Определение № 3059 от 04.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3059 гр. Бургас, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501635 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Тенева.

Обжалва се разпореждане № 2711/7.10.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 1119/2024г. на РС- Несебър, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника К. Д. Р.-В. за вземанията за главница над сумата от 500 лв. до пълния предявен размер от 883,01 лв.; договорно възнаграждение в размер на 298,53 лв., дължимо за периода от 1.06.2023г. до 05.06.2024г., за сумата от 149,85 лв.- лихва за забава за периода от 2.02.2023г. до 05.06.2024г., както и за сумата от 89,02 лв.- законна лихва за периода от 5.06.2024г. до 26.09.2024г.

Изложени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.

На първо място са развити съображения, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. В тази връзка е цитирана съдебна практика на ОС- Габрово.

Сочи се също, че с промените в чл.411, ал.2, т.3 от ГПК /обнар. в ДВ, бр.100 от 2019г./ законодателят е предоставил на заповедния съд правомощия да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче според жалбоподателя не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Затова намира, че заповедният съд е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила.

В тази връзка са изложени доводи, че за да е налице хипотезата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящия случай. Тълкувайки втората хипотеза на нормата, следвало да се 1 приеме, че от събраните доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна. Намира, че в случая районният съд не е изследвал представените доказателства и не ги е подвел под нормата на чл.143 ЗЗД, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза. Според жалбоподателя, районният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативни критерии за неравноправна клауза, тъй като същите не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит.

На следващо място са развити подробно оплаквания, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, че преценката на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствие между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. Сочи се, че уговорения годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Изтъква, че максималния размер на ГЛП е ограничен с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

На следващо място се сочи, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване имало единствено при наличието на референтен лихвен процент- арг. от чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В случая, съобразно свободата на договаряне, страните уговорили фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, както и ГПР в законовите граници. В договора били посочени ясно ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. Затова счита, че след като са спазени императивните изисквания досежно ГПР и по аргумент от чл.145, ал.2 от ЗЗП, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената лихва да представлява неравноправна клауза.

Относно претенцията за законна лихва се сочи, че същата е последица от уважаването на главния иск, тъй като не представлява самостоятелен иск. Изтъква се, че СПН се разпростира и върху размера на законната лихва, който подлежи на установяване в изпълнителното производство. Тези постановки са приложими както в исковото, така и в заповедното производство. Позовава се на съдебна практика на ВКС- Решение №75 по т.д.

№519/2014г. на ВКС, Второ търг.отд. и ТР №3/2017г.

Във връзка с претендираните лихви за забава се сочи, че клаузата досежно тази лихва не представлява неравноправна клауза. Изтъква се, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. В случая не е налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение. По тази причина и на основание чл.33 от ЗПС и общите условия, кредиторът е начислил и претендира това обезщетение.

Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се 2 постанови издаването на заповед за изпълнение за всички обжалвани суми, в претендирания в подаденото заявление размер. Претендира разноски за въззивната инстанция в размер на 15 лв.- внесена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира жалбата за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 1635 по описа за 2024 г. на Районен съд- Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, чрез пълномощник- юрисконсулт.

Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против К. Д. Р.-В. от гр. Обзор, за следните суми: 883,01 лв.- неплатена главница; 298,53 лв.- неплатено договорно възнаграждение за периода от 1.06.2023г. до 05.06.2024г.; 316,65 лв.- непогасено възнаграждение за допълнителна услуга Фаст; 571,80 лв.- неплатено възнаграждение за допълнителна услуга Флекси; 0 лв.- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 400 лв.- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 149,85 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ от 2.02.2023г. до 5.06.2024г.; 89,02 лв. лихва за забава /законна лихва/ за периода от 5.06.2024г. до 26.09.2024г., както и законна лихва от подаването на заявлението.

В т.9в от заявлението се сочи, че паричното вземане е за неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №40014439033 от 29.12.2022г.

В т.12 от заявлението са изложени следните обстоятелства: Между страните е сключен договор за потребителски кредит, подписан при ОУ, неразделна част от договора.

Заявителят изпълнил своята част от задължението и превел на длъжника уговорената сума.

