Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2187 от 28.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1336/2023
Вид
Определение № 2187
Подписан
28.08.2023
В сила
28.08.2023
Състав
Недялка Пенева Пенева, Нася Иванова Япаджиева, Кристиян Антониев Попов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2187 гр. Бургас, 28.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501336 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на подадена от „Девил синема груп“ ЕООД гр.

Стара Загова чрез адв. Пламен Пейков против Разпореждане № 6461 от 15.06.2023г. постановено по ч.гр.д.№3521/23г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника Д. И. М. за сумата от 510 / петстотин и десет/ лева – неустойка по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 07.02.2021г. в размер на незаплатени вноски от стойността на обучението по чл.5, ал.1 т.4 включваща вноски от номер 7 до номер 12 по договора в размер на 85лв. всяка, дължими за периода от 01.08.2021г. до 05.01.2022г. , сумата от 94.73лв. – лихва за забава представляваща разликата над уважения размер от 62.99лв. до пълния такъв за периода от 11.08.2021г. до 09.06.2023г. начислена върху неустойката както и искането за присъждане на разноски над уважения размер от 169.99лв. до пълния заявен такъв от 425лв.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Навежда доводи, че неустоечната клауза по договора не е нищожна поради противоречие с добрите нрави и не излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че размера на уговорената неустойка има компесаторен 1 характер, а не санкционен и тя не излиза извън присъщите и по закон функции. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на исканата заповед за изпълнение.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което Бургаският окръжен съд намира жалбата за редовна и допустима и следва да я разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на жалбоподателят и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено заявление на частния жалбоподател "Девил Синема Груп" ЕООД, ЕИК 206299814, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.

Хаджи Димитър Асенов № 87, ет. 6, офис 6, представлявано от Христо Петков Христов, чрез адв. Пламен Живков Пейков, съдебен адрес: гр. Стара Загора, ***, ет.4, офис 4, тел. ***, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Д. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.* ап.*, за следните суми: главница в размер на 340 лв. дължима по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу сключен на 07.02.2021г., представляваща сбор от неизплатени месечни вноски от номер 3 до номер 6 включително, в размер на 85 лева всяка, дължими за периода от 01.04.2021г. до 05.07.2021г., 510 лв. – неустойка, дължима по договора в размер на незаплатените вноски от стойността на обучението на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора / 6 вноски х 85лв./, 157,72 лв. – лихва за забава за периода от 11.08.2021 г. до 09.06.2023 г. и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението до изплащане на задължението.

Излагат се твърдения за сключен на 07.02.2021г. договор за за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу между "Девил Синема Груп" ЕООД и Д. И. М. за обучение на К.Д.Д. като Д. М. се задължила да заплати сумите по този договор, уговорени в чл.5.4 от договора. Договорът е 2 прекратен едностранно от заявители считано от 04.08.2021г. по вина на длъжника.

БРС е издал заповед по чл.410 ГПК за сумите 340лв. – главница представляваща сбор от неизпатени месечни вноснки от номер 3 до номер 6 по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу сключен на 07.02.2021г. в размер на 85лв. всяка дължими за периода от 01.04.2021г. до 05.07.2021г. , 62.99лв. мораторна лихва върху главница за периода от 11.08.2021г. до 08.06.2023г. и 269.96лв. – разноски по делото съобразно с уважената част и с обжалваното разпореждане е отхвърлил заявлението за 510 лева – неустойка по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 07.02.2021г. в размер на неплатени вноски от номер 7 до номер 12 по договора в размер на 85лв. всяка дължими за периода от 01.08.2021г. до 05.01.2022г. , сумата от 94.73лв. – лихва за забава придставляваща разликата над уважения размер от 62.99лв. до пълния такъв за периода от 11.08.2021г. до 09.06.2023г. начислена върху неустойката както и искането за присъждане на разноски над уважения размер от 169.99лв. до пълния заявен такъв от 425лв. Приел е, че клаузата за уговорената неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Счел е, че посочената уговорка е нищожна и поради противоречие с добрите нрави съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, тъй като целта, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до неоснователно обогатяване в полза на кредитора. Съгласно чл. 92, ал. 1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. На следващо място БРС е приел, че с оглед съдържанието на неустоечната клауза , в размер на сбора на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след предсрочното му прекратяване, същата е нищожна, тъй като потребителят следва да заплати всички дължими месечни вноски без да получава насрещна 3 престация и да ползва предоставените от агенцията услуги, а агенцията получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване и уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността.

Предвид така установените факти и като съобрази закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави /т. 2/, също и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /т. 3/. Така законодателят е определил обхвата на служебната проверка, извършвана от заповедния съд, в случаите когато се касае до вземания, произтичащи от договор, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, че уговорената от страните неустойка при предсрочно прекратяване на договора по желание/вина на потребителя в размер на сбора от всички месечни вноски, дължими до изтичане на срока на ползване на услугите, е в отклонение на присъщите на неустойката функции и противоречи на добрите нрави, като неоснователни се явяват изложените в частната жалба доводи в обратната посока. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата н а чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки /по арг. от чл. 288 ТЗ/ . Ако единствената цел, за която е у г о в о р е н а неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, същата следва да се приеме за нищожна поради накърняване на добрите нрави. В случая уговорена по посочения по-горе начин, неустойката дава право на "Девил Синема Груп" ЕООД, да получи цялото си вземане по договора, като дружеството е освободено от задължението си да предоставя услугата поради едностранното прекратяване на правоотношението. Това създава условия за 4 неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 ЗЗД. В тази насока е трайната съдебна практика, съобразена и от заповедния съд, която приема за нищожни клаузи за неустойки при прекратяване на срочни договори /наем, лизинг, за мобилни услуги и др./, при които размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя е равен на дължимата от същия престация до края на договора – така Решение № 110/21.07.2016 г. , постановено по гр. д. № 1226/2015 г. на ВКС, Решение № 283/27.12.2018 г. , постановено по гр. д. № 2951/2017 г. на ВКС и др.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че е налице предвиденото в чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка, а оттам и за акцесорната претенция за обезщетение за забава върху вземането за неустойка.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното разпореждане – да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6461 от 15.06.2023 г. по ч. гр. д.

№ 3521/2023 г. по описа на PC- Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5