Решение № 3112 от 17.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3112 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330108907 по описа за 2025 година

Ищецът „А1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК 131468980, представлявано от *** **** А. Д. и М. М., е предявил искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и 92 ЗЗД срещу Ц. К. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. ****** № **, ет. **, ап.** да се осъди ответницата да заплати на ищеца дължимата сума в общ размер от 408,04 лв., представляваща сбор от сумите: 207,70 лв., представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.05.2022 г. до 08.11.2022 г., начислена съгласно условията на рамковия договор № *****, приложенията към него и Общите условия по партида № ******; сумата от 140,00 лв., представляваща неустойка, начислена за едностранно прекратяване на рамковия договор № ***** за услугите по партида № ******, по вина на абоната при условията на чл. 54, т. 12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора, както и сумата от 60,34 лева мораторна лихва, начислена върху претендираната главница от 347,70 лв., която е формирана, както следва: 39,30 лв. мораторна лихва върху сумата от 207,70 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 09.07.2022 г. до 30.04.2025 г. и 21,04 лв. - мораторна лихва върху сумата от 140,00 лв., претендирана като неустойки, като лихвата е начислена за периода от 03.01.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 347,70 лв., от датата на образуване на настоящото производство до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че между страните е сключен рамков договор № ***** от **** г. и приложенията към него като на ответницата били предоставени електронни съобщителни услуги, чиито цени са начислявани по партида с № ******. Предоставяните услуги били за комплексна мобилна услуга на мобилен № **** и фиксирана услуга Интернет през мобилна мрежа с № *****. Сочи, че по така посочената партида за отчетния период 09.05.2022 г. 08.11.2022 г., ответникът бил натрупал и съответно не бил заплатил в сроковете, уговорени в договора, приложенията към него и Общите условия на „А1 България” ЕАД следните задължения: 207,70 лв. - непогасена сума за предоставени услуги. Междувременно на *** г. ответникът бил депозирал 1 заявление за пренос на национално значим номер по отношение на услуга с № **** в мрежата на друг мобилен оператор. Преносът бил извършен на **** г., като се твърди договорът по отношение на тази услуга да бил прекратен предсрочно.

Твърди, че към **** г. рамковият договор № ***** бил прекратен и за останалите услуги по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към договора и общите условия на „А1 България” ЕАД били начислени неустойки за невърнато оборудване по ценова листа предоставен **** за посочения номер и за едностранно прекратяване на рамковия договор в общ размер на 140,00 лв. Начислена била и мораторна лихва в общ размер на 60,34 лв. върху общата сума на главницата - от 347,70 лв. от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане.

От ответницата е постъпила молба, в която твърди, че не дължи процесните суми и че е погасила чрез плащане всички свои задължения към ищеца. Освен това била тежко болна с параноидна шизофрения и с доход от инвалидна пенсия.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените писмени доказателства - Рамков договор идентифициран с негов уникален номер № **** г., Приложение №1 към рамков договор идентифициран с негов уникален номер - *****, чийто цени са начислявани по 1 партида с № ******, неоспорени от ответницата, се установява наличието на валидни правоотношения с ответника по договора за предостяване на комплексна мобилнауслуга на мобилен номер **** и фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа с № *****.

П о делото е приета ССчЕ с вещото лице Р. Г., от което се установява, че за периода 09.05.2022г. – 8.11.2022г. са предоставяни електронни съобщителни услуги и са начислявани месечни абонаментни такси за общата сума от 207,70 лева, за което са били издадени фактури № ****/*** г. за задължение в размер н а 77.11 лв.; фактура № ****/****-задължение от 67.02 лв.; фактура ****/**** г. за задължение от 11.56 лв.; фактура № ****/**** за задължение о т 30.54 лв.; фактура № ****/**** за задължение о т 16.51 лв.; фактура № ****/****г. за задължение от 4.96 лв. и фактура № ****/**** г. издадена за сумата от 16,51 лв., по която е извършено кредитиране в размер на 11,55 лв. и остатък от 4,96 лв. З а предоставените мобилни услуги за месечно текущо потребление, съдът намира същите за потребени, но неплатени.

Относно предявените искове за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната.

Съгласно представения договор, неустойка се дължи за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, като размерът на неустойката е равен на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока на ползване на услугите, но не повече от трикратния размера на абонаментната такса. При така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз основа на която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които съдилищата следва да се съобразят. В случая процесната неустойка дава право на оператора да 2 получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на правоотношението. Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост.

С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, съдът приема още, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП.

С оглед недължимостта на неустойк ата недължими са и мор. лихви върху неустойката в размер на 21,04 лева, а в евро 10,76.

По разноските:

В полза на ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност съобразно уважената част от 51,13 евро за държавна такса, 51,13 евро за юрк. възнаграждение и 153,39 евро за вещо лице, или общо сумата от 255,65 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ц. К. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. ****** № **, ет. **, ап.** да заплати на „А1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК 131468980, следните суми: 106,20 евро, представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.05.2022 г. до 08.11.2022 г., начислена съгласно условията на рамковия договор № *****, приложенията към него и Общите условия по партида № ******; сумата от 20,09 евро мораторна лихва върху сумата от 106,20 евро, претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 09.07.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 106,20 евро, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 71,58 евро, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и за сумата от 20,09 евро, представляваща мор. лихва върху неустойката от 71,58 евро за периода 3.01.2023г. – 30.04.2025г., ведно със зак. лихва върху сумата за неустойка, считано от от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2025г. д о окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.

ОСЪЖДА Ц. К. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. ****** № **, ет. **, ап.** да заплати на "А1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК 131468980 разноски по съразмерност в размер на 255,65 евро.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3