Решение № 427 от 17.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Русе, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20254520201367 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от на И. Р. А., депозирана против Наказателно постановление № 25-1882-000436/22.08.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР- Русе, РУ 01 Русе, издадено на основание чл. 53 ЗАНН, с който на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Посочва се, че в хода на реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Сочи се, че изложеното в наказателното постановление не съответства на действителността. Твърди се, че има несъответствие в описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го подкрепят, както и че същото е издадено в нарушение на принципите за всестранност, обективност и пълнота в процеса. Твърди се още, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон. Претендира се настоящият съдебен състав да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно постановено и неправилно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява в съдебно заседание с процесуален представител – адв. А. С.. Адв. С. пледира наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Развива съображения, че с оглед факта, че жалбоподателят е глух и ням е следвало на същия още към момента на започване на административното производство да бъде назначен преводач от жестов език. Като посоченото не е сторено, намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с нарушаване правото на защита на жалб.А.. Намира, че НП е издадено в 1 нарушение и на материалния закон, с оглед липсата на регистрация на процесното превозно средство на територията на Република България и задължението в разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. Жалбоподателят се солидаризира с изложеното от процесуалния му представител. Претендират разноски.

Ответникът по жалбата - Началник РУ в ОДМВР- Русе, РУ 01 Русе - редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Д..

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят лично е получил препис от наказателното постановление на 03.09.2025 г., а жалбата е депозирана на 09.09.2025 г. с вх.№ УРИ 1882-00-5165/09.09.2025 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.08.2025 г. около 20:35 ч в гр. Русе, ул. Стефан Стамболов на кръстовището с ул.

Тунджа в посока ул. Сент Уан жалб. И. Р. А. управлявал мотопед марка „Нова Моторс“, с рама № L5YAVCBA2J1156817, без поставена регистрационна табела. На същата дата св. И.

Д., заедно с колегата си Б. Д., изпълнявали служебните си задължения, когато възприели движещият се ул. Стефан Стамболов мотопед и предприели действия по проверка на водача.

Полицейските служители установили, че водач на процесния мотопед бил жалб. И. Р. А..

Същият не представил документ за собственост на управляваното от него превозно средство, нито СУМПС. Св. Д. възприел, че водачът А. комуникира с жестове и по време на извършването на проверката, а в последствие и при съставянето и предявяването на акта комуникацията била осъществявана само чрез жестове. По време на проверката полицейският служител на място извършил проверка в системата, посредством въвеждането на номера на рамата на управлявания от жалб.А. мотопед. Същата показала, че мотопед с рама № L5YAVCBA2J1156817 не бил регистриран на територията на Република България.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят И. Д. приел, че с поведението си жалб. А. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл. 638, ал.3 от КЗ , като в тази връзка на място му съставил АУАН серия GA № 3436953/12.08.2025 г., затова, че лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. АУАН-ът бил подписан нарушителя без възражения и му бил връчен препис от същия. След проверката същия ден жалб.А. депозирал обяснения (с изключително спорна същност), посредством ст.полицай И. И., че мотопедът бил закупил от майка си, но документите за същия се намират в нея и че не е ходил в Сектор „Пътна полиция“ за регистрация на мотопеда. Възражения не били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник РУ в ОДМВР- Русе, РУ 01 Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателно постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяние, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъществено нарушение на чл. 638,ал.3 от КЗ на жалбоподателя било наложено административни наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.

Тази фактическа обстановка като цяло не е оспорвана от жалбоподателя.

2

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН Серия GA № 3436953/12.08.2025 г., писмо рег.№ 1085р-6907/03.09.2025 г., справка за нарушител, Наказателно постановление № 25-1882-000436/22.08.2025 г., докладна записка, обяснение копие на товарителниц, заповед № 336з-1191/21.07.2016 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля И. Й. Д..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля И. Д.. Същият излага преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти.

Показанията му са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Свидетелят точно и ясно описва в кой момент е възприел движещият се мотопед, установяването на водача, възприетото от водача поведение и начина на комуникация с него – чрез жестове и начина на констатиране на нарушението му – чрез проверка в масивите на системата на „Пътна полиция“, посредством въвеждане на номера на рамата на процесния мотопед. Св.

Д. възпроизвежда пред съда убедително установените от него фактически положения при извършване на конкретната проверка на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка от обстоятелствената част на наказателното постановление съдът намира за установена от събраните в хода на делото доказателства, които я подкрепят.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностни лица на службите за контрол, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство - Началник РУ в ОДМВР- Русе, РУ 01 Русе, упълномощен със Заповед № 336з-1191/21.07.2016 г. на Директора на ОДМВР-Русе.

Съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателните постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 д о 3 от КЗ се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице.

Същевременно обаче в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

АУАН е съставен на български гражданин, който е глух и ням. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Закона за българския жестов език, българския жестов език е естествен самостоятелен език и осигурява зачитането на правото на глухите и на сляпоглухите лица на изразяване и на информация чрез българския жестов език. Тъй като Законът 3 за административните нарушения и наказания не урежда случаите в които нарушителят не владее български език (в конкретния случай възможността да се изрази гласово и писмено), съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща за неуредените случаи към НПК, то следва субсидиарно да бъдат приложени правилата на този кодекс. Чл. 21, ал. 2 от НПК регламентира, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, като в тези случаи се назначава преводач – в настоящия случай от български жестов език. От горепосоченото следва извода, че в тежест на административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него административнонаказателно производство. Необходимостта от назначаване на преводач от български на жестов език в административнонаказателното производство произтича и от задължението на актосъставителя по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН да осигури възможност на нарушителя да се запознае със съдържанието на съставения акт към момента на предявяването му. Касае се за процесуално задължение, поради което не следва да се счита, че ползването на преводач е предпоставено единствено и само от проявена от самия нарушител инициатива.

В настоящото производство безспорно се установи, че актосъставителя – св. Д. е възприел напълно обективната невъзможност на жалб. А. да говори, нещо повече в разпита си в откритото съдебно заседание сочи, че освен, че жалбоподателят комуникирал с него със жестове, същият е и неграмотен. Последното обстоятелство намира подкрепа в наличното (на л. 9 от делото) обяснение на жалбоподателя, в което е отразено, че същото е написано от ст.полицай И., тъй като А. не можел да пише и с ръце обяснил какво е направил. Макар това обяснение да не е снето по съответния ред и форма, съдържащото се в него изявление на трето лице – И. И. е ясна и допълнителна индиция, че жалбоподателят няма обективна възможност да изпълнява писмено текст.

Безспорно както срещу съответния реквизит в АУАН за нарушител е изпълнен подпис, а така и в процесното наказателно постановление срещу реквизит дата на получаване е изпълнена дата и срещу реквизит „Подпис“ е изпълнен такъв и е изписано името и фамилията на жалбоподателя. Въпреки това настоящият съдебен състав не може да приеме, че с изпълнението на същите АУАН и НП са редовно предявени и връчени. Липсват каквито и да е доказателства, че нарушителят И. А. владее умението да разбира написан или напечатан текст на български език изобщо или поне до степен, позволяваща му да разбере написаното в АУАН

Предявяването на акта по см.на чл. 43 от ЗАНН има за цел да се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите, опорочава цялата административно-наказателна процедура и е основание за отмяна на наказателното постановление.