Решение № 250 от 31.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Ямбол, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20222300500129 по описа за 2022 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по образувано по въззивна жалба на Я. С. Л. с ЕГН ********** и Л. Г. Л. с ЕГН **********, двамата чрез пълномощника адв.Ж. К. от ЯАК против Решение №9/10.01.2022 г., постановено по гр.д.

№2181/2021 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение ЯРС постановил следното:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124 ГПК и чл.108 ЗС по отношение на Я. С. Л., ЕГН ********** и Л. Г. Л., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес гр.*********, чрез адв.К.-ЯАК, че С. И. Б., ЕГН **********, Я. И. Б., ЕГН **********, С.

И. Б., ЕГН **********, И. Д. С., ЕГН **********, М. С. Б., ЕГН ********** и С. С. Б., ЕГН **********, всичките със съдебен адрес в гр.********, чрез адв.Р.-ЯАК, са собственици на 7/12 ид.ч. (по 1/12 ид.ч. за С. И. Б., Я. И. Б., С. И. Б. и И. Д. С. и по 1/8 ид. ч. за М. С. Б. и С.

С. Б.) на основание наследствено правоприемство от С.Б.Р., б.ж. на с.****, върху следния недвижими имоти, находящ се в с.****, обю.****, обл.*****, именно: Дворно място цялото от 4050 кв.м., за което е отреден ПИ №484 в кв.21, при граници на ПИ: изток-улица, западулица, север УПИ IX-425; УПИ- VI-423; юг-ниви, заедно с построените в този имот жилищна сграда с площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м.

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №40, том 3, рег.№3025, дело №393/25.09.2020 г. на нотариус с рег.№765 по регистъра на НК и с район на действие-ЯРС, на основание постановление от 25.09.2020 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело №393/2020 г. и съгласно чл.587 ГПК, в частта за 7/12 ид.ч., с който признава Я. С. Л. за собственик по давностно владение и наследство от С.Б.Р., б.ж. на с.****, на следния недвижим имот, находящ се в с.****, общ.*****, обл.******, именно:

Дворно място цялото от 4050 кв.м., за което е отреден ПИ №484 в кв.21, при граници на ПИ:

1 изток-улица, запад-улица, север УПИ IX-425; УПИ- VI-423; юг-ниви, заедно в построените в този имот жилищна сграда с площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м., на осн. 537, ал.2 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС, М. Е. Х. ЕГН ********** от гр.Ямбол да предаде на С. И. Б., ЕГН **********, Я. И. Б., ЕГН **********, С. И. Б., ЕГН **********, И. Д. С., ЕГН **********, М. С. Б., ЕГН ********** и С. С. Б., ЕГН **********, всичките със съдебен адрес в гр.********, чрез адв.Р.-ЯАК владението върху 7/12 идеални части (по 1/12 ид.ч. за С. И. Б., Я. И. Б., С. И. Б. и И. Д. С. и по 1/8 ид. ч. за М. С. Б.- Х. и С. С. Б.) от следния недвижим имот, находящ се в с.****, общ.*****, обл.******, именно: Дворно място цялото от 4050 кв.м., за което е отреден ПИ № 484 в кв.21, при граници на ПИ: изток-улица, запад-улица, север УПИ IX-425; УПИ VI-423; юг-ниви, заедно в построените в този имот жилищна сграда с площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м.

