Решение № 2134 от 27.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2134 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100113457 по описа за 2022 година прецени:

Делото е образувано по предявен от А. К. срещу Прокуратурата на Р.

България гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева и за имуществени вреди в размер на 1500 лева, причинени от обвинение на ищеца в извършване на престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 2 НК, по което ищецът бил оправдан с влязла в сила присъда. Предявени са претенции за законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 31 527 лева, и законна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 472 лева.

Ищецът А. К. излага, че на 26.12.2014 г. бил задържан и на 27.12.2014 г. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 15011/2014 г. на 06 РУП СДВР, пр.пр. № 49897/2013 г. на СРП, за престъпление по чл .210 ал.

1 т. 2 вр. чл. 209 ал. 1 НК, за това, че след предварителен сговор с И.И. и с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Д.К. заблуждение и му причинил имотна вреда в размер на 1000 лева. След привличането му като обвиняем прокурорът задържал ищеца за 72 часа в ареста на бул.

„Г.М.Димитров“. След освобождаването му от ареста, на ищеца била наложена забрана да напуска пределите на страната. След внасянето на производството в съда, било образувано НОХД № 8828/2015 г. на СРС 100 – св НО, което продължило от юли 2015 г. до юли 2016 г., разгледано общо в девет съдебни заседания. В първото заседания съдът отменил забраната за напускане на страната. След сключване на споразумение с другия подсъдим, делото продължило само срещу ищеца, разглеждано от друг съдебен състав.

По делото били проведени десет съдебни заседания. Делото приключило с присъда от 13.03.2019 г., с която ищецът бил оправдан. Прокуратурата депозрала протест срещу оправдаването на ищеца, по който било образувано 1

ВНОХД № 2997/2019 г. на СГС. Впоследствие протестът бил оттеглен и въззивното производство било прекратено с определение от 18.09.2019 г.

Оправдателната присъда влязла в сила на 12.11.2019 г.

Ищецът твърди, че вследствие повдигнатото обвинение и извършените процесуални действия преживял силен стрес и страх от несправедливо осъждане. Разследването и разглеждането на делото препятствали професионалната реализация на ищеца. Задържането му в следствения арест било при лоши условия. Наложената забрана за пътуване в чужбина препятствала професионалното му развитие и възможността му да се вижда с близките си хора, които живеели извън България. Разследването и последвалото съдебно производство довели до ограничаване на контактите на ищеца с близките и приятелите му, довело до загуба на доверие към ищеца от тяхна страна и от страна на работодателите му.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба е направено искане до съда да осъди ответника Прокуратура на Р. България да заплати на ищеца А. К.:

- сумата от 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- сумата от 31 527 лева мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 12.11.2019 г. до внасянето на исковата молба;

- сумата от 1500 лева обезщетение за имуществени вреди;

- сумата от 472 лева мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 12.11.2019 г. до внасянето на исковата молба.

Ищецът прави искане за заплащане на законна лихва от внасянето на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът Прокуратура на Р. България оспорва иска със следните възражения:

- възражение за недоказаност на неимуществените вреди и причинната връзка между твърдените вреди и действията на органите на прокуратурата и разследващите органи;

- възражение за липса на действия от страна на разследващите органи и прокуратурата, довели до накърняване професионалния авторитет на ищеца или личния му живот;

- за завишеност на размера на претендираното обезщетение.

Съдът като взе предвид стантовищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждсаещо се от доказване привличането на ищеца А. К. като обвиняем за престъпление по чл.

210 ал. 1 т. 2 вр. чл. 209 ал. 1 НК с постановление от 19.08.2014 г., предявено на 27.12.2014 г., задържането на ищеца по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК с постановление на прокурор от 19.08.2014 г. (ДП л. 132) за периода от 27.12.2014 г. до 30.12.2014 г. (л. 139) и наложената мярка забрана за 2 напускане пределите на Р. България без разрешение на прокурора, с постановление от 12.01.2015 г. (ДП л. 140), отменена с протоколно определение от 21.07.2015 г. по НОХД № 8828/2015 г. на СРС (ОХ том I л.

