Решение № 20856 от 17.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20856 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110158444 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

17.11.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Виктория Иванова-Докова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 58444/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „М.“ ЕООД срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, като се твръди, че на 17.12.2022г., около 23:40 ч. на път III-504 км. 17+800 с посока на движение от с. О. към гр. В.Т. било настъпило ПТП с л. а. „Опел“, модел „Корса Е“, рег. № ., управляван от И. Й.

Я., който не бил избрал скоростта си на движение и не се бил съобразил с пътните условия, като бил загуби управлението на МПС и се бил преобърнал по таван. Поддържа, че лекият автомобил е негова собственост, като автомобила бил предоставен на виновния водач по договор за наем за периода 13.12.2022 г. до 20.12.2022 г. Навежда доводи, че в следствие на инцидента за автомобила се била установила „тотална щета“, като ПТП-то било настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Излага съображения, че за процесния лек автомобил била сключена валидна застраховка „Каско“, 1 обективирана в застрахователна полица № ., сключена с ответника. Твърди, че при ответника във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка, именувана „щета“ № ., като ответника бил отказал да изплати застрахователно обезщетение, което аргументирал с клауза от общите си условия. Обосновава подробно, че не били налице предпоставки за наличието на изключени застрахователни рискове. Поддържа, че с оглед клаузите на процесния договор и стойността на застрахования автомобил ответника следвало да му заплати сумата от 14250,00 лева, представляващи застрахователно обезщетение. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като се твърди, че исковете са неоснователни. Сочи, че няма спор по обстоятелствата свързани с настъпването на инцидента, но аргументира, че били налице обстоятелства, които го освобождавали от отговорност. Поддържа, че с оглед изискването на чл. 345 КЗ в застрахователният договор били дефинирани изрично покритите застрахователни рискове, като в случая от представените доказателства се установява, че се касаело за самокатастрофиране, което не било покрит застрахователен риск. Освен това водача бил напуснал мястото на ПТП-то въпреки значителните повреди по автомобила и без да повика органите на МВР, което в случая аргументира, че било задължително. Инвокира доводи, че се касаело за изключен застрахователен риск, съобразно общите условия към застрахователния договор, а освен това имало и други обстоятелства по договора водещи до изключването на застрахователния риск. Излага съображения, че поведението на самия водач водело до невъзможност да се установят множество обстоятелства, които изключват застрахователното покритие. Прави възражение, че застрахователното събитие било настъпило при наличието на груба небрежност. Твърди, че към момента на настъпването на ПТП-то не отговарял за процесния автомобил, тъй като последният бил предмет на наемно отношение, но дори да се приемело, че вредата следвало да се обезщети било налице съпричиняване, което следвало да се вземе предвид. Поддържа, че претенцията е в завишен размер. Иска отхвърляне на предявеният иск. Претендира разноски.

С Определение от 14.07.2025 г., съдът на основание чл. 253 ГПК е отменил Протоколно определение от 30.01.2025 г., с което е конституирал на основание чл. 219 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД – Илия Й. Я., като е прекратил производството в тази му част. Определението не е било обжалвано, поради което е влязло в сила.

С Определение от 07.10.2025 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал обективно изменение на предявения иск чрез неговото намаляване, като същият се счита за предявен за сумата от 11415,00 лева, като за разликата до пълния предявен първоначално размер от 14250,00 лева, съдът е прекратил производството на основание чл. 233 ГПК.

Определението не е бил обжалвано в прекратителната му чат, поради което е влязло в сила.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие между ищеца и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на погиналата или повредената вещ и 3. за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено 2 застраховане, като не са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е отделено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 17.12.2022г., около 23:40 ч. на път III-504 км. 17+800 с посока на движение от с. О. към гр. В.Т. било настъпило ПТП с л. а.

„Опер“, модел „Корса Е“, рег. № ., управляван от И. Й. Я., който не бил избрал скоростта си на движение и не се бил съобразил с пътните условия, като бил загуби управлението на МПС и се бил преобърнал по таван; 2) лекият автомобил е негова собственост, като автомобила бил предоставен на виновния водач по договор за наем за периода 13.12.2022 г. до 20.12.2022 г.; 3) за процесния лек автомобил била сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ., сключена с ответника; 4) при ответника във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка, именувана „щета“ № ., като ответника бил отказал да изплати застрахователно обезщетение, което аргументирал с клауза от общите си условия.

Приложено е свидетелство за регистрация част I № ., като се установява, че л. а.

