заповед № 8121з-1632/02.12.2001 г. на Министъра на ВР.

Разпитаните по делото свидетели потвърждават по един категоричен начин направените с АУАН констатации. От тях става ясно, че на посочените дата и място, жалбоподателят нарушил непрекъсната пътна маркировка, което било и повода да му бъде подаден сигнал за спиране със стоп палка. Сигналът бил подаден достатъчно ясно за възприемане, при ясно време и добра видимост. Въпреки това жалбоподателят не спрял, като надигнал ръце и продължил движението си в посока с. Присово, където бил спрян от друг полицейски екип. При последвалия разговор между полицейските служители и жалбоподателя, последният заявил, че е видял колегите им, но нямало как да спре.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и относими към предмета на делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установено се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че оспореното нарушение, квалифицирано правилно по чл. 103 от ЗДвП, е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Същото е съставомерно и е основание за реализирането на административно наказателната му отговорност.

2

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаните в съдебно заседание свидетели са преки очевидци на нарушението и потвърждават по един категоричен начин констатациите в АУАН. От техните показания, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, за което е санкциониран.

Съдът кредитира в цялост показанията на тези свидетели, тъй като същите са възприели движението на управлявания от жалбоподателят товарен автомобил и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да препишат на жалбоподателя нарушение, което не е извършил. Показанията им са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното производство по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл, е осъществил състава на административното нарушение, визирано в чл.103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал за спиране от контролен орган, всеки водач на МПС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В процесният случай безспорно се установи, че на жалбоподателя е бил подаден сигнал със стоп-палка по образец и е указана посоката за спиране. Самият сигнал е подаден от униформен полицейски служител, достатъчно ясно за възприемане, при добра видимост, но въпреки това жалбоподателят не е спрял на посоченото му място и е продължил движението си, в което всъщност се състои и изпълнителното деяние на вмененото му нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Същото попада в приложното поле на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда кумулативно следните наказания: лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50.00 до 200.00 лева. Наложените на жалбоподателя наказания - глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 1 месец са в минималните предвидени размери, което е и най-благоприятно за субекта на нарушението.

Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. / изключва приложението на чл. 28 и 58 г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП, поради което не се налага допълнително обсъждане в тази насока.

От процесуална страна, съдът счита, че в хода на административно -наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в АУАН, така и в НП са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати процесуални нарушения. Актът за 3 установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени, поради което не могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя в тази насока.

Мястото на нарушението е посочено с достатъчна прецизност, като са посочени общината, номера на пътя, точния км и посоката на движение, поради което няма как да бъдат споделени и тези оплаквания.

Допусната техническа грешка в НП по никакъв начин не се отразява на неговата законосъобразност и не е довела до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е бил наясно защо се ангажира отговорността му.

Правната квалификация по чл. 103 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

В този смисъл НП се явява законосъобразно в обжалваната част и следва да се потвърди.

При положение, че жалбата не подадена против НП в останалата му част, то същото е влязло в законна сила, което изключва възможността от съдебно разглеждане по същество.

При липса на жалба против цялото НП, съдът не може да се произнесе по законосъобразността на същото и в не обжалваната част, тъй като тя е влязла в сила.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 80.00 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.

27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1739-000200 от 01.08.2022 г. на Началник Сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Велико Търново в частта му, с която на жалбоподателя ***, с ЕГН **********, от гр. Павел баня, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като правилно и законосъобразно.

4

ОСЪЖДА жалбоподателя *** да заплати в полза на ОДМВР Велико Търново направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 80.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5