24). Досъдебното производство е приключило на 09.02.2015 г. с мнение за предаване на съд. На 26.02.2015 г. прокурор в СРП е внесъл обвинителен акт срещу ищеца А. К. и лицето И.М.И. по обвинение в престъпление по чл. 210 ал. 1 т.2 НК, по който обвинителен акт е образувано НОХД № 3078/2015 г. С разпореждане от 27.03.2015 г. съдията докладчик е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения. Извършено е ново привличане на обвиняем на 02.06.2015 г. от прокурор в СРП. На 03.06.2015 г. прокурорът отново е внесъл обвинителен акт срещу двамата обвиняеми, по който е образувано НОХД № 8828/2015 г. В първите две заседания по делото на 06.10.2015 г. и 23.10.2015 г. ищецът не се е явил, поради което съдът не е дал ход на делото. В съдебно заседание на 26.11.2015 г. съдът е дал ход на делото и на съдебното следствие, като е пристъпил към събиране на доказателствата. В съдебно заседание на 04.02.2016 г. съдът не е дал ход на делото, поради неявяване на другия подсъдим. В съдебните заседания на 22.03.2016 г., 11.04.2016 г. и 26.05.2016 г. съдът не е дал ход на делото, поради неявяване на ищеца К. в първите две заседания и неявяване на другия подсъдим в заседанието на 26.05.2016 г. На 07.07.2016 г. било сключено споразумение по чл. 384 ал. 1 НПК с другия подсъдим по делото И.М.И., одобрено от съда в съдебно заседание на 07.07.2016 г., проведено с участието на ищеца К.. Разглеждането на делото е продължило срещу ищеца от друг съдебен състав. Проведени са съдебни заседания на 29.05.2017 г. (даден ход на делото и проведено съдебно следствие със събиране на доказателства), 26.06.2017 г. (недаден ход на делото поради неявявяне на свидетел), на 04.10.2017 г. (недаден ход на делото поради неявяване на ищеца), на 14.12.2017 г. (недаден ход на делото поради неявяване на ищеца), на 19.01.2018 г. (недаден ход на делото поради заболяване на съдебен заседател), на 26.02.2018 г. (даден ход на делото и проведен разпит на свидетел), на 16.04.2018 г. (недаден ход на делото поради неявяване на свидетел), 16.05.2018 г. (даден ход на делото и разпитан свидетел), 22.06.2018 г. (даден ход на делото и изпратена съдебна поръчка до Р. Румъния за разпит на свидетел), 08.10.2018 г. (недаден ход на делото поради неизпълнена поръчка), 19.11.2018 г. (недаден ход на делото поради неизпълнена поръчка), 04.02.2019 г. (недаден ход на делото поради заболяване на съдебен заседател) и 13.03.2019 г. В последното съдебно заседание съдът е дал ход на делото, приел изпълнена поръчка за разпит на свидетел от съд в Букурещ и е разпитал ищеца в качеството му на подсъдим.

В същото заседание съдът е приключил съдебното следствие и е дал ход на съдебните прения.

С присъда от 13.03.2019 г. съдът е признал ищеца за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. С протоколно определение от същата дата съдът е отменил мярката за неотклонение „парична гаранция“ по отношение на ищеца.

Срещу първоинстанционната присъда бил подаден протест на 3

13.03.2019 г. от прокурор в СРП, по който било образувано въззивно НОХД № 2997/2019 г. на СГС. Поради оттегляне на протеста на 20.05.2019 г., въззивното производство е било прекратено с определение № 3548 от 18.09.2019 г. Първоинстанционната присъда е влязла в сила на 12.11.2019 г.

По делото е разпитан като свидетел И.В.Б.. Според неговите показания, състоянието и поведението на ищеца рязко се променило, като споделил със свидетеля за воденото срещу него наказателно производство за измама.

Наложената по делото мярка забрана да напуска страната го лишило от възможност да общува с роднините си, които живеели в чужбина (Македония и Франция), както и че се отразило отрицателно на професионалното му развитие. Според свидетеля, ищецът изпитвал притеснения, че може да бъде осъден на наказание лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно, и от възможността да изгуби правата си да практикува. Наказателното производство срещу него го мотивирала да се откаже от продължаване на образуванието си и записване на докторантура.

Така установените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2 ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни. Отговорността на държавата се основава на последвалата оправдателна присъда на лицето по повдигнатото му обвинение, влязла в сила на 12.11.2019 г.

С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу него, което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Самото обвинение в извършване на престъпление е действие, което по своя характер е вредоносно. То поставя обвиненото лице в положение да търпи действия на държавната принудя – както чрез процесуални действия на разследващите и правосъдните органи в хода на делото, така и възможни действия за изтърпяване на наказание в случай, че обвиненият бъде признат за виновен. Вероятността лицето да понесе наказателна репресия, е обстоятелство, което се отразява на неговата личност, на емоционалнопсихическото му състояние и неговото поведение. Следва да се има предвид и тежестта на престъплението, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем: квалифициран състав на измама при условията на предварителен сговор с друго лице – престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 2 вр. чл. 209 НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години, което е тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 НК. Това се отразило отрицателно върху състоянието и поведението на ищеца, създало в него чувство на страх и несигурност в бъдещето, предвид възможността същият да бъде признат за виновен и да търпи наказание лишаване от свобода.

4

Неимуществени вреди са причинили на ищеца и взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда. Ищецът е бил задържан под стража за 72 часа с постановление на прокурора по реда на чл. 64 ал. 2 НПК, по силата на постановление на прокурор от 19.08.2014 г. (ДП л. 132), за периода от 27.12.2014 г. до 30.12.2014 г., когато е бил освободен с постановление от същата дата (ДП л. 139), без внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража. Задържането на обвиняемия ограничава неговите основни права на лична свобода и неприкосновеност, прогласени в чл. 30 ал. 1 от Конституцията, което ограничаване само по себе си е причиняване на вреда на задържаното лице. В конкретния случай задържането на ищеца К. е било и незаконно. Като основание за задържането му в постановлението на прокурора от 19.08.2014 г. е посочен чл. 64 ал. 2 от НПК, т.е. за довеждането на обвиняемия пред съда за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. От текста и смисъла на цитираната разпоредба е видно, че единственото предназначение на задържането за 72 часа на обвиняемия от прокурора е неговото явяване пред съда за участие в производство по чл. 64 ал. 3-5 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това означава, че задържането на обвиняемия за 72 часа по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК следва да бъде съпроводено или незабавно последвано от внасяне на искане от прокурора в съответния първоинстанционен съд за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Такова искане не е било направено, а вместо това, с постановление от 30.12.2014 г., на третия ден след задържането, прокурорът е отказал да внесе искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.