Решение № 4310 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4310 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100504848 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 62628/08.05.2026 г. на длъжника „Младосткооп-06“ АД, ЕИК 175097128 по изп. дело № 20268530400006 по описа на ЧСИ А.Д. с рег. № 853 на КЧСИ срещу 1/ действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху банкови сметки на дружеството и превод на суми преди връчване на поканата за доброволно изпълнени и 2/ постановлението за разноски, обективирано в съобщение с изх. № 602/20.01.2026 г.

Жалбоподателят поддържа, че на 16.02.2026 г. му е връчено съобщение с изх. № 602/20.01.2026 г., с което е уведомен за наложен запор върху банковата му сметка в „Юробанк България“ АД, въз основа на който банката е извършила „служебен превод“ в полза на съдебния изпълнител – на 05.02.2026 г., т. е. преди да му е връчена поканата за доброволно изпълнение. Счита, че се касае за предприемане на същинско изпълнително действие по отношение на „процесуално несеквестируемо имущество“, което запазва този свой характер до изтичане на срока за доброволно изпълнение. Оспорва да дължи таксите в общ размер на 777,34 евро в т. ч. и пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, считайки, че не е станал повод за провеждане на принудителното изпълнение, поради което не дължи такива, тъй като същите са начислени, без да му е връчена покана за доброволно изпълнение, с което е лишен от възможността да изпълни доброволно, респ. от правото на разсрочване по чл. 454 ГПК или от правото да посочи друг способ за изпълнение. По изложените съображения отправя искане действието по насочване на изпълнението върху банковите му сметка и превод на суми преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, както и постановлението за разноски да бъдат отменени, като на съдебния 1 изпълнител бъдат дадени указания за възстановяване на начислените такси от общо 777,34 евро. Претендира и разноски.

Насрещната страна по жалбата – взискателят „Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД не изразява становище по нея.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ А.Д. с рег. № 853 на КЧСИ, с които излага становище за неоснователност на жалбата.

Заявява, че до длъжника „Младосткооп-06“ АД е изпратено съобщение за образуване на изпълнителното дело, като на основание чл. 507, ал. 1 ГПК едновременно с това до него е изпратено и запорно съобщение до „Юробанк България“ АД. Посочва още, че запорът е изпълнен на 05.02.2026 г., но постъпилата въз основа на него сума не е била разпределена в полза на взискателя, тъй като все още не е изтекъл срокът за доброволно изпълнение. По изложените съображения счита предприетите от него изпълнителни действия за законосъобразно извършени.

При съобразяване на изложеното и предвид съдържанието на материалите по представеното в препис изпълнително дело № 20268530400006 по описа на А.Д. с рег. № 853 на КЧСИ съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Последното е образувано въз основа на молба от 07.01.2026 г., подадена от „Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД срещу „Младосткооп-06“ АД за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 17.01.2024 г., издаден по ч. гр. дело № 46099/2023 г. по описа на СРС, 171 състав, а именно:

8 728,93 лв. – главница за дължими суми на клиент, фактурирани при установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ по фактура № **********/21.03.2023 г. за периода от 09.11.2022 г. до 08.02.2023 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането; 371,33 лв. – мораторна лихва за периода от 04.04.2023 г. до 11.08.2023 г., както и 182,01 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В молбата се съдържа изрично възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като на съдебния изпълнител е възложено цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и определяне на способа на изпълнението.

С разпореждане от 08.01.2026 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело, като е разпоредил да се уведоми НАП за започнатото изпълнение, да се проучи имущественото състояние на длъжника, да се извърши справка в БНБ, да се наложи запор върху банковите му сметки в „Юробанк България“ АД, да се изпрати запорно съобщение и съобщение за образуване на изпълнителното дело, като са начислени разноските и таксите по изпълнителното дело.

На 20.01.2026 г. до длъжника „Младосткооп-06“ АД е изпратено съобщение за образуване на изпълнителното дело с посочен в него общ размер на задължението, а именно:

6 997,53 евро, от която: 4 463,03 евро – главница, 1 448,68 евро – законна лихва за периода от 17.08.2023 г. до 03.02.2026 г., 189,86 евро – неолихвяеми вземания, 118,62 евро – присъдени разноски, 102,26 евро – разноски по изпълнителното дело и 675,08 евро – такси по 2

ТТРЗЧСИ, дължими към 03.02.2026 г. На основание чл. 428, ал. 1, изр. 2 ГПК длъжникът е уведомен за възможността да изпълни доброволно, като в противен случай ще се пристъпи към принудително изпълнение. Видно е от разписката за връчване на гърба на документа, че съобщението е надлежно получено от длъжника на 16.02.2026 г. чрез адв. А.К..

Наред с това едновременно с изпращане на съобщението за образуване на изпълнителното дело до третото задължено лице „Юробанк България“ АД е изпратено и запорно съобщение с посочен в него размер на дълга, като видно е от писмо № 11145469/22.01.2026 г., че запорът е бил наложен на 22.01.2026 г.

На 05.02.2026 г. от сметката на длъжника „Младосткооп-06“ АД служебно е удържана сумата от 7 001,59 евро в полза на ЧСИ А.Д. с рег. № 853 на КЧСИ, като са начислени и съответните такси за обслужване на запора, за което са съставени нареждания за кредитен превод, без да има данни за разпределянето им в полза на взискателя „Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД.

