Решение № 43 от 14.06.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Русе , 13.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Йордан Дамаскинов

Палма Тараланска

Боян Войков при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело № 20214501000117 по описа за 2021 година

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 260219 от 2.03.2021г. по гражданско дело № 1257 по описа за 2020г. осъжда „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, да заплати на Б. Р. Р. ЕГН ********** сумата от 2904,69 лв., съставляваща получени без основание от банката лихви по Договор за ипотечен кредит № 2735/10.09.2009 г., сключен с е.г.х., бивш жител на гр.Русе, починал на 21.10.2017 г., заместен в дълг от Б. Р. Р. на 19.03.2019 г., със законната лихва от 02.03.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 556,93 лв.-разноски по делото. Със същото решение районният съд отхвърля иска за сумата над 2904,69 лв. до 7018,80 лв., като неоснователен.

Делото пред окръжния съд е образувано по въззивна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД ЕИК 831919536 чрез пълномощник адвокат Н.С. срещу решение № 260219/2.03.2021г. по гр. д. № 1257/2020г. по описа на Русенски районен съд, в частта, с което е уважен предявеният срещу „УниКредит Булбанк“ АД иск, и жалбоподателят е осъден да заплати сумата 2904,69 лв. представляваща получена без основание лихва по договор за банков ипотечен кредит № 2735/10.09.2009г., сключен с е.г.х., починал на 1

21.10.2017г., заместен в дълг от Б.Р. на 19.03.2020г., ведно със законната лихва считано от 2.03.2020г. до окончателното плащане, както и сумата 556,93 лв. разноски по делото. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят моли окръжния съд да отмени решението на районния съд и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и да присъди разноските за двете инстанции.

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд. След указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна такса по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.

Препис от жалбата е изпратен на другата страна. Постъпил е писмен отговор от Б. Р. Р. чрез пълномощник адвокат с.в.. Ответникът по жалбата моли окръжния съд да потвърди решението на районния съд в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение, събраните доказателства по делото и доводите на страните и прие следното:

Делото пред районния съд е образувано по иск на Б. Р. Р. срещу „Уникредит Булбанк“ АД за заплащане на сумата 7018,80 лв., която Б. Р. Р. лично заплатила вместо починалия кредитополучател е.г.х. – баща на двете й малолетни деца г.е.х. и е.е.х.. Сумата не се дължи на банката, тъй като задължението на кредитополучателя е.г.х. е погасено чрез плащане на застрахователно обезщетение.

На 10.09.2009г. между „Уникредит Булбанк“ АД и е.г.х. ЕГН *** е бил сключен договор за ипотечен кредит № 2735/10.09.2009г. за кредитна сума 38000 лв. и срок за изплащане 5.09.2024г.

2

Към договора за кредит били сключени Анекс № 1 на 5.06.2015г. и Анекс № 2 на 13.09.2017г.

Кредитополучателят е.г.х. починал на 21.10.2017г. и оставил законни наследници – непълнолетни деца г.е.х. ЕГН***** и е.е.х. ЕГН *****.

Кредитополучателят по силата на т.16 от Общите условия на „УниКредит Булбанк“ АД за ипотечни кредити на физически лица е сключил застрахователен договор с „Кардиф Животозастраховане клон България“.

Съгласно Сертификат за застраховка „Кредитна протекция“ № 2735/2009г. застрахователят „Кардиф –Животозастраховане, клон България“ ЕИК ********* застрахова е.г.х. ЕГН *** за риска смърт в резултат на злополука или заболяване, при което трябва да заплати на ползващото се лице „УниКредит Булбанк“ АД ЕИК 2190020107 остатъчната стойност от баланса по кредита.

„УниКредит Булбанк“ АД е издала служебна бележка изх. № 0601-17000076/2.10.2019г., която да послужи пред „Кардиф Животозастраховане клон България“, в която посочва, че остатъчната стойност по договора за кредит към датата на смъртта на кредитополучателя 21.10.2017г. е главница 25142,44 лв., редовна лихва 310,75лв., общо 25453,19 лв.

Писмо изх. № 0813-16-004456/15.11.2019г. на „УниКредит Булбанк“ АД до г.е.х. и е.е.х., представлявани от Б. Р. Р., банката посочва, че с преведената от застрахователя сума в размер на 25453,19 лв., представляваща остатъчен баланс по ипотечния кредит към датата на смъртта на кредитополучателя е.г.х. 21.10.2017г., на 14.10.2019г. са погасени просрочена лихва 4307,41 лв. и частично главница 21145,78 лв. Непогасена е останала главница в размер на 392,86 лв., която е внесена на 15.10.2019г. и с която кредитът е окончателно погасен. По-нататък в писмото банката посочва, че общо платените суми по ипотечния кредит след датата на смъртта на е.г.х. 21.10.2017г. са в размер на 6450,77 лв. и включват: главница 3996,66 лв., просрочена лихва 700 лв., редовна договорна лихва 746,52 лв., лихви за просрочие 1007,59 лв.

Писменото изявление на банката в това писмо съдържа логическо противоречие. От една страна, с внасянето на 392,86 лв. главница на 15.10.2019г., останала непогасена от застрахователното обезщетение, 3 кредитът е бил окончателно погасен.