Длъжникът поел задължение да я върне за срок от 24 месеца, с месечна вноска съобразно погасителен план- 107,50 лв., с падежна дата- всяко 1- во число на месеца. Съгласно ОУ длъжникът дължи на дружеството възнаграждение за ползвания кредит, като същото е определено по размер в договора. Същото е разсрочено във времето и се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Клиентът закупил и пакет от допълнителни услуги, по силата на който получил приоритетно разглеждане и становище по искането му за потребителски кредит, преди клиентите, които не са закупили такъв пакет, а през целия срок на договора му било предоставено правото да променя едностранно погасителния план. За тези предоставени услуги клиентът дължи възнаграждение, което става изискуемо със закупуването на пакета от допълнителни услуги. Същото е разсрочено във времето за срока на договора и се погасява от клиента в рамките на погасителния план, на равни месечни погасителни вноски и е добавено към месечните вноски за погасяване на кредита.

Длъжникът не изпълнил задължението по договора съобразно погасителния план.

Платени били 4 погасителни вноски, като изпаднал в забава съгласно погасителни план.

3

Неплатеното възнаграждение било в размер на 298,53 лв., дължимо за периода от 1.06.2023г. до 5.06.2024г. е направил нито една погасителна вноски и изпаднал в забава. Във връзка със забавеното изпълнение на задълженията, кредиторът направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, определени в Тарифата за таксите на заявителя.

Поради изпадането в забава за повече от 90 дни, на длъжника са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземанията в остатъчен неплатен размер от 400 лв. За периода от изпадането на длъжника в забава – 02.02.2023г. до обявяване кредита за предсрочно изискуем на 5.06.2024г., с писмо, лично връчено на длъжника, на последният била начислена и лихва за забава в посочения размер.

Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса, а като доказателства: Договор за потребителски кредит Стандарт №40014439033 от 29.12.2022г., ведно с общите условия и погасителен план към него.

Видно от тези доказателства, договорът е сключен при следните параметри: главница 1000 лв., срок на кредита 24 месеца; ГПР- 49,20%; ГЛП- 41%, размер на вноската по кредита- 61,66 лв., лихвен процент на ден: 0,11%, дължима сума по кредита: 1479,90 лв.; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“- 400 лв.; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“- 700 лв.

С разпореждане № 2605 от 27.09.2024г., районният съд, на основание чл. 411, ал.2, т.1, вр. чл.410, ал.2 вр. чл. 127, ал.1, т.4 и чл. 410, ал.3 от ГПК, е указал на заявителя да посочи начина на формиране на ГПР по договора за потребителски кредит /включените конкретни разходи по потребителския договор/, включително- да заяви изрично дали в ГПР като компоненти /допускане, разход/ са включени уговорените възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и да посочи дали по договора има постъпили плащания от страна на кредитополучателя и в какъв размер. Указани са последиците при неизпълнение на тези указания, а именно, че заявлението ще бъде отхвърлено изцяло или отчасти.

В дадения му срок заявителят е депозирал молба с вх. № 9282/4.10.2024г.

В изпълнение указанията на съда е посочил, че в ГПР не е включен размерът на възнаграждението за допълнителни услуги, а единствено размерът на възнаградителната лихва, като ГПР е изчислен съобразно условията, посочени в чл.5 от ОУ към договора за кредит. Същевременно е оспорил правомощията на съда в заповедното производство да изисква информация за постъпилите плащания, като намира, че това е начин съдът да притиска кредитора да признае погасяване на дълга. Според него задача на потребителя е да възрази за това как са формирани претенциите, в противен случай се премахвало облекчението, което заповедното производство давало за изпълнение на безспорни вземания.

Въпреки горното е заявил, че длъжницата е направила само едно плащане в размер на 500 лв. на дата 10.05.2023г., с което била погасена сума от 458,19 лв. /4 пълни вноски/, като частично плащане, в размер на 28,19 лв. имало по петата вноска. В общата сума на получените плащания били включени и 11,81 лв. лихви за просрочие на вноски по погасителен план, както и 30 лв. такси по Тарифата. Приложил е извлечение от сметка на длъжника към процесния договор за кредит.