Предвид доводите на жалбоподателя и при така приетата за установена фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно действащата регламентация част от подлежащите на съдебен контрол действия на съдебния изпълнител по жалба на длъжника са: насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо – т. 2 и разноските по изпълнението – т. 7, като именно на посочените хипотези се позовава жалбоподателят, доколкото от една страна се излагат твърдения за насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху банковата му сметка преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, с което се засяга несеквестируемото му имущество, а от друга страна се оспорва основанието на начислените такси в общ размер на 777,34 евро.

Обжалваните действия са инкорпорирани в съобщението от 20.01.2026 г. за образуване на изпълнителното дело, което длъжникът „Младосткооп-06“ АД е получил на 16.02.2026 г., а жалбата е подадена на 26.02.2026 г., т. е. в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В случая изложените в жалбата твърдения, свързани с налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД и последващ превод на сумата от третото задължено лице в полза на съдебния изпълнител, преди да му е връчено съобщението за образуване на изпълнителното дело, поради което изпълнението е насочено към

„процесуално несеквестируемо имущество“, нямат отношение към

„несеквестируемостта“ по смисъла на чл. 444 ГПК. В рамките на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, на която се позовава жалбоподателят, съдът преценява дали имуществото е несеквестируемо, както и дали са налице обстоятелства, водещи до отпадане на несеквестируемостта на 3 основание чл. 445 ГПК. Видно е от посочената разпоредба, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта – в този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС на РБ. В случая, оплакванията в жалбата, свързани с насочване на изпълнението върху „процесуално несеквестируемо имущество“, обосновани с твърдението за налагане на запор върху сметката на длъжника в „Юробанк България“ АД преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение, с което правото му на защита на длъжника е било нарушено, са неоснователни, тъй като няма данни по нея да постъпват суми, представляващи несеквестируем доход по смисъла на закона. В тази връзка следва да се отбележи, че в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.

435, ал. 2, т. 2 ГПК, проверката на съда се изчерпва единствено с разглеждане на въпроса налице ли е несеквестируемост на дохода на длъжника, каквато в случая не се установява да е налице. Именно длъжникът, който се позовава на такава, следва да установи в изпълнителното производство обстоятелството, че изпълнението се насочва срещу негово несеквестируемо имущество, представяйки на съдебния изпълнител документи, от които да е виден произходът на средствата и техния размер. В случая, такива твърдения не се излагат и доказателства в тази насока не се ангажират. Съображенията, че запорът е наложен на 22.01.2026 г., т. е. преди връчване на съобщението за образуване на изпълнителното дело – на 16.02.2026 г., са неотносими към въпроса налице ли е засягане на несеквестируемо имущество на длъжника. Евентуално допуснато нарушение на чл. 507, ал. 1 ГПК също не поражда хипотеза на несеквестируемост по смисъла на чл. 444 ГПК. Изпълнителен процес върху несеквестируемо право е недопустим и нормите, които уреждат несеквестируемостта, са императивни, но в конкретната хипотеза фактът на връчване на запорното съобщение на третото задължено лице „Юробанк България“ АД преди на длъжника да е връчено съобщението за образуване на изпълнителното дело, не придава на извършените изпълнителни действия правната характеристика на несеквестируемост. Действително, смисълът на разпоредбата на чл. 507, ал. 1 ГПК е да се обезпечи вземането, предмет на изпълнителния титул, но и да се даде възможност на длъжника за доброволно изпълнение, поради което запорът на вземания по банкови сметки е по същността си „обезпечителен“.

Едва при липса на доброволно изпълнение след изтичане на законовия 14-дневен срок съдебният изпълнител има правомощие да иска да му бъдат преведени суми, да извършва разпределение и да изплаща събраните суми, аргумент за което е разпоредбата на чл. 428, ал. 2 ГПК, според която поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В случая, в съответствие с разпоредбата на чл. 507, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е изпратил в един и същи ден – на 20.01.2026 г. запорно съобщение до „Юробанк България“АД и съобщение за образуване на изпълнително дело до длъжника, като в изпълнение на чл. 507, ал. 3 ГПК третото задължено лице е внесло дължимата сума по негова сметка, без да има данни същият да я е разпределил по сметка на взискателя до изтичане на срока по чл. 428, ал. 1 ГПК.

4

По отношение на останалите доводи в жалбата за недължимост на начислените такси в общ размер на 777,38 евро, тъй като длъжникът „Младосткооп-06“ АД не е дал повод за образуване на изпълнителното дело срещу него, следва да се отбележи, че въпросът относно основанието за начисляване и дължимостта на таксите и разноските в изпълнителното производство не се свързва със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство); когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или когато касаят неприложени изпълнителни способи. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноските в изпълнителното производство – в този смисъл са Решение № 523/19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и Решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, ІV г. о. Следователно, общият принцип е, че разноските по изпълнението, каквито са тези за заплащане на определените такси, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършване на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника. В случая, изложените в жалбата доводи, свързани с пристъпване към принудително изпълнение и налагане на запор, преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, са неотносими към никоя от посочените хипотези – длъжникът нито твърди да е платил преди образуване на изпълнителното дело, нито изпълнителните действия да са били изоставени от взискателя или отменени от съда. Ето защо, в конкретния случай не е налице нито едно от изключенията по чл. 79 ГПК, поради което длъжникът дължи заплащане на таксите, начислени от съдебния изпълнител, за извършване на изпълнителни действия.