Решение № 744 от 24.01.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, .............2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА при участието на секретаря К.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3077 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от В.Х. – гражданинн на Република Чехия против „ДЗИ- О.З.“ ЕАД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Ищецът твърди, че на 29.12.2015 г. в гр.Созопол настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Мазда 5“ с рег. № ******–К.Г.Ф., чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. При пътно-транспортното произшествие на ищеца били причинени телесни повреди, от които претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 100 000 лв./изменение на иска в съдебно заседание от 07.03.2018 г./ Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на

10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане. Ответникът оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на произшествието; оспорва твърденията, че поведението на водача на автомобила е било виновно и противоправно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача и описаните в ИМ телесни повреди; прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който нарушил чл.113 от ЗДвП и чл.114 от ЗДвП, тъй като пресякъл пътното платно на нерегламентирано за целта място в тъмната част на денонощието, излязъл внезапно на пътното платно, без да съобрази разстоянието на приближаващите пътни превозни средства и тяхната скорост; оспорва размера на иска. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:

За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Съдът служебно извърши справка на публичния сайт на Гаранционен фонд, при която установи, че за процесния л.а.

„Мазда 5“ с рег. № ******е съществувал договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие, сключен с ответното дружество.

За установяване механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие в хода на процеса са изслушани показанията на св. П.О.– очевидец на произшествието, К.Г.

– водач на л.а. „Мазда 5“ с рег. № ******. и е приета автотехническа експертиза.

От показанията на св. П.О.– очевидец на произшествието, се установява, че в края на м.декември 2015г. е бил заедно с пострадалия по време на произшествието в гр.Созопол, вървяли по улицата, която водела към морето и към мястото, където били отседнали. Навън било тъмно, не валяло, асфалтът бил сух. През лятото тази улица била част от пешеходната зона, а през зимата по тротоарите били паркирали коли, поради което на пътя оставали около два метра и половина свободно място.

Не било възможно да се ходи по тротоара, заради паркираните автомобили и преносими конструкции/сергии/. Ако това било възможно, двамата пешеходци щели да ползват тротоара. Пътят бил с наклон нагоре и някъде по средата на този наклон върху тях връхлетяла кола, но с такава висока скорост, че двамата пешеходци изобщо не могли да реагират. Колата се появила зад тях, те не гледали назад към нея. Пострадалият вървял от дясната страна на свидетеля, колата се появила „някак между тях“ – ударила свидетеля в десния крак, а ищецът „излетял във въздуха“, след което паднал. Свидетелят също паднал. Ищецът бил „много окървавен“ и „езикът му бил обърнат“. Свидетелят чул как колата поднесла наляво и видял, че ударила още три коли, които били паркирани на тротоара. Водачът изобщо не спрял, не им помогнал, не се интересувал от тях. По-напред от мястото на удара имало група от хора. Момче от тази група им помогнало. Преди удара свидетелят не видял фарове от колата.

Счита, че се е движела с висока скорост

– влетяла по такъв начин, че двамата с ищеца изобщо не усетили, че приближава превозно средство. Водачът не направил опит да спре, свидетелят не чул звук от спирачки. Видимостта била добра и нямало причина шофьорът да не ги види.

Пострадалият не бил правил опит да пресича пътното платно преди удара. Вървяли един до друг в една посока от лявата страна на улицата възможно най-близо до паркиралите автомобили. Колите по тротоара били с предната си част обърнати нагоре към наклона, накъдето вървели двамата пешеходци.

В своите показания св.Ф. – водач на л.а. „Мазда 5“ с рег. № ******заявява, че карала по пътя по нанагорнище, било тъмно, в последния момент пред себе си видяла двама пешеходци – единият бил легнал на земята, а другият бил клекнал до него. В момента, в който ги видяла, веднага завила наляво и се блъснала в кола, която била паркирана отстрани, изплашила се и продължила напред. След известно време се върнала до мястото на катастрофата и видяла, че вече има полиция, линейка, не видяла двамата пешеходци. Свидетелката не може да определи точно на колко метра пред нея са били пешеходците, когато ги е забелязала преди произшествието.

Не усетила да ги е ударила. Движела се с

30-40 км/ч. с включени светлини. Счита, че улицата е била еднопосочна през зимата с посока на движение – посоката, в която е пътувал процесният автомобил.

От двете страни на пътя имало спрели коли. Единият пешеходец лежал по средата на пътното платно. Свидетелката не си спомня как точно е било разположено тялото му. По колата нямало повреди, само от сблъсъка с другата кола било счупено огледалото на нейния автомобил и огледалото на другата кола.

