Решение № 1 от 04.01.2021, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Златоград , 04.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Веселина И. Димчева

Секретар:

Фиданка А. Етимова

Прокурор: Районна прокуратура - Златоград като разгледа докладваното от Веселина И. Димчева Административно наказателно дело № 20205420200111 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН .

Образувано е по жалба на С. Б. М., ЕГН **********, против Наказателно постановление № ***/06.10.2020 г., издадено от директора "И.З.И." – С., с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 63, ал. 4 ЗЗдр.

В жалбата се сочи, че атакуваното НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Излагат се съображения, че жалбоподателят е имал поставена предпазна маска, но в момента на проверката е свалил същата на шията си, тъй като е консумирал храна. Сочи се още, че в съставения му АУАН, проверяващите, не са посочили имената на клиентите, които се твърди, че е обслужвал, а вероятно това било техен логически извод, тъй като работи в търговския обект. Жалбоподателят счита, че с действията си – смъквайки предпазната си маска от лицето и консумирайки храна в проветриво и празно, без наличието на други хора, помещение, не е извършил нарушение и не е застрашил живота и здравето на никого, предвид липсата на настъпили вредоносни последици. Отделно от горното, наказаното лице сочи, че в конкретния случай приложение е следвало да намери разпоредбата на чл.

28 ЗАНН, поради маловажност на извършеното. По тези съображения моли за отмяна на процесното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично 1 и поддържа подадената жалба. Сочи, че се е хранел в движение и маската е била свалена на брадата му. Излага съображения, че не е обслужвал клиенти, а момичетата били влезли едновременно с проверяващите служители на РЗИ, както и че дори да не е бил с маска в момента, почти винаги слагал такава, но това се случило за беля.

Административнонаказващият орган – редовно призован за датата на съдебното заседание, се представлява от процесуален представител, който оспорва депозираната жалба като излага съображения за нейната неоснователност. Моли атакуваното НП да бъде потвърдено и претендира разноски за производството.

По допустимостта на жалбата.

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – физическо лице, на което е наложена глоба, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 14.10.2020 г., а жалбата е подадена на 21.10.2020 г.), както и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намери за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2020 г. св. С. Е. Д. – ст. инспектор при РЗИ-С. и св. А. И. М. – инспектор при РЗИ-С., изпълнявали служебните си задължения по контрол на спазване на противоепидемичните мерки на територията на Община З., като извършвали проверки в търговски обекти. Един от обектите, посетен на посочената дата бил магазин за хранителни стоки, находящ се на ул. „Н.“ № 2, в гр. Н., стопанисван от „АДИ-СМ“ ЕООД. Още при влизане в обекта, проверяващите установили, че жалбоподателят С. Б. М., обслужва две клиентки, които в този момент заплащали на касата, закупени от тях стоки, без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Касата в обекта, представлявала дълъг плот, без монтирана механична преграда от стъкло или друг прозрачен материал, която да отделя клиентите от продавач-консултанта и съответно с дистанция между тях по-малка от 1,5 м. Служителите на РЗИ се легитимирали незабавно пред Митев и посочили повода на проверката. В този момент жалбоподателят нямал изобщо поставена предпазна маска, в това число и свалена на нивото на брадата или шията, като отговорил, че разполага с маска, която е на работния плот, но не я използва. Около него нямало сандвич, храна или друго, което да е започнал да консумира в момента на проверката. При констатиране на тези обстоятелства, проверяващите служители на РЗИ се снабдили с касов бон и личната карта на жалбоподателя и излезли пред магазина, като се разположили на една от масите намиращи се пред обекта за да съставят констативен протокол и АУАН, като цялата 2 проверка (до съставяне на АУАН) продължила около 30 мин.

При горните обстоятелства на същата дата, в присъствието на нарушителя и на свидетеля Манолвеска, св. С. Е. Д. – ст. инспектор при РЗИС., съставила на жалбоподателя АУАН изх. № АН-01-45/25.09.2020 г., за нарушение на въведените с т. 3 на Заповед № *****/31.08.2020 г. на Министър на здравеопазването противоепидемични мерки, във вр. чл. 63, ал.

4 ЗЗдр. Актът бил предявен на нарушителя М., който го пописал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, не са постъпили възражения от страна на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на въззивника е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 63 ал. 4 ЗЗдр., поради неспазване на въведените с т. 3 на Заповед № ***/31.08.2020 г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетелите св. С. Е. Д. – ст. инспектор при РЗИ-С. и св. А. И.

