Решение № 260091 от 08.02.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260091 гр.***, 08.02.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

***КИ

РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря М.Р., като разгледа

НАХД № 5280 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. „***” № 93, представлявано от управителя А.Г.Х., срещу Наказателно постановление № 02-0002862/12.03.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. ***, с което за нарушение на чл. 404, ал. 1 от Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V /Правилника/ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 1453/2020г. по описа на РС-***, завършило с Решение № 930/17.07.2020г., с което НП е било потвърдено изцяло и в полза на АНО са били присъдени разноски. Решението е било атакувано от жалбоподателя, като с Решение № 1740/14.12.2020г. по к.н.а.х.д. № 2196/2020г. на АдмС-*** въззивният съдебен акт е бил отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че санкционният акт е неправилен, недоказан и необоснован, а в производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че липсва състав на административно нарушение, като се застъпва, че при работата на обекта са били спазвани всички изисквания на Правилника. Оспорват се констатациите на АНО за работа с преносими лампи, които да са с наранена защитна обвивка и снадки.

Застъпва се, че за обекта има изготвена оценка за риска и ежедневно се провежда инструктаж на работниците. На следващо място се застъпва, че Правилника, чието нарушение е вменено на жалбоподателя, е неприложим за конкретния случай, доколкото нито в АУАН, нито в НП се съдържа точно и ясно описание на извършеното нарушение, нито се съдържа твърдение за осъществявани трудови функции. Счита се, че не е описана каква конкретно опасност за здравето на кое точно лице е настъпила и какъв е бил безопасният начин за извършване на работата. Счита се, че не е ясно в какво се изразява вредоносния резултат, като описанието на нарушението е формалистично. Счита се, че е налице разминаване между фактическата обстановка и правната квалификация, а отделно от това се застъпва, че АНО е ангажирал отговорността на дружеството и за нарушение на чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, за което е било издадено отделно НП. Твърди се, че по този начин е нарушен основен принцип в административнонаказателното производство и неправилно отговорността на дружеството е била ангажирана два пъти за едни и същи факти. На последно място се застъпва, че липсват мотиви защо санкцията е определена в завишен размер поради което и се иска отмяна на НП, а под условията на евентуалност – неговото изменение, посредством намаляване на наложената санкция.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган – Дирекция

„Инспекция по труда” - гр. *** се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Заявява, че не са налице процесуални пороци, като материалният закон е бил правилно приложен. Пледира за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 13 от НАХД № 1453/20г. на РС-*** - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 02.04.2020г., а жалбата е депозирана на 08.01.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 17.12.2019г. около

19.00 часа в Д„ИТ“-*** бил получен сигнал за настъпила трудова злополука на строителен обект – „Сграден фонд за

Позитронно-емисионен томограф и Брахитерапия към „КОЦ-***“ ЕООД“, находящ се в УПИ XVI, кв. 135-Б, по плана ЦГЧ-***, където строително-монтажни дейности, като подизпълнител, извършвало дружеството-жалбоподател. На място пристигнала св. К.Г. – началник отдел „АИПО“ в Д„ИТ“-***, която констатирала, че него ден работниците е трябвало да положат изравнителна замазка на последната плоча на обекта. Понеже бетоновозът се е забавил се е наложило работниците да останат до късно, което пък е довело до необходимост те да използват преносими лампи, включени в електрическата мрежа /220V/. При включване на една от тези лампи в таблото е възникнал инцидент, довел до смъртта на работник, който инцидент е и причина за извършената проверка. Св. Г. констатирала, че към момента на проверката лампите все още са разположени на последната плоча, като те са с кабели с нарушена защитна обвивка и снадки по тях.