От друга страна, въпреки, че непокритата от застрахователното обезщетение част от кредита е само 392,86 лв., банката е приела плащания на още 6450,77 лв. като някакви други погашения по кредита. В отговора на исковата молба „УниКредит Булбанк“ АД повтаря това изявление: „Останала е непогасена главница в размер на 392,86 лв., която е внесена от ищцата на 15.10.2019г., с което кредитът е окончателно погасен.“

На 20.12.2019г. „УниКредит Булбанк“ АД изпраща до г.е.х. и е.е.х., представлявани от Б. Р. Р., ново писмо изх. № 0813-16-004972, в което уточнява, че банката е поискала изплащане на застрахователно обезщетение веднага след смъртта на кредитополучателя още през месец ноември 2017г., но застрахователят първоначално е отказал. Второто искане за преразглеждане правото на обезщетение било уважено от застрахователя и на 15.10.2019г. същият заплатил на банката сумата 25142,44 лв. – непогасена част от задължението на починалия кредитополучател (остатъчен баланс), за което е била сключена застраховката. За периода от смъртта на наследодателя 21.10.2017г. до 15.10.2019г. на банката са платени 6450,77 лв. главница и лихви по кредита. Тази сума не е недължимо платена. Това са задължения по договора, непогасени от застрахователното обезщетение, платено на 15.10.2019г. Плащането им е било изискуемо на основание чл. 382, ал.9 от Кодекса за застраховането.

Преди изплащане на застрахователното обезщетение, на 19.03.2019г. между „УниКредит Булбанк“ АД и Б. Р. Р. бил сключен договор, по силата на който и на основание чл. 102 от ЗЗД Б. Р. Р. замества в дълг починалия е.г.х. по договор за ипотечен кредит № 2735/10.09.2009г. Посочено е, че вземането по договора за ипотечен кредит е обявено за предсрочно и изцяло изискуемо от банката. Към 19.03.2019г. задължението на поемателя по договора било в размер на 27601,96лв., от които просрочена главница 22594,55 лв., просрочена лихва 5007,41. Б. Р. Р. се задължила да върне сумата на 120 броя анюитетни вноски за периода от 20.03.2019г.-до 10.02.2029г. Кредиторът освобождава е.г.х. от задълженията му по договора за кредит (тоест наследниците му) и счита същите за погасени спрямо него. На същата дата 19.03.2019г. е сключен Анекс № 3 към договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 2735 от 10.09.2009г., в който Б. Р. Р.

4 е посочена като кредитополучател. Целта на анекса е да замени напълно и изцяло съдържанието на договора за кредит и анексите към него. В специалните условия на анекса неиздължената част от кредита е посочена в същите размери: 22594,55 лв. главница и 5007,41 лв. лихва; редовен дълг от датата на анекс – общо 27601,96 лв.

Първото заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото установява, че Биляна Русенова Р. е внесла за погасяване на кредита за периода 14.11.2017г.-15.10.2019г. 6450,77 лв., от които главница 3996,66 лв.

Вещото лице е дало две допълнителни заключения по поставени задачи. В заключението, прието в съдебно заседание на 3.02.2021г., вещото лице предлага изчисления на размера на дълга при съобразяване на параметрите и на Анекс № 2, оспорван от банката, и Анекс № 3, при което се оказват надвнесени 2904,69 лв.

При така установената фактическа обстановка, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивната инстанция прави следните правни изводи. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон.

Правилно районният съд е основал решението си по същество на второто допълнително заключение на вещото лице, което е изчислило размера на дълга по параметрите на Анекс 2 и Анекс 3. Свидетелят с., посочена от банката, заявява, че банката не е осчетоводявала Анекс 2 и е работила по Анекс 1. Причината за това, според свидетелката е, че кредитополучателят е.х. не могъл да попълни медицинския въпросник от застрахователя, не внесъл натрупаната лихва и анексът не е влязъл в сила.

Това становище не е обосновано. Анекс № 2 е подписан от двете страни.

Съдържа т. 9.1., според която начислената, просрочена и изискуема лихва в размер на 146,53 лв. е еднократно погасена при подписване на анекса.

Следователно банката няма основание да отрича обвързаност по клаузите на Анекс № 2. С подписването на Анекс № 3 вече встъпилата в дълг Б.Р. поема задължение да изплати в лично качество, а не като майка и законен представител на малолетните си деца и законни наследници на починалия 5 кредитополучател, остатъка от кредита с параметрите и погасителния план, посочени в договора за заместване в дълг и последния Анекс 3. След около половин година застрахователят плаща на банката обезщетение в размер на остатъчния баланс по кредита към датата на смъртта. По кредита извън обезщетението остават непогасени суми, които вещото лице е изчислило и така е достигнал до обоснован извод, че Б.Р. е внесла в повече от дължимото 2904,69 лв. Писмените изявления на банката за погасяване на кредита след изплащане на застрахователното обезщетение следва да се тълкуват като погасяване на дълга в размера към момента на смъртта на кредитополучателя, а не целия кредит с възникнали по-късно задължения.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на страните и е направен обоснован на доказателствата извод за частична основателност на предявения иск, който извод се споделя и от настоящата инстанция.

Мотивиран така Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260219 от 2.03.2021г. по гражданско дело № 1257 по описа за 2020г. на Русенския районен съд в обжалваната част, с която съдът осъжда „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, да заплати на Б. Р. Р. ЕГН ********** сумата от 2904,69 лв., съставляваща получени без основание от банката лихви по Договор за ипотечен кредит № 2735/10.09.2009 г., сключен с е.г.х., бивш жител на гр.Русе, починал на 21.10.2017 г., заместен в дълг от Б. Р. Р. на 19.03.2019 г., със законната лихва от 02.03.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 556,93 лв.разноски по делото.

Решението в останалата част, с която районният съд отхвърля иска за сумата над 2904,69 лв. до 7018,80 лв., като неоснователен, не е обжалвано и е влязло в сила.

6

ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, гр. София, пл.