ОСЪЖДА Я. С. Л., ЕГН **********, Л. Г. Л., ЕГН ********** и М. Е. Х., ЕГН ********** да заплатят на С. И. Б., ЕГН **********, Я. И. Б., ЕГН **********, С. И. Б., ЕГН **********, И. Д. С., ЕГН **********, М. С. Б., ЕГН ********** и С. С. Б., ЕГН **********, сумата от 850,79 лв., представляваща направени разноски за настоящата инстанция.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва изцяло с твърдения, че е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. За неправилни са посочени изводите на първостепенния съд за основателност на предявения иск, в частност, че ответника Я. Л. не е придобила имота по давност, установявайки владение върху ид.ч. на останалите наследници. Твърди се, че ЯРС не е обсъдил нито едно от направените оспорвания от фактическа страна, в т.ч. и възражението относно наличието на предварителна уговорка с наследодателите за предаване на владението, с оглед която е установена фактическата власт върху имота, с което е осъществен фактическия състав на придобивната давност. Жалбоподателите сочат, че ЯРС не е обсъдил всяко едно от ангажираните пред него доказателства поотделно, както и не е направил преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, като по този начин не е установил правилна фактическа обстановка, респ. не е могъл да изведе правилни правни изводи. Изложено е становище, че трайно и непротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че когато владението върху недвижим имот е установено чрез предаване от предишния собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е отнета, действа презумпцията на чл.69 и чл.68 ЗС и се приема, че имотът се владее за себе си. Посочено е, че жалбоподателите са провели пълно доказване на твърденията и възраженията си, изложени в отговора на исковата молба, респ. оспорване на фактическите твърдения на ищците, сега въззиваеми. Сочи се още, че ищците на са провели пълно и главно доказване по отношение на твърденията си, че са собственици и притежават претендираните идеални части по наследство от С.Б.Р. б.ж. на с.****, Ямболска област, починал на 14.11.1986 г. Изложени са оплаквания, че ЯРС не е анализирал показанията на нито един свидетел , не е направил преценка дали те са относими и допустими за установяване на спорните факти по делото, не ги е ценил с оглед тяхната заинтересованост или предубеденост според правилата на чл.172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Сочи се, че съдът е следвало да прецени показанията на свидетелите на ответната страна като непротиворечиви, последователни и логични, добре свързани като изложение и не на последно място като достоверни. Жалбоподателите са въвели оплаквания, че ЯРС не е обсъдил писмените доказателства, представените платежни нареждания за заплатени данъци и такси за процесния имот от Я. Л. за периода от 2007 г. и до настоящият момент, а представените с исковата молба вноски бележки са неотносими към спора, тъй като касаят период след като процесният имот вече е бил придобит по давност от Я. Л., преди повече 25 години.

Въззивниците са изложили съображения, че е безспорно установено по делото, че С. и С. Р.и 2 приживе са изразили воля да предадат владението на имота на своята дъщеря - ответницата Я. С. Л., която от момента на предаване на владението, е осъществявала самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение за придобИ.е на собствеността върху него само за себе си и в нейна полза е изтекла придобивна давност, която е започнала да тече от момента, в който С.Р. приживе й е предала собствеността на процесния имот. Предвид изложените съображения въззивниците молят ЯОС да отмени атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли като неоснователни предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

По повод жалбата и в предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор от С.

И. Б., Я. И. Б., С. И. Б., И. Д. С., М. С. Б. и С. С. Б. чрез пълномощника им адв. Т. Р., в който е заявено становище за неоснователност на жалбата. Посочено е, че атакуваното решение е постановено в съответствие със закона и съдебната практика, като изводите на съда са изградени след подробен анализ на представените по делото доказателства. Изложени са съображения в подкрепа на твърдението за правилно възприемане от страна на съда на събраните по делото писмени и гласни доказателства и верността на направените въз основа на тях правни изводи. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено, тъй като не страда от пороци. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Ответниците молят ЯОС да отхвърли искането на въззивната страна за заплащане на направените по делото разноски и за двете инстанции тъй като адвокатския хонорар по делото е прекомерно завишен и ако бъде присъден такъв като разноски би следвало да отговаря на минималния по тарифата за минималните адвокатски възнаграждения.

В о.с.з. въззивниците не се явяват, но чрез пълномощника им адв.Ж. К. подържат въззивната жалба, като молят за уважаването й. Подържат и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

В о.с.з. въззиваемите не се явяват, но чрез пълномощника им адв.Т. Р. подържат съображенията, изложени в писмения отговор. Молят за потвърждаване на атакуваното решение. Подържат и претенцията за присъждане на сторените за въззивната инстанция разноски.

След като направи преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за наследници №39/09.03.2020 г. общия на страните наследодател С.Б.Р. е починал на 14.11.1986 г., като е оставил за свои наследници преживяла съпруга С.И.Р. починала на 10.04.2002 г. и четири деца: 1. С. С. Б. - син, поч. на 28.10.1980 г., наследен от сина си С. С. Б. и дъщеря си М. С. Б. - Х.; 2. Д.С.Б. - син, поч. на 25.11.2018 г., наследен от преживялата си съпруга - М.Ж.Б., дъщеря си С. Д.а С. и син си И. Д. С.; 3. И.

С. Б. - син, поч. на 02.02.2020 г., наследен от дъщеря си С. И. Б., сина си С. И. Б. и дъщеря си Я. И. Б. и 4. Я. С. Л. - дъщеря.