М. – инспектор при РЗИ-С., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: НП № ****/06.10.2020 г. на Директора на РЗИ – С. ведно с разписка – Известие за доставяне от 14.10.2020 г.; АУАН № ****/25.09.2020 г.; Уведомление за доброволно изпълнение, изх. № ****/25.10.2020 г.; Протокол за извършена проверка от 25.09.2020 г., както и представените в с.з. Заповед №****/04.09.2020 г. на Директора на РЗИ – С., Заповед № ****/04.09.2020 г. на Директора на РЗИ – С.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Д. и М., събрани в хода на съдебното следствие, като ги прецени като обективни, последователни, логични и съответни на останалия приобщен по делото доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на св. О. М. по следните съображения: От една страна същите са частично неотносими, доколкото свидетелят сочи, че когато той си купувал бира (в момент предхождащ проверката), М. имал поставена на лицето предпазна маска, но към момента когато служителите на РЗИ влезли в обекта, св. М. се намирал извън него (близо до вратата, където пиел бира), т.е. не може да посочи дали в този момент жалбоподателят е имал поставена маска или не. В останалата част, в която сочи, че преди и по време на проверката в магазина не били влизали клиенти (само служителите на РЗИ), за което заявява, че имал пряка видимост към входа на обекта от началото на проверката до момента в който проверяващите са си тръгнали – след около 10 мин., съдът намира показанията на св. М. за неотговарящи на обективната истина, както поради противоречие с показанията на изцяло незаинтересованите свидетели Д. и М., така и с обикновената житейска логика. На първо място невъзможно е 3 фактическото извършване на проверката (установяване на обстоятелствата и снабдяване с необходимите документи – касов бон и лична карта на нарушителя), както и съставяне на АУАН в рамките на сочените от св. М. 10 мин., след изминаването на които свидетелят твърди, че видял как проверяващите си били тръгнали. Още повече, че изцяло съответно на житейската логика е твърдението на св. Д. и М., че за техническото изписване (попълване на бланката на АУАН и констативен протокол) са седнали на една от разположените пред магазина маси със столове, където обаче св. М. изобщо не се е намирал, противно на неговите изявления пред съда. В тази връзка, съдът не взе предвид изявленията на жалбоподателя в съдебно заседание, че заедно с проверяващите в магазина влезли и „момичетата“, доколкото същите са направени в хода на съдебните прения и нямат характер на обяснения, респ. не са доказателствено средство в процеса. На следващо място съдът намира за изцяло защитна позиция, заявеното от жалбоподателя твърдение, че към момента на проверката консумирал храна и по тази причина е свалил маската под брадата си, доколкото същото се опровергава изцяло от показанията на св. Д. и М., които заявяват, че същият изобщо не е имал защитна маска (в това число и неправилно поставена).

Съдът кредитира и писмените доказателства приобщени по делото, които прецени също като еднопосочни и последователни, съответни и на кредитираните гласни такива.

Събраните по делото доказателства (с изключение на показанията на св. М., на които съдът не даде вяра, по изложените съображеня) са непротиворечиви разгледани поотделно и в своята съвкупност и установяват фактическата обстановка по начина, възприет от съда, поради което се установяват датата, времето и мястото на извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № ***/25.09.2020 г.., който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност, съгласно на чл. 209а, ал. 3 ЗЗдр.

4

Въз основа на цитирания акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което също е издадено от териториално и материално компетентен орган – директора на РЗИ С., съобразно изискванията на чл. 209а, ал. 4, предл. 1 от Закона за здравето.

Процесните АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН.

Съдът намира, че е спазена и законово предвидената процедура за съставянето и връчването, като в съставения АУАН актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването му. Същият съответства на предвидените с чл.42 ЗАНН изисквания, като нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно с посочване времето и мястото на извършването му и конкретните действия, с които жалбоподателят е нарушил законовите разпоредби.

Съгласно изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел - очевидец на нарушението. Както АУАН така и НП имат предвиденото в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН съдържание. По надлежен начин и при пълна идентичност в АУАН и в НП са описани както нарушението, така и обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на нарушената законова разпоредба. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че непосочване на имената на клиентите представлява непълнота на фактическата обстановка. Служителите на РЗИ лично са констатирали в момента на извършване на проверката, че жалбоподателят обслужва две клиентки, които заплащат на касата закупени от тях стоки, поради, което в случая не става въпрос за предположение на проверяващите, че клиенти се обслужват в нарушение на противоепидемичните мерки, а при лично възприемане на този факт.

Съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на атакувания акт.

Съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.