Решение № 260053 от 31.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 260053 гр.

Бургас, 31.03.2022 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Панайот А. при секретаря Елена

Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот А. гр. д. № 3953/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по повод исковата молба на Т.А.Я., със съдебен адрес ***, с която претендира осъждане на ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ …, да му заплати сума в размер от 240 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за 40 часа за периода 16.07.2017-16.07.2020 год., преизчислен от 280 часа положен нощен труд, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 17.07.2020 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Правните основания на исковете са чл. 128, чл. 124 и чл. 357, ал. 1, КТ във вр. с чл.

178 и чл. 187, ЗМВР, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

С протоколно определение от 14.09.2020 год. БсРС е приел направеното изменение на главния иск, по силата на което размерът му се увеличава от 240 лева до 1966,88 лева.

Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото не се спори, че през процесния период страните са били обвързани със служебно правоотношение, по силата на което ищецът Т.Я. е заемал длъжността „….“ в Група „….“ при РУ-Камено към ОД на МВР-Бургас – видно и от представеното от ответника удостоверение от 28.07.2020 год.

Съгласно чл. 179, ал. 1 и 2, ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта (22.00-06.00 ч.), по условия и ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Разпоредбата на чл. 187, ал. 9, ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния исков период – 16.07.2017-16.07.2020 год., са издадени Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 год. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год., които предвиждат работа на смени, с полагане на труд през нощта – между 22.00 ч. и 06.00 ч., максимално до 8 часа за всеки 24-часов период.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., действала до 02.08.2016 год., предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период. След отмяна на този подзаконов нормативен акт са издадени Наредба № 8121з-592 (в сила от 01.04.2015 год., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 год., в сила от 11.07.2016 год.) и Наредба № 8121з-779 (в сила от 02.08.2016 год.), които не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год.

Настоящият съдебен състав намира, че през исковия период – 16.07.2017-16.07.2020 год., е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., което е запазило действието си и след решението по адм. д. № 5450/2016 год. на ВАС, до приемането на новата наредба. Този ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., за периода от 02.08.2016-31.12.2018 год., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Липсата на изрична норма не означава, че е налице законова забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била противоконституционна. Налице е празнота в правната уредба относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на тази непълнота в специалната уредба, отнасяща се до служителите в МВР, субсидиарно приложение намира Наредба за структурата и организацията на работната заплата – в чл. 9, ал. 2 е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По делото не се спори, а и се установява от заключението на вещото лице по неоспорената експертиза, че на ищеца е заплатено възнаграждение за положения нощен труд – 0,25 лв./час, съгласно чл. 8, НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба, НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 8, НСОРЗ, за всеки отработен час или за част от него – между 22.00 ч. и 06.00 ч., на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., но двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициента от 1.143, и за същите тези нощни часове се заплаща допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът цени като обективна и компетентна. Вещото лице сочи, че през процесния период ищецът е работил на 12-часови смени и е положил общо 1798 часа нощен труд, които, превърнати в дневни часове труд с коефициента от 1.143, представляват 257.11 ч. извънреден труд. Възнаграждението за посочения извънреден труд възлиза на 1966,88 лева, т. е. главният иск е доказан и по размер.

По делото няма данни за извършено частично или пълно плащане на посоченото вземане, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата сума, ведно с обезщетение по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на исковата молба.

Уважаването на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодни разноски в размер от 450 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС (чл. 78, ал. 1, ГПК).

Възражението на ответника за прекомерност на сумата – чл. 78, ал. 5, ГПК, е неоснователно, тъй като договореното възнаграждение не е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответника да плати държавна такса върху уважения главен иск, в размер от 78,68 лева, както и разноски за вещо лице – 200 лева.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА

ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ …, със седалище гр. Бургас, …., да заплати на Т.А.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сума в размер от 1966,88 лева, представляваща главница за допълнително трудово възнаграждение за 1798 часа положен нощен труд, преизчислен на 257.11 часа извънреден труд за периода 16.07.2017-16.07.2020 год., на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът Т.Я. е заемал длъжността „….“ в Група „….“ в РУ-К.. към ОД на МВР-Бургас ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1966,88 лева, начиная от подаване на исковата молба – 17.07.2020 год., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА

ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ …., със седалище гр. Бургас, …. на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Т.А.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, деловодни разноски в размер от 450 лева.

ОСЪЖДА

ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ …, със седалище гр. Бургас, …., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 78,68 лева.

ОСЪЖДА

ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ …, със седалище гр. Бургас, …., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския районен съд разноски в размер от 200 лева.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок, считано от 31.03.2022 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