Решение № 14320 от 23.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14320 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110102814 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от „. против . за сумата от 1088,05 лева, представляваща непогасена част от регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 22.06.2024 г. в гр. ., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 22.06.2024 г. в гр. . в посока от гр. ., водачът на МПС марка ., с рег. №. управлявайки неправомерно в бус лентата е причинил ПТП, при което са нанесени материални щети по автомобил с марка .“ с рег.№ ., който се готви да извърши навлидане в отбивката към бензиностанция и го удря странично. Сочи, че увреденият автомобил е застрахован към датата на ПТП по застраховка „.+“ при ищеца съгласно застрахователна полица № . от 17.05.2024 г. В исковата молба се твърди, че към датата на застрахователното събитие за МПС марка „.“, с рег. №., който е виновен за настъпването на ПТП, има сключена с ответника валидна застраховка „.“. Сочи се, че във връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № ., като нанесените щети са били описани в протокол за оглед и оценка на щети на МПС. След калкулация на щетите по експертна оценка било определено обезщетение в размер на 2 176,10 лева, като с платежна нареждане от 27.06.2024 г. на застрахования била изплатена сумата от 1 742,65 лева след приспадане на остатъка от дължимата застрахователна премия в размер на 433,65 лева. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за заплащане на сума в размер на 2121,10 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, като ответникът е заплатил сумата от 1103,05 лева. Ищецът твърди, че по процесната регресна претенция е останала непогасена сума в размер на 1088,05 лева. С оглед на това претендира от ответника заплащането на процесната 1 сума, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава, че към датата на ПТП е имало сключена валидна застраховка „.“ за МПС марка ., с рег. №.. Във връзка с процесното застрахователно събитие се сочи, че е образувана преписка по щета №. и е съставен ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение.

Подчетава се, че ответникът е заплатил сумата от 1103,05 лева, с което счита, че е погасил изцяло претенцията на ищеца. Възразява относно причинно-следствената връзка между застрахования при него водач и процесното ПТП, като посочва, че водачът на автомобил с марка .“ с рег.№ ., е съпричинил вредоносния резултат, като е нарушил разпоредбите на чл.

25, ал. 1 ЗДвП. Оспорва иска по размер с аргумент, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на вредите. Ето защо се моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, в случая - да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

Между страните не се спори и още с доклада по делото е отделено за безспорно, че ищцовото дружество е имало сключен договор за имуществена застраховка „. +“ между ищеца и увреденото лице за лек автомобил с марка марка .“ с рег.№ ., валиден към датата на застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна полица по автомобилна застраховка „. +“ комбинирана застрахователна полица № ., с подробно описани данни за застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 19.05.2024г. до 18.05.2025г.

Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие на 22.06.2024г., за което на 25.06.2024г. при застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника и се потвърждават от приложените по делото уведомление за щета от 25.06.2024г, опис-заключение по щета № ., калкулация по 2 претенция № . и ликвидационен акт от 25.06.2024г.

Не се спори и че ищцовото дружество е заплатило на собственика на увреденото МПС сумата от 1742.45 лева, представляваща разлика между определената съгласно ликвидационен акт от 25.06.2024г. сума за застрахователно обезщетение в размер 2176.10 лева и дължимата, съответно приспадната, застрахователна премия по сключената имуществена застраховка „. +“ – 433.65 лева.

Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил марка ., с рег. №. с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт.

Аргументите на съда в тази насока са следните:

От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства – в това число показанията на свидетеля К. и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че на 22.06.2024г в гр.. лек автомобил с марка ., с рег. №. се е движило по бул. .“ в лента предназначена за превозни средства МГТ /бус лента/ с посока на движение от гр. . към гр.., като в същото време и в същата посока, в дясна пътна лента се движи автомобил с марка .“ с рег.№ . и при отбивката за бензиностанция ., водачът на МПС марка .“ с рег.№ . предприема маневра за завой надясно, вследствие на което траекториите на превозните средства се пресичат и настъпва удар между тях. Ето защо следва да се приеме, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която когато пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства, с изключение на пътните превозни средства, извършващи случаен или специализиран превоз на деца и/или ученици. Въпреки това си задължения водачът на застрахования при ответника автомобил не се е съобразил с това законово изискване и е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Същевременно не са ангажирани доказателства, нито са излагани твърдения от страна на ответника МПС с .“, с рег. №. да е извършвал специализиран превоз на деца или ученици. С оглед изложеното може да се достигне до извода, че осъщественото деяние е противоправно.

Предвид това, Софийски районен съд приема, че по делото от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване е установен механизмът на ПТП. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен костативен протокол за ПТП от 22.06.2024г, който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 3 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между .. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни, касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.

Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП следва да се цени с оглед всички представени по делото доказателствата и за да приема за установено осъществяването на процесното застрахователно събитие, съобразно описания в протокол механизъм, съобрази като заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, съгласно която механизмът на процесното ПТП описан в протокола за ПТП съответства на настъпилите в следствие на него щети по автомобила застрахован при ищеца.

Описаното в протокола за ПТП кореспондира и с показанията на разпитания по делегация свидетел К., който посочва, че е предприел маневра за завой надясно с цел да отбие към бензиностанция . в гр.., когато е бил ударен от движещо се в бус лентата МПС. В тази част съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични и непротиворечиви, съобразявайки че същият не е заинтересован от изхода на спора.

Именно при съвкупна преценка на така посочените доказателства, съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване от ищеца е установено настъпването на процесното застрахователно събитие, неговия механизъм и в частност, видно от 4 заключението на вещото лице, че настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Настоящият състав приема, че е налице и последния елемент от фактическия състав на деликта, а именно – наличието на вина у водача на автомобил марка ., с рег. №., доколкото съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага, поради което в тежест на ответника в настоящото производство, е било да проведе пълно и главно доказване, за да обори презумпцията, но по делото не са представени каквито и да е доказателства в тази насока.

Разпечатката съдържа 26 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5694fe1-8756-4149-a283-ccef423f38d4