Свидетелката преценила, че с поведението си дружеството е извършило нарушение на чл. 404, ал. 1 от Правилника, поради което и поканила негов представител да се яви в Д„ИТ“ за съставяне на АУАН. На 20.02.2020г. в Дирекцията се явил управителят, в чието присъствие св. Г. съставила АУАН с бл. № 0002862/20.02.2020г., в който описала горните факти и им дала квалификация на административно нарушение по чл. 404, ал. 1 от Правилника. Актът бил предявен на управителя на дружеството, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 12.03.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от Правилника, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

На същата дата спрямо дружеството било издадено и НП № 02-0002863, с което АНО вменил на жалбоподателя нарушение по чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, а именно за това, че на същата дата и място е допуснал работно оборудване да не е обезопасено срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток, като е допуснал кабелите на удължителите, захранващи преносими електрически лампи и инструменти, да са положени по земята по маршрути за движение на работници.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за недоказаност на описаните в АУАН и НП факти. Тъкмо напротив - в съдебното заседание пред съда показания депозира актосъставителят, като изрично потвърди, че лично тя е възприела, че използваните електрически лампи са с нарушена обвивка и снадки по тях. Съдът не намира причина да се усъмни в добросъвестността на тази свидетелка, като не открива признаци на пристрастност или заинтересованост. От друга страна жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което и съдът кредитира всичко изложено от св.Г..

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. и длъжностна характеристика.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението, вменено на жалбоподателя, е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че в АУАН и НП коректно е посочена фактическата обстановка, като не са налице разминавания между фактическите обстоятелства и правната квалификация на деянието. Не намират опора в закона твърденията на жалбоподателя, че не е описана каква конкретно опасност за здравето на кое точно лице е настъпила и какъв е бил безопасният начин за извършване на работата, както и че не е ясно в какво се изразява вредоносния резултат, а описанието на нарушението е формалистично.

Тъкмо напротив. Деянието е описано по изчерпателен и разбираем начин и напълно съответства на дадената му правна квалификация. Съгласно чл. 404, ал. 1 от Правилника – „Не се допуска работа с ръчни и преносими инструменти, лампи, трансформатори с наранена защитна обвивка на фабричния захранващ кабел или със снадки по него“. Нарушение на това изискване ще е налице всякога, когато се установи, че използваните преносими инструменти (в случая лампи) са с наранена защитна обвивка на фабричния захранващ кабел или със снадки по него. За ангажиране на отговорността по въпросната разпоредба не е необходимо нито тези снадки и/или наранявания на обвивката да са представлявали конкретна опасност за точно определено лице, нито още по-малко да е налице вредоносен резултат. Законодателят е приел, че самото използване уреди/лампи в такова състояние самостоятелно представлява потенциална опасност за всички работници, чиято обществена опасност е достатъчно висока, за да се забрани такова поведение без да е необходимо да се установява във всеки конкретен случаи чий живот или здраве реално са били поставени в опасност. Именно поради това за актосъставителя и АНО не е съществувало задължение да посочват тези обстоятелства в процесуалните документи. В случая нарушението е формално и е довършено с използването на неизрядните лампи, които както стана ясно от разпита на св. Г. – не са отговаряли на изискванията на чл. 404, ал. 1 от Правилника. Ясно и в НП и в АУАН е посочено, че лампите са се използвали при осъществяване на конкретна трудова функция от страна на работниците: „при подготовка на последна плоча за изравнителна замазка“, поради което и съдът не възприема твърденията на жалбоподателя, че не се съдържа твърдение за осъществявани трудови функции, което пък се обвързва с неприложимостта на разпоредбите на Правилника към конкретния случай.

Няма отношение към спора и това дали за обекта има изготвена оценка за риска и дали ежедневно се провежда инструктаж на работниците. Това са самостоятелни задължения на работодателя, евентуалното изпълнение на които, не е в състояние да доведе до отпадане на отговорността му за други извършени нарушения.

В случая няма спор, а и от приложения договор (л. 16- 17 от НАХД № 1453/2020г. на РС-***) се установява, че именно дружеството-жалбоподател е извършвало СМР на обекта, поради което следва да се приеме, че именно то се явява работодател. От своя страна осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд е установено като общо задължение за работодателя в чл. 127, ал.1, т.3 от КТ, като за неизпълнението на това задължение е предвидена санкция в чл. 413, ал. 2 от КТ. Нормата на чл. 413, ал.