Решение № 172 от 13.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20258002100206 по описа за 2025 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Д. срещу решение № 5091 от 05.09.2024 г. по в. гр. д. № 9132/2021 г. на Софийски градски съд.

Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е отхвърлил предявения от него иск по чл.49 ЗЗД. Счита, че общото задължение да не се вреди другиму е всеобхватно и не се нуждае от по-детайлна регламентация поради обективната невъзможност да се опишат всички случаи на действия, предмети и явления, които са рискови за живота и здравето на човек. Като израз на конкретно проявление на общото правило на чл.45 ЗЗД следвало да се разглежда разпоредбата на чл.14 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, която била приложима в случая.

Ответникът в производството СДВР не взема становище по жалбата.

С определение № 5253 от 17.11.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: За да се обуслови противоправност на бездействието на деликвента за съобразяване на мерки на безопасност, трябва ли да са нарушени конкретни правила, предписани в нормативен акт, или би било достатъчно, ако бездействието е в противоречие с общоприети правила и стандарти на поведение.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

В практиката на ВКС се приема, че отговорност за непозволено увреждане се носи не само 1 когато се нарушава писана правна норма, но и когато се нарушава общото правило да не се вреди другиму. В този смисъл са решение № 1934 от 15.01.2002 г. на ВКС по д. № 288/2001 г., IV г. о., решение № 121 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2023 г., IV г. о., решение № 300 от 9.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2262/2018 г., IV г. о., решение № 260 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5190/2016 г., IV г. о.

Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело. С оглед особеностите на настоящия случай следва да се добави следното:

Пътните превозни средства подлежат на периодични технически прегледи, съгласно чл.147 от Закона за движение по пътищата. Дейността по извършване на прегледите е регламентирана в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Прегледите се извършват в специални помещения, оборудвани с един или няколко канала, които следва да отговарят на техническите изисквания на чл.8 от Наредбата. По своето естество каналите за технически прегледи представляват източник на опасност. Естеството на работата при прегледите е такова, че каналите не могат да бъдат покрити. Затова и няма специални нормативно установени изисквания за обезопасяване на каналите срещу пропадане в тях. Липсата на нормативни предписания обаче не освобождава лицето, осигуряващо извършването на дейността по техническите прегледи, от отговорност за вреди при евентуално пропадане в канала.

Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд (ЗБУТ) юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи или ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Посочената разпоредба е приложима съгласно чл.2, ал.1 за всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, независимо от основанието, на което се извършва работата. Разпоредбата е насочена основно към осигуряване на безопасни условия на труд за работниците и служителите, но също и за всички други лица, които се намират на някакво основание в работните помещения.

От горната разпоредба следва извод, че когато водач на МПС се намира в помещение за извършване на технически прегледи и съдейства за извършване на прегледа на конкретния автомобил, трябва да има осигурени безопасни условия за преминаване над канала за преглед чрез подходящо подвижно приспособление, в противен случай лицето, което осигурява извършването на дейността по техническия преглед, носи отговорност за имуществени и неимуществени вреди от възможно пропадане в канала поради нарушаване на общото правило да не се вреди другиму.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение № 5091 от 05.09.2024 г. по в. гр. д. № 9132/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 20089473 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 66012/2019 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Л. Д. против Столична 2 дирекция на вътрешните работи /СДВР/ искове: за заплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на действия и бездействия от страна на служители на ответника при осъществяване на дейността им по извършване на всички операции по преглед на представено за регистрация МПС; на сумата от 173 лв. - законна лихва за периода 30.08.2019 г. - 15.11.2019 г., както и за сумата от 1 895 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за нетрудоспособност и месечното трудово възнаграждение, съответно сумата от 41 лв. – лихва за периода 30.08.2019 г. - 15.11.2019 г.

Предмет на делото са искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди в резултат на инцидент, настъпил на 30.08.2019 г. в пункт на КАТ-София по повод първоначална регистрация на закупен от ищеца автомобил, като ищецът паднал в необезопасения канал, над който се намирал автомобилът при прегледа.

Според твърденията в исковата молба ищецът паркирал над канал с ширина 80-100 см. и дълбочина 200-250 см. и излязъл от автомобила, за да отвори предния му капак. След извършения преглед по разпореждане на един от служителите на ответника трябвало да затвори капака и да изтегли автомобила напред. За тази цел ищецът трябвало да прескочи канала, така че двата му крака да останат от двете му страни, за да освободи и затвори предния капак. При опита да прескочи канала, който не бил обезопасен, кракът му се подхлъзнал, той загубил равновесие и паднал върху металната релса, която е по ръба на канала, удряйки се в нея с тялото си, след което паднал и в канала.