Страните не спорят, а и от представения договор за покупко - продажба на недвижим имот от 08.03.1965 г. се установява, че наследодателя на страните С.Б.Р. е придобил чрез покупко-продажба дворно място с намиращите се в него къща, салма и навес от около 3000 кв. м., намиращо се в парцел VIII-215 в кв.62 по регулационния план на с.****, обю.****, обл.*****.

Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №40, том 3, рег.№3025, дело №393/25.09.2020 г. на нотариус С.М. с рег.№765, с район на действие Районен съд- гр. Ямбол, Я. С. Л. е призната за собственик по давностно владение и наследство от С.Б.Р., б.ж. на с.****, върху следните недвижими имоти, находящи се в строителните граници на с.****, обю.****, обл.*****, а именно: дворно място цялото от 4050 кв.м., за което е отреден ПИ №484 в кв.21, при граници на ПИ: изток-улица, запад-улица, север УПИ IX-425; УПИ VI-423; юг-ниви, заедно 3 в построените в този имот жилищна сграда с площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м. Три дни по-късно, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №46, том 3, рег.

№3065, дело №397/28.09.2020 г., на нотариус С.М. с рег.№765, с район на действие Районен съд- гр. Ямбол, Я. С. Л. и Л. Г. Л. продали на М. Е. Х., гореописания недвижим имот.

По делото са представени приходни квитанции, установяващи плащане на данък и такса битови отпадъци за процесния имот от всеки от сънаследниците на процесния имот, в т.ч. ищците и ответницата Л.. Представена е и служебна бележка от „ВиК“- Ямбол удостоверяваща, че С.И.Р. е била регистрирана като абонат на дружеството с партида №366/300 в с.**** и няма задължения за вода, като последния отчет на водомера по партидата бил от 12.08.1999 г. до показание демонтиран водомер;

От представените препис извлечение от акт за смърт №5/11.04.2002 г. за С.И.Р. и препис-извлечение от акт за смърт №14/14.11.1986 г. на С.Б.Р. се установява, че и двамата са били с поС.ен и настоящ адрес: с.****, обю.****, обл.*****, ул.******** и всеки от тях е починал в дома си, на посочения адрес.

Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства. В показанията си свидетеля С. С. С. сочи, че имота на страните бил наследствен, с площ 4 дка и се намирал в края на селото, в посока с.******, в двора имало къща, която в последствие паднала. В последните 10 години за двора се грижел И. - бащата на С., имал сята люцерна, а след като починал преди около година, в двора останал С., който работел половината двор - оградил го с мрежа, имал засети овошки, имал и няколко кошера пчели. Другата половина от двора била празна и никой не го работил. Когато М. купила двора развалили оградата, с която бил ограден и го взели целия, изгонили С.. Свидетелства, че не е виждал Я. да работи в този двор. Свидетелката П.А.А. също посочва, че познава страните и знае точното място на процесния имот - в края на с.**** и че същия е общ на страните, бил ограден с мрежа, къща нямало. Свидетелства, че първоначално имота го обработвал бащата на С., а после Я., сестрата на С., като бил засят с люцерна. Свидетелства, че С. преди две години засял овошки в имота, искал лозе да си прави. Не била чувала баща му на С. и сестра му Я. да са казвали, че този имот е техен. Мисли, че едната част от имота била продадена, след което не е виждала С. в имота. Заявява, че баба С. когато починала не живеела в този имот, а сина й И. започнал да ползва имота след нейната смърт. В показанията си свидетеля Х.Г.Б. сочи, че познава страните и имота, който бил наследствен, като целия имот го работел дядо И., сял люцерна. Имота бил ограден с мрежа, постройка нямало. След като преди три години И. починал, за имота се грижел сина му С.. С. обработвал половината двор, която била отделена с колове и мрежа. В имота имало сята люцерна, С. засадил овощни дръвчета, имал и пчели, направил капково напояване, но не работело. След това С. му казал, че имота са го купили други хора и го помолили да излезе от там. Свидетеля Г.Д.Б. сочи, че имота бил около 3,5 - 4 дка и в момента бил ограден. Преди това не бил ограден, а постройка в него нямало от около 30 год. Първоначално в имота имало къща, но след като починал дядо С., там останали да живеят сина му И. с жена си и баба С.. В последствие И. си купил друга къща, а баба С. отишла да живее при дъщеря си Я.. Къщата започнала да се руши и паднала.