Определение № 260069 от 08.02.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 42/2021
- Вид
- Определение № 260069
- Подписан
- 08.02.2021
- Състав
- РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.54 ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.108 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260069/08.02.2021 гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева въззивно ч. гр. дело № 42/2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.С.Б., чрез адв.К. против определение № 260061/08.10.2020г., постановено по в.гр.д. № 83/2020г. на ОС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение на постановеното по същото дело решение в частта му за разноските.
Твърди се в жалбата, че така обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че с оглед предмета на делото и установената по него фактическа обстановка следва да се направи извод, че жалбоподателката не е станала причина за завеждане на делото, поради което и на основание чл.78 ал.2 ГПК не отговаря за направените от ищцовата страна разноски. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на молбата й по чл.248 ГПК.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ищците А.М.Я. и Е.А.Я., в който се излага становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение ОС – Шумен се е произнесъл по своевременно предявена от жалбоподателката молба за изменение на постановеното от него въззивно решение в частта му за разноските. Искането е обосновано с твърдения, че молителката С.Б. не е дала повод за предявяване на исковите претенции срещу нея, тъй като никога не е оспорвала правото на собственост на ищците върху спорната ивица и не е владяла същата, както и че площта не е 44 кв.м., а 33 кв.м. предвид приетото по делото заключение на СТЕ. По тези съображения е посочила, че не следва да заплаща разноски в полза на ищците. В същото време, с оглед изхода от спора във въззивното производство счита, че има право на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Видно от постановеното по в.гр.д. №
156/07.08.2020г. решение е, че със същото въззивният съд е отменил обжалваното пред него решение на РС – Велики Преслав в частта му, в която е отхвърлено искането на А.М.Я. и Е.А.Я. за признаване правото им на собственост върху реална част от 33 кв.м., находяща се между регулационните линии на УПИ ХІІ-249 в кв.35 по плана на с.Веселиново и УПИ ХІ-248 и вместо това е постановен акт по същество за уважаване на тази част от предявения от тях иск по чл.108 ЗС, а в частта, в която искът им по чл.108 ЗС за предаване владението на тази процесна част, както и искът им по чл.54 ал.2 ЗКИР са отхвърлени първоинстанционното решение е потвърдено. Съобразно този изход от спора и в съответствие с правилото на чл.78 ал.3 ГПК, с решението си окръжният съд е редуцирал присъдените в полза на жалбоподателката разноски за първоинстанционното производство, които ищците са били осъдени да й заплатят като е намалил същите съобразно отхвърлената част от исковите им претенции. Присъдил е и съответната част от направените от тях разноски във въззивното производство.
Що се отнася до претендираните от жалбоподателка разноски за въззивната инстанция в решението са изложени изрични мотиви, че има право на такива, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на ищците, но поради липса на представени доказателства за извършени такива, разноски не са й присъдени.
При така постановения резултат по съществото на спора и процесуалното поведение на страните настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивния съд за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК.
Изрично в депозирания отговор по чл.131 ГПК жалбоподателката е оспорила предявените против нея искове, вкл. и претендираното от ищците право на собственост върху процесната реална част, заявявайки собствени права, основани на възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност. Обективирано е и признание, че към момента на депозиране на отговора владее същата, с уточнението, че площта на тази част е 33 кв.м., а не сочената от ищците.
Следователно неоснователни се явяват доводите, изложени в молбата по чл.248 ГПК, респ. настоящата частна жалба, че с поведението си С.Б. не е дала повод за завеждане на иска, поради което и с оглед постановения от въззивната инстанция резултат по съществото на спора същата дължи на ищците разноски в двете инстанции, съответно на уважената част от исковете им.
Що се отнася до претендираните от жалбоподателката в нейна полза разноски за въззивното производство, то правото й на присъждане на такива не е отречено. Законосъобразно обаче е прието, че доказателствата за тяхното извършване са представени несвоевременно, след приключване на устните състезания пред тази инстанция.
Съгласно разясненията по т.11 ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС и константната съдебна практика крайният срок за предявяване на исканията за разноски, в това число и за представянето на доказателства за тяхното реално извършване е именно съдебното заседание в което е даден ход по същество на спора. Представянето на писмени защити не е продължение на устните прения.
В настоящия случай, макар и искането на жалбоподателката за присъждане на разноски да е обективирано в отговора на въззивната жалба, то доказателсвата за заплатено адвокатско възнаграждение са представени едва с писмената защита, депозирана след последното проведено съдебно заседание, за което същата е била редовно призована чрез процесуалния й представител. Изложеното в молбата по чл.248 ГПК оплакване, че е било налице нередовно призоваване не се подкрепя от данните по делото, доколкото удостоверителното изявление за уведомяване по телефона не е опровергано.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №
260061/08.10.2020г., постановено по в.гр.д. № 83/2020г. на ОС – Шумен.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.