По делото е прието заключение на автотехническата експертиза, което е изготвено в три варианта – първите два варианта са съобразени с показанията на свидетелите, а при отговорите на допълнителните въпроси вещото лице е дало трети вариант за механизма на настъпване на катастрофата по обективни данни. Според показанията на свидетеля О., вещото лице е дало първи вариант на механизма на катастрофата: Пешеходецът се е движел попътно на движението на л.а. „Мазда“, когато е бил ударен отзад, подхвърлен нагоре и е паднал на пътното платно. След това автомобилът е ударил други автомобили, които са били паркирани на тратора. Според втория вариант, изготвен съобразно показанията на водача на автомобила, шофьорът е управлявал моторното превозно средство в тъмната част на денонощието, движейки се по нанагорнище на пътя. В последния момент е видял двама човека – единият легнал на земята, а другият клекнал до него. Водачът е завил наляво, блъснал се е с колата в паркираните отстрани автомобили и е продължил напред, без да спира. При първия вариант на произшествието, скоростта на движение на автомобила преди катастрофата е била 50 км/час. Опасната зона за спиране при тази скорост е била 32.80 м. Ударът е бил предотвратим за водача на МПС, за който пешеходецът е бил видим на светлината на фаровете, които при къси светлини осветяват напред над 50 метра. Причина за ПТП е късното възприемане на пешеходеца от водача на автомобила. Пешеходецът се е движел попътното на автомобила, поради наличие на паркирани МПС. При втория вариант, водачът е заобиколил отляво падналия на пътното платно пешеходец. Шофьорът на автомобила би могъл да заобиколи пешеходеца при скорост 40 км/час от 16.42 м., а е имал видимост напред на къси светлини на фаровете на автомобила над 50 м.

При втория вариант причина за ПТП е падането на пешеходеца на пътното платно, при което си е ударил главата и се е образувала локва с кръв с широчина 20.30 см. и дължина 60 см. Технически е възможно заобикалянето отляво на падналия пешеходец, тъй като има коридор между паркирания автомобил и петното кръв от 2.25 м. При ширина на л.а “Мазда“ от 1.8 метра остават 0.45 см. дистанция, при което водачът е ударил лявото външно огледало на паркирания л.а „Опел Корса“. Няма пешеходна пътека на мястото на катастрофата. Пешеходецът се е движел попътно на движението на автомобила, а не напречно. Видимостта е била добра за водача на автомобила, на прав участък от пътя, в района на Търговски център и площад. Водачът на автомобила е могъл да види пешеходеца пред него в дясно, защото фаровете на къси светлили осветяват в дясно над 5 м. дължина и напред 50-70 метра, а участъкът от пътя е бил прав и е нямало други МПС по пътя. Водачът на автомобила късно е забелязал пешеходеца на пътното платно пред него в дясно и е започнал маневра отклоняване на автомобила наляво като е ударил пешеходеца с дясната странична част на автомобила. Механизмът на катастрофата по обективни данни е следният: Участъкът от пътя е хоризонтален прав с еднопосочно движение с една лента за движение с обща ширина на пътя от 6.7 метра. Тротоарът е с ширина 0.9 м. На място няма вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка. Пешеходечът се е движел попътно пред автомобила, който го е настигнал и го е ударил без да спира или намалява скоростта на движение. Местоударът се определя по петното от кръв, което се намира по дължината на пътното платно срещу дом № 5, а по ширина на пътното платно на около 3.2 метра в ляво от десния край на пътя или 3.5 метра в дясно от левия край на пътя. Ударът в тялото на пешеходеца е бил с предната дясна странична част на автомобила, където са повредите: предната броня е била разкачена, в дясно е била подбита престилката, а при падането на пешеходеца зад автомобила е била ударена задната броня. Вещото лице е съобразило и обстоятелството, че разследващите органи са установили при огледа на автомобила, че само в дясно е била забърсана праха по него. Според вещото лице, водачът на автомобила не е възприел като опасност на пътя движещия се попътно пред него пешеходец и без да намали скоростта на движение е ударил пешеходеца отзад с предната броня в краката. При удара се е получил въртящ момент на тялото на пострадалия, който е отскочил нагоре и при плъзгането по десния калник се е завъртял. След удара и отскачането на пешеходеца нагоре той се е плъзнал по горния край на предното стъкло и тавана и е паднал зад автомобила, където е ударил отгоре надолу задната броня, която се е разкачила в дясно от калника на 5 см.

При така събраните доказателства съдът възприема третия вариат на заключението на автотехническата експертиза, даден при отговора на допълнителните въпроси, тъй като същият е изготвен по обективни данни и се подкрепя от показанията на св.О., който е очевидец на произшествието. Съдът не кредитира показанията на св. Ф., тъй като същата е водач на процесния автомобил и е заинтересована от изхода на делото. С оглед заключението на автотехническата експертиза, съдът приема, че поведението на шофьора е било противоправно и виновно. Допуснато е нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП – водачът е могъл да види пешеходеца и да спре, за да предотврати произшествието – експертизата установява, че фаровете на къси светлили осветяват в дясно над 5 м. дължина и напред 50-70 метра, а участъкът от пътя е бил прав и е нямало други МПС по пътя.

За определяне на претърпените телесни повреди по делото са приети медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – травматолог и основна и повторна единични експертизи, изготвени от вещи лица – неврохирурзи.