Въззивният съд е обсъдил писмените и гласни доказателства за настъпилия инцидент и претърпените вреди. Обсъдено е и заключението на приетата по делото медицинска експертиза, според което при ищеца е настъпила контузия на гръдния кош в ляво с охлузвания на кожата и счупване по мишнична линия на 11-то ляво ребро. Според вещото лице се касае за директно травматично въздействие със значителна сила в лява част на гръдния кош, по механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет с неравна контактна повърхност. Травмата може да се причини по време и начин, описан в исковата молба. От медицинска гледна точка не е възможно да се определи причина за падането, респ. за възникване на инцидента. Травмата е била придружена с болки, страдания и функционални нарушения /затруднения движенията на снагата/, като болките са били интензивни и са изисквали медикаментозно обезболяване в продължение на поне седмица и са се усилвали при всяко движение и при дълбоко вдишване. След счупване на едно ребро консолидация настъпва до около 3 седмици. За правилно зарастване се изисква и имобилизация на гръден кош. При благоприятно протичане на възстановителния процес функционално възстановяване настъпва до 30 дни след травмата. Възстановяването на ищеца е протекло в рамките на средностатистическия период. Според вещото лице поради липса на проследяваща медицинска документация с обективни изследвания за състоянието на пострадалия от инцидента за периода от 2019 г. до 2021г. не може обосновано да се приеме, че при него към момента са налице последици във връзка с травмата. Теоретично е възможно при неправилни сраствания на счупеното ребро да е налице периодична изява на слаби болки, особено при натоварване или промяна във времето.

3

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че по делото не са установени всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, тъй като не е установено противоправно поведение на служителите на ответника, на които е възложено извършването на преглед на процесния автомобил във връзка с регистрацията му. Разпоредбата на чл.45 ЗЗД съдържа общо правило да не се вреди другиму чрез действие или бездействие. Ищецът мотивира противоправното поведение на служители на ответника, изразяващи се в бездействие. За да е налице бездействие, е необходимо лицето да е имало задължение да действа. В случая липсват правни норми, които да предписват обезопасяване на каналите в помещенията, в които се извършват прегледи на автомобили за регистрация. От показанията на разпитания свидетел е установено, че обезопасяването на каналите би попречило на изпълнението на функционалните им задължения и на използването на канала по предназначение. По делото не са ангажирани доказателства /длъжностни характеристики и др. /, които да вменяват в задължение на служителите на ответника да извършват действия по обезопасяване на помещенията, в които се извършват прегледите на автомобилите, респ. на каналите, поради което не може да се приеме, че те са допуснали нарушение на правилата за безопасност. Поради това съдът е приел, че служителите на ответника не са действали противоправно и не са допуснали нарушение на правила за безопасност; липсва причинноследствена връзка между поведението им и претендираните вреди, които са настъпили по изключителна вина на ищеца поради несъобразяване с обстановката и спецификата на помещението, в което се е извършвала дейността по преглед на автомобила. Цитираните от ищеца текстове от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР, уреждат дейността на пунктовете на звена „Пътна полиция“, свързана с регистрацията на превозните средства, и не съдържат разпоредби за безопасни условия на труд, свързани с извършваната работата на служителите в посочените работни помещения.

Решението е неправилно.

Неправилен е решаващият извод на въззивния съд, че в случая ответникът не носи отговорност по чл.49 ЗЗД за вреди от пропадане на ищеца в канала за извършване на технически прегледи на пътни превозни средства. Ищецът се е намирал в помещението и в близост до канала по повод извършван технически преглед на неговия автомобил. Бил е помолен да съдейства за прегледа, като затвори капака на автомобила. Пропадането на ищеца в канала е станало по повод стремежа му да окаже съдействие за прегледа. По изложените по-горе съображения ответникът отговаря за причинените на ищеца вреди от пропадане в канала поради нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму и поради неосигурено временно обезопасяване на канала чрез подходящо преместваемо приспособление, което да позволи безопасно стъпване върху него с цел предприемане на действия по затваряне на капака на преглеждания автомобил.

Настъпването на вредите по начина, описан в исковата молба, е доказано чрез приетата по делото експертиза и с показанията на свидетеля С.. Налице са всички елементи на 4 фактическия състав на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.

Неимуществените вреди са установени чрез показанията на свидетелката Д., съпруга на ищеца, които съдът кредитира при съобразяване на разпоредбата на чл.172 ГПК и при съпоставката им с медицинската експертиза, която също установява интензивността и продължителността на търпените болки и страдания от травматичното увреждане. Съдът определя размера на неимуществените вреди на 5000 лв. /2556,46 евро/, при съобразяване характера на причиненото увреждане, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия към момента на увреждането, настъпилото възстановяване от травмата, както и обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането. За разликата до пълния предявен размер от 8000 лв. искът е неоснователен и отхвърлителното решение следва да бъде оставено в сила.