Решение № 13333 от 23.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13333 гр. София, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110130895 по описа за 2022 година искове с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка чл. 234 от КТ, във вр. с чл. 92 от ЗЗД:

Ищецът – „...., твърди, че с ответника - Г. П. А., сключили трудов договор (09.10.2019г.), а след това и такъв за квалификация от 12.02.2021г.

Разходите по обучението възлизали на 12 980,54 лева.

Работникът завършил успешно курса, а по-късно прекратил правоотношението.

С оглед изложеното, дружеството моли да се признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи: сумата от 6 490,27 лева, представляваща 50 % от разходите за обучение по договора, заедно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.04.