Определение № 245 от 25.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Бургас, 25.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501966 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

По делото е постъпила молба от длъжника „АВИГЕЯ-М. Т.“ ЕООД, ЕИК: 202058716, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, кв. „Черно море 1“ № 77Е, ет. 1, ап. 1, представляван от управителя Моника Петева Трифонова, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Звезделина Неделчева– БАК с искане за изменение определение № 3190 от 18.12.2023г. по в.гр.д. № 1966/2023г. по описа на БОС, в частта за разноските, като се иска да му се присъди пълния размер на направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв.,а в условията на евентуалност се иска съдът да намали възнаграждението до предвидения в чл.

7, ал. 1, т. 7 от НМРАВ минимум.

В дадения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „ЛЕНО“ АД е депозирала писмен отговор,в който е изразила становище за неоснователност на искането.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид искането и съобрази данните по длеото, намира следното:

Молбата по чл. 248 от ГПК е своевременно депозирана в законовия срок, поради което същата е допустима, а по съществото съдът намира молбата за неоснователна, по следните съображения:

С определение от 18.12.2023г. съдът е уважил частната жалба на длъжника „АВИГЕЯ-М. Т.“ ЕООД и е постановил спиране на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК на незабавното принудително изпълнение, допуснато съгласно заповед № 277 от 30.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 424/2023г. по описа на РС-Несебър и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 30.05.2023г., въз основа на който е образувано изп.д. № 705/2023г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, с рег.№ 805, с район на действие - БОС.

Със същото определение, с оглед благоприятния за частния жалбоподател-длъжник изхода от спора съдът е счел за основателно и искането му за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Съобразявайки направеното от насрещната страна възражение за 1 прекомерност на платеното и претендирано като разноски адвокатско възнаграждение от 2000 лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът е намалил размера му на 400 лв. в съответствие с минималния му размер по чл. 11 от НМРАВ.

В искането си по чл. 248 от ГПК жалбоподателят е възразил в две насоки: първо, че съдът служебно е извършил намаление на размера на адвокатското възнаграждение без направено от насрещната страна искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, и второ, че в процесния случай следва да се приложи чл. 7, ал. 1, т. 7 от НМРАВ, а не чл. 11 от НМРАВ.

Няма спор, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не предвижда възможност съдът по своя инициатива да намалява заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, a такава преценка той следва да се инициира само след изрично и своевременно направено искане на насрещната страна. В случая, такова искане за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност насрещната страна е направила своевременно в дадения й срок по чл. чл. 276, ал. 1 от ГПК. Ето защо възражението, че съдът се е приложил чл. 78, ал. 5 от ГПК служебно се явява неоснователно.

На следващо място, по отношение възражението за приложимост на чл. 7, ал. 1, т. 7 от НМРАВ:

Нормата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от НМРАВ сочи, че за процесуално представителство в производства по частни жалби минималното адвокатското възнаграждение е 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страна, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 от НМРАВ. Съгласно чл. 11 от НМРАВ за изготвяне на изготвяне на частни жалби, които се разглеждат в закрито заседание, възнаграждението е в размер на 400 лв.

В случая доколкото въззивното производство по обжалване на отказ на първоинстанционния съд да уважи молба по 420, ал. 2 от ГПК се разглежда в закрито заседание, а в приложения договор за правна защита и съдействие е посочено, че възнаграждението е уговорено за подаване на частна жалба, а не за процесуално представителство това обуславя приложение на чл. 11 от НМРАВ. Независимо от това, дори и да се приеме, че следва да се приложи чл. 7, ал. 1, т. 7 от НМРАВ, то за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение нормата също препраща към посочения в чл. 11 от НМРАВ минимум, който в случая е съобразен от съда.

По гореизложените съображения молбата по чл. 248 от ГПК следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „АВИГЕЯ-М. Т.“ ЕООД, ЕИК: 202058716, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, кв. „Черно море 1“ № 77Е, ет. 1, ап. 1, представляван от управителя Моника Петева Трифонова, за изменение на определение № 3190 от 18.12.2023г. по в.гр.д. № 1966/2023г. по описа на БОС, в частта за разноските.

На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК определението не подлежи на касационно 2 обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3