Акт от 12.05.2022, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 751/2021
- Подписан
- 12.05.2022
Цитирани разпоредби
- чл.203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.203 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.284 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 284, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.284, ал.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 29 · Конституция на Република България
- чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 309
12.05.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………….
Прокурор: Н.Т. ………………………….……………………………… като разгледа докладваното от съдия Цв.Димитрова и.административно дело № 751 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.284 от ЗИНЗС.
Образувано е по предявен от В.З.В. *** иск за присъждане на обезщетение в размер на 1000(хиляда) лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД“ИН“ - София, за периода 06.04.2021г. до 13.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането, до окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил задържан в Ареста в гр.Х. за периода 06.04.2021г. до 13.04.2021г. През този период претърпял вреди от неимуществен характер, които били следствие от незаконосъобразните бездействия на затворническата администрация на ГД”Изпълнение на наказанията”. Същите се изразявали в това, че хигиената в ареста била под всякаква критика – помещенията и завивките били мръсни, не се давало спално бельо. На задържаните лица не се предоставяли прибори за хранене, ако не можели да си ги осигурят сами, което било невъзможно в условията на ареста, или ако нямали близки, които да им донесат прибори за хранене, както в случая на ищеца. На арестантите не се осигурявала разходка на чист въздух, същата била заменена с пребиваване 1 час дневно в закрито помещение - в стая. Липсвала светлина в помещенията – светлината прониквала през малко прозорче, през стъкло покрито с прах. В помещенията за задържане липсвала течаща вода и тоалетна. Достъп до тоалетна имало само два пъти в денонощието, през останалото време трябвало задържаното лице да чука по вратата, като не винаги му се осигурявал достъп до тоалетна, която била една обща на етажа.
Ходенето по малка нужда ставало в бутилка. Помещенията били пренаселени, като не била осигурена необходимата площ от 4 кв.м. на човек. Твърди се, че така описаните условия в ареста в гр. Хасково не отговаряли на изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНС, били унизителни за човешкото достойнство на задържаните. При тези условия бил поставен и ищецът по време на задържането му, поради което претърпял вреди – унижение, физически и душевен дискомфорт. Излагат се доводи, че условията в ареста в гр. Х. не отговаряли на изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНС. Задължението да приведе и поддържа условията в помещението в ареста в гр.Х. било на ответника - Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“. Последния с бездействието си и с отказа си да поддържа помещенията на ареста съгласно нормативните изисквания нанесъл вреди на ищеца и дължал репарирането им. Твърди се също, че по време на престоя си в ареста ищецът получил обриви по цялото тяло и непрекъснат сърбеж от постоянното пребиваване в мръсната и нехигиенична среда, страдал от постоянно главоболие, зрението му се нарушило, започнал да вижда двойно и очите му сълзели през цялото време. Така понесените вреди оценявал на 1000 лева.
Моли също да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор на исковата молба и чрез процесуалния си представител по делото – юрк.Ч. в съдебно заседание, заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че единственото неблагоприятно условие, което се доказвало от писмените доказателства било че в килията, в която бил настанен ищеца нямала течаща вода. Поради пренебрежимо малките нарушения се пледира за отхвърляне на исковата молба.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Считано от 06.04.2021г. до
13.04.2021г. ищецът В.З.В. бил задържан в ареста гр. Х .
Това обстоятелство е удостоверено в служебна бележка № 628 от 20.04.2021г. на Началник РС“ИН“, гр. Х.
