Решение № 1669 от 09.04.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 20661/2024
- Вид
- Решение № 1669
- Подписан
- 09.04.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 483 · Търговски закон
- чл. 485, ал.2 · Търговски закон
- чл. 535 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1669 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330120661 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от „СББ ГРУП” ООД, ЕИК 131164568, със седалище и адрес на управление: град*** против „БРАВОС - КП” ООД, ЕИК 203813228, със седалище и адрес на управление: град ****** и И. И. Р., ЕГН: ***** с постоянен адрес: гр. ********, с която са предявени субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл.
415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 и чл. 483 ТЗ, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 2000 лева /1022, 58 евро/, предявена като частичен иск от 8542,66 лева /4367, 79 евро/, представляваща главница по Запис на заповед от *****г. с настъпил падеж на ***** г., по който има менителнично поръчителство на И.
И. Р., ЕГН: ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК в съда – 26.06.2024г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5468 от 01.07.2024г . по ч.гр.дело 11134/2024г . по описа на РС – Пловдив, XXIII състав.
В исковата молба се твърди, че със запис на заповед от **** год. „Бравос – КП“ ООД, се е задължил на 09.06.2022 год., да заплати, без протест и разноски, на „СББ ГРУП“ ООД, сума в размер на 8542,66 лв. Записът на заповед бил авалиран, в пълен обем, от И. И. Р., ЕГН: *****.
1
На падежа на задължението - *****г., сумата по записа на заповед не била заплатена, поради което било депозирано заявление по чл.417 ГПК за заплащане на част от дължимата сума - 2000 лв., лихва за забава в размер на 251,32 лв., за периода от 10.06.2022 год. до 31.07.2023 год., заедно със законната лихва и разноски, по което било образувано ч.гр.д.№2021/2023 г. по описа на PC Пловдив. Била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците.
С длъжниците се постигнало споразумение при взаимни компромиси, по силата на което длъжниците се задължили да заплатят сума в размер на 1250 лв, в двуседмичен срок. Поради наличието на постигнато споразумение, ищецът не предявил в срок иск по чл.415 ГПК и изпълнителният лист бил обезсилен.
Междувременно длъжниците „БРАВОС – КП“ ООД с ЕИК: ЕИК:
203813228 и И. И. Р. с ЕГН: **** не изпълнили споразумението за доброволно плащане, поради което ищецат депозирал ново заявление по чл.417 ГПК и бил издаден нов изпълнителен лист по ч.гр.д.20245330111134/2024 по описа на Районен съд Пловдив за следните суми: 2000 лв. - частично претендирана главница от 8542,66 лв., заедно със законната лихва от подаване на заявлението в съда - 25.06.2024 год. до окончателното плащане, както и разноски в общ размер на 376,44 лв.
Твърди се, че претенцията се основава на запис на заповед, който кореспондирал на въведените формални изисквания на закона и били налични взички изискуеми реквизити, което го правило действителен. По отношение на авалът е посочено, че същият е самостоятелно задължение и поръчителят отговаря по начин, идентичен с отговорността на лицето, за което е поръчителствал - отговорността на издателя и авалистите била солидарна.
Твърди се, че до момента на исковата молба не са постъпили никакви суми за погасяване на задълженията на длъжниците. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът подал възражение за недължимост, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Предвид изложеното, искането е да се уважи предявеният установителен иск. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК за ответника И. И. Р., е подден отговор на исковата молба от нея – лично и като управител на „Бравос КП“ ООД. Твърди се, че подписът на графа издател под записа на заповед и авалист не са изпълнени от И. Р., поради което записът на заповед не обвързвал страните.
Според ответника, споразумението от 23.11.2023 г. не представлявало единен документ, втората страница от него представлявала част от друг документ и за целите на производството били оформени като един, поради което не обвързвал страните. Твърди се, че правоотношението между страните е породено от договор за покупкопродажба на чинии от 25.05.2022 г. на изплащане за сумата от 2000 лв., която била платена на ответното дружество в брой. Моли за отхвърляне на исковата претенция и за заплащане на всички направени в хода на производството разноски.