„Опел“, модел „Корса Е“, рег. № . е бил собственост „М.“ ЕООД. Върху талона е отбелязано изрично, че регистрацията на автомобила е прекратена.

Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК. Следователно свидетелството за регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.

1 ГПК. Ето защо, при липсата на провежда на пълно и главно доказване, което да оборва обстоятелствата обективирани в официалния свидетелстващ документ, тоест установяването, че същият е неверен по смисъла на чл. 193 ГПК (т.е. фактите за които свидетелства не са се проявили по подобен начин в обективната действителност), съдът е длъжен да приеме, че обвързващата материална доказателствена сила не е оборена, поради което и обстоятелствата, които са обхванати от този процесуален ефект на писменото доказателствено средство са се осъществили в обективната действителност по начина отразен в документа.

Представени са Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“, като в раздел X „Общи изключения“, като в клаузите на т. 1. 4 и т. 1. 13. са предвидени следните клаузи, че застрахователят не покрива щети в резултат:

- умишлени или причинени с груба небрежност действия на застрахования, на членове на неговото семейство или упълномощения водач и лицата на работа при застрахования или на които той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг или други;

- на управление на МПС след употребата от страна на водач на алкохол над определена концентрация, поставянето под въздействието на упойващо вещество или отказ от алкохолна проба и при ПТП, констатирано с протокол от компетентните органи, напускане на мястото на ПТП, в случаите когато произшествието се посещава задължително от органите на МВР.

В правилото на чл. 20 ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия 3 договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

Представен е Протокол за ПТП № 60/18.12.2022 г. в 04:30 ч., в които е отбелязано, че на 17.12.2022 г. л. а. „Опел“, модел „Корса Е“, рег. № ., собственост на „М.“ ЕООД, като не бил изпрал скоростта на движение и не се бил съобразил с пътните условия, интензитета и релефа, като на дясна крива губи контрол върху управляваното МПС и излиза в ляво по посока на движение извън пътното платно и се преобръща през таван. В протокола изрично е посочено, че водачът не е тестван за наличието на алкохол и наркотични вещества и техните аналози, както и не е издаван протокол за кръвна проба. В протокола е отбелязано, че ПТП-то е посетено на място след получен сигнал за ПТП, като контолните органи са приели, че процесният лек автомобил се е намирал вляво извън пътното платно, с вреди по цялото купе, и автомобилът е бил преобърнат по таван. В автомобила е нямало пътници, а предната дясна врата е била отворена, като сигнала за ПТП-то бил подаден от двама свидетели установени на място.

Съгласно чл.179, ал.1 ГПК официалните свидетелствуващи документи имат материална доказателствена сила, задължаваща съда да приеме, до доказване на противното, че удостоверените в документа факти действително са се осъществили. Законната доказателствена сила обхваща както лично възприетите факти от издателя на официалния документ – съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си, така и мястото и датата на съставянето на документа. Според приетото в Решения на ВКС, Търговска колегия – така, напр. решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г. и др.: „надлежно публикувани и известни на настоящия състав/е прието, че неоспореният в процеса констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. В цитираната съдебна практика е прието също така, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства. В случаите, в които не се изисква задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, а това са случаите извън предвидените в чл.125 от Закона за движение по пътищата, би могло да се състави протокол на ПТП при условията на чл.9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства. В цитираната разпоредба от Наредба І167 е предвидена възможност за издаване на протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил съответната служба на МВР в срок от 24 часа и е подадено писмено заявление в едноседмичен срок за настъпване на събитието, което се разследва от контролните органи, въз основа на което е издава протокол. Съставеният по този ред протокол за ПТП не съдържа удостоверително изявление на съставителя относно обстоятелствата, при които е реализирано произшествието. Протоколът за произшествието, съставен само по данни на водача на увреденото МПС за механизма, при който е настъпило увреждането, не съдържа преки възприятия на длъжностното лице - негов съставител, поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на направените пред съставителя изявления на водача. При липса на други надлежни доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието, не би могло съдът да приеме за установена причинноследствената връзка между претендираните вреди/обезщетени от застрахователя по застраховка”Каско”/ и твърдяното произшествие.“. В случая единственото, което се 4 ползва с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК е факта, че контролните органи са установили на мястото преобърнат по таван автомобил, със смачкано купе и отворена врата. Нещо повече за пълнота трябва да се посочи и факта, че дори процесният протокол да беше съставен по данни на водача, то съставеният само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя – вж по отношение на изложеното и Решение № 6/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2010 г. на ВКС, II Т. О., ТК.