От справка изх. № 1423/30.08.2021г. на
Началник РС“ИН, гр. Х., приета без оспорване от страните по делото се установява, че по време на исковия период, В.В. бил настанен в Килия № 12, заедно с още едно задържано лице. Килия № 12 е с големина 8.06 кв.м.и била оборудвана с три легла, една маса и две табуретки. Имала неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отворяем на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в килията се осъществява посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна система осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Помещенията в ареста в гр.Х. не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Санитарният възел е с обща площ от 17.5 кв.м. и се състои от баня, умивалня и две тоалетни, като достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в ареста, а когато със задържаните лица не се извършват процесуално-следствени действия, времето от 08.30ч. до 17.00ч. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста. Видно от същата справка, задържаните лица могат да ползват санитарният възел по заявено желание по всяко време в денонощието, като поради факта че същият е общ и се ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаните за извеждане до санитарния възел. Съгласно заповед от 10.03. 2020г. за вътрешния ред, хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържа от задържаните лица, ежедневно под контрола на командир отделение, дежурния по арест, а медицинския специалист към ареста извършва контрол чрез проверка и дава предписания, които отразява в дневник за извършени проверки, предписания и контрол. Съгласно същата заповед, килиите и общите помещения се дезинфекцират два пъти годишно или по необходимост под наблюдението и контрола на медицинския специалист в съответния арест. Всички общи арестни помещения се мият всеки ден с вода и дезинфекционни препарати. Задържаните лица сами поддържат лична хигиена, както и хигиената и чистотата на килиите, като за целта им се осигуряват часове за хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето, по раздел IV от заповед № JI-1321 от 10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГД“ИН“. В РС“ИН“ хигиенните материали се получават регулярно на тримесечен период по договори за обществени поръчки сключени от ГД“ИН“видът им се вписва във всяка издадена фактура. Хигиенните материали се предоставят за съхранение на младши инструктора по охраната. Задържаното лице изявило желание да почиства извън задължителните такива мероприятия получава приготвен разтвор за почистване, като практиката е наложила препарати и уреди за почистване да не се предоставят на задържаните лица от съображения за безопасност и сигурност на тяхното здраве.
Като писмени доказателства по делото са приети и приложените към справка изх. №1423 от 30.08.2021г. на Началника на РС”ИН”, гр. Х., протоколи за ДДС обработка, фактури за закупуване на препарати и протоколи за приемането им
За установяване условията на живот в арест Х. по искане на ищеца по делото са разпитан в качеството на свидетел Р.Г. Д. Свидетелят сочи, че е пребивавал в ареста в гр.Х. в периода от август до септември 2021г. През м. септември с В. били настанени в съседни помещения. Ищеца бил първоначално в килия № 16, после в килия № 4, а свидетелят в килия
№4. Заявява , че условията били нечовешки. Ходели до тоалетна в шишета, имало дървеници и било тъмно. Дюшеците и одеялата били стари. Всички килии били еднакви. В килия №4 имало три легла, но свидетелят не знаел квадратурата. Извеждали ги до тоалетна по график – сутрин, обед и вечер. Докато бил там, св.Д. два пъти виждал да се пръска против хлебарки В килията нямало прозорец, пред вратата имало прозорец от които прониквала светлина и в килията, ако имало много слънце. В килия №12 свидетелят заявява, че не е бил. Преди 2021г. също лежал в ареста в гр. Х. - през 2011г. Условията тогава и сега били едни и същи. Разходките на чист въздух били осигурявани на каре, което представлявало малка килия, вътрешна в ареста.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени в периода от 06.04.2021г. до 13.04.2021г. неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД“ИН“, гр. С., ареста гр.Х., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на увреждането, до окончателното й изплащане .
Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, гр. С.. Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, ГД“ИН“ със седалище гр.С. е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ареста към Районна служба „Изпълнение на наказанията” в град Х. която съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, е териториално подразделение на ГД „ИН”. Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на РС „ИН” Хасково, следва да се приеме, че искът е допустим.
С оглед установената допустимост на иска, следва същият да се прецени по същество.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да претендират обезщетения за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
За неуредените в АПК въпроси се прилагат разпоредбите на ЗИНЗС и ЗОДОВ.
Основателността на иска с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразни действия, респ. бездействия на служители на ГД“ИН“ ( в случая на РС"ИН", гр. Х. за периода 06.04.2021г.-13.04.2021г.
); 2. действително настъпила вреда – неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия/бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред.
Фактическите обстоятелства, на които се основава иска са свързани с лошите условия на живот, при които е бил поставен ищецът в следствен арест, гр. Х., като се твърди нарушение на стандартите заложени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС,т.е. фактическите твърдения са свързани с незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКПЧ) е международен договор, ратифициран и влязъл в сила за Република България и и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията тя съставлява част от вътрешното право на България. Нещо повече, ЕКПЧ има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Освен това съгласно чл. 1 от Европейската конвенция страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, предвидени в конвенцията. Идентични забрани, като установената в чл.
Разпечатката съдържа 36 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a56a81a9-9a08-4224-a87b-2da22e937e6e