2
Ответникът „Бравос-КП“ ООД не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 и чл. 483 ТЗ.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че в негова полза е издаден редовен от външна страна запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка, авалиран в пълен обем, вземането по който е станало изискуемо, но въпреки това липсва изпълнение на дължимата сума от ответниците на падежа.
В тежест на ответниците е д а проведат насрещно доказване по горепосочените обстоятелства, както и да докаже наличие на такива положителни факти, които изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, както и възраженията си в отговора, а при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането от ищеца – следва да докажат, че са погасили търсената сума.
В приложеното ч. гр. дело е представен оригинал на запис на заповед, издаден на 25.05.2022 г. в град Пловдив, от ответника „Бравос-КП“ ООД, в полза на ищеца „СББ Груп“ ООД за сумата от 8542, 66 лева. Като авалист на задължението фигурира вторият ответник И. Р..
Безспорно е обстоятелството, че ответниците дължат солидарно търсената парична сума, за която са се задължили по издаден, респ. авалиран от тях запис на заповед. Същият е с реквизити, които отговарят на нормата на чл. 535 ТЗ, поради което от съдържанието му може да се направи извод за това, че той представлява редовен от външна страна документ, удостоверяващ съответното парично вземане, инкорпорирано в него.
Нито издателят, нито авалистът на същия са оспорили успешно качеството си на такива, доколкото от приетото по делото заключение по допуснатата от съда съдебно – почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С. се установи, че положените подписи в процесния запис на заповед са изпълнени от ответницата И. Р. /която е и управител на ответника „БравосКП“ ООД/, поради което не е налице основание да се приеме, че търсената със записа на заповед сума не е дължима.
Вземането е изискуемо, доколкото е настъпил падежът за плащане, а ответниците не ангажират доказателства за погасяване на исковата сума.
Не се споделят възраженията на ответника И. Р., че между ищеца „СББ Груп“ ООД и „БРАВОС-КП“ ООД е налице каузално правоотношение във връзка със сключен договор за покупко-продажба на чинии. Това е така, доколкото правилото на чл. 485, ал.2 ТЗ важи и в хипотезата когато с менителничното поръчителство е гарантирано задължение по запис на заповед, издаден за обезпечение на каузално правоотношение между издателя 3 и поемателя по менителничния ефект, по което авалистът не е страна. Поради акцесорния характер на менителничното поръчителство, погасяването на поетото от издателя менителнично задължение, вследствие погасяване на обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение между него и поемателя е ирелеватно за отговорността на авалиста. След като не е страна по каузалното правоотношение, авалистът остава задължен за сумата по записа на заповед и принципно дори няма право да противопоставя на поемателя възраженията на издателя за погасителния ефект на извършените в изпълнение на каузалната сделка плащания /Решение № 26 от 24.04.2014г. по т.д. №102/13г. на ВКС, ІІ т.о и Решение № 248 от 28.01.2019г. по т.д. № 213/2018г. на ВКС, I т.о./
Или с цитираната практика, приетото като изключение – авалиста да упражни право, което по принцип не му принадлежи - да прави успешно личните възражения на издателя, свързани с каузалното правоотношение е признато само ако той е страна по него, но не и за трети лица, каквото спрямо това правоотношение е управителя на дружеството – издател, авалирал в лично качество записа на заповед, обезпечаващ задълженията по каузалната сделка.
При това положение е безспорно установено, че претенцията е доказана по своето основание и в претендирания размер, както и че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от съставения от единия ответник запис на заповед, авалиран от другия ответник, по отношение на което вземане е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че БРАВОС - КП” ООД, ЕИК 203813228, със седалище и адрес на управление: град ****и И. И. Р., ЕГН: ****, с постоянен адрес: гр. ****** дължат солидарно на „СББ ГРУП” ООД, ЕИК 131164568, със седалище и адрес на управление: град ***сумата от 2000 лева /1022, 58 евро/, предявена като частичен иск от 8542,66 лева /4367, 79 евро/, представляваща главница по Запис на заповед от *****г. с настъпил падеж на 09.06.2022 г., по който има менителнично поръчителство на И. И. Р., ЕГН:****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда – *****г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №******г. по ч.гр.дело 11134/2024г. по описа на РС – Пловдив, XXIII състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Пловдив.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5