Определение № 982 от 24.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 982 гр. Варна, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500161 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ж. Р. Р. чрез пълномощника му адвокат Н. Т. против решение № 3743 от 24.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 15284 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, в частта, с която епостановено на основание член 344, алинея 2 от ГПК А. П. А. до окончателното извършване на делбата да се ползва от целия делбен имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *** - апартамент № 35079, находящ се на петия етаж на сградата на ул. „*** КК „Чайка“ в град Варна, със застроена площ от 66,48 кв.м, състоящ се от дневна,[1]трапезария с кухненски бокс, спалня, баня с тоалет и тераса, както и складова ниша, ведно с прилежащите му 0,726 % идеални части от общите части на сградата и 1,055 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот, при граници на апартамента: на същия етаж - самостоятелни обекти с идентификатори ***, ***, под обекта - *** и над обекта

***; както и е осъдена на основание член 344, алинея 2 от ГПК А. П. А. да заплаща на Ж. Р. Р. сума от 150 лева месечно, представляваща обезщетение за ползването на притежаваната от последния 1/2 идеална част от процесното жилище, считано от датата на влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата

1

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната му част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон и явна необоснованост на съдебния акт. На първо място се излага, че А. и роденото от брака дете на страните никога не са живели в процесния имот, като оборудването и обзавеждането на жилището е извършено от жалбоподателя.

Сочи се, че пред Районен съд – Варна е налице висящо производство /гр.д.№ 14903/2024 г. – петдесет и първи състав/, образувано по искова молба на А. П.

А. за упражняване родителските права по отношение на роденото от брака дете, за издръжка и за ползване на общото на страните жилище. Това производство е образувано преди предявяване на иска за делба и се счита, че е недопустимо да се разглежда втора по ред претенция със същото искане – за предоставяне ползването на общия имот. В тази връзка се иска обезсилване на съдебния акт. Ако не се приеме това оплакване за основателно, се желае връщането на делото в първоинстанционния съд за събиране на нови доказателства чрез провеждането на експертиза, която да определи размера на пазарния наем, който би могъл да бъде получен от имота в състоянието, в което се намира в момента, като заключението бъде представено в два варианта – с и без оборудване и обзавеждане.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. П. А. чрез пълномощника й адвокат Д. Белчева, с който жалбата се оспорва. Излага се, че решението на съда, което се атакува има характер на определение и като такова подлежи на разглеждане от въззивния съд по реда на член 274 от ГПК. Сочи се, че съдът в производството по гр.д.№ 14903/2024 г. по описа на ВРС – петдесет и първи състав – е приел, че поради липсата на брак между страните е приел, че не е налице семейно жилище и поради това е счел, че не следва да се произнася по претенцията за предоставяне на семейното жилище. Излага се, че твърдението на жалбоподателя, че цената от 300 лева, на която е отдадено под наем жилището не включва оборудването и обзавеждането на жилището се опровергава от съдържанието на представения договор за наем. Иска се обжалваният съдебен акт на първата инстанция да бъде потвърден.

С определение № 772 от 12.02.2026 г., постановено по настоящото дело, 2 съдът е разпределил доказателствената тежест по искането на А. П. А. с правно основание член 344, алинея 2 от ГПК, като е посочил, че тя следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че имотът, предмет на делбата, се ползва изключително и само от другия съделител; че жалбоподателят създава пречки на А. да ползва имота съобразно притежаваните от нея идеални части в съсобствеността; както и размера на средномесечния пазарен наем за ползването на делбения имот.

При така извършеното разпределение на доказателствената тежест съдът е допуснал грешка, като е възложил в тежест на ответницата да установи размера на средномесечния пазарен наем за ползването на делбения имот.

Доколкото А. желае на основание член 344, алинея 2 от ГПК да бъде постановено тя да ползва делбения имот до приключване на производството по делото, а Р. претендира да му бъде заплащано обезщетение за ползването на имота, то той е този който следва да докаже размера на средномесечния пазарен наем за ползването на делбения имот.

Поради това и на основание член 253 от ГПК следва да бъде изменено определение № 772 от 12.02.2026 г., постановено по настоящото дело, в посочения смисъл.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

И З М Е Н Я определение № 772 от 12.02.2026 г., постановено по настоящото дело, като разпределя доказателствената тежест по искането с правно основание член 344, алинея 2 от ГПК по следния начин:

А. П. А. следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че имотът, предмет на делбата, се ползва изключително и само от другия съделител – Ж. Р. Р.; че Р. създава пречки на А. да ползва имота съобразно притежаваните от нея идеални части в съсобствеността;

Ж. Р. Р. следва да установи при условията на пълно и главно доказване 3 размерът на средномесечния пазарен наем за ползването на делбения имот.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Ж. Р. Р. в петдневен срок от получаване на съобщението да внесе депозит за изпълнение на задачата по допуснатата експертиза в размер на 250 /двеста и петдесет/ евро, с представяне на доказателства за това по делото в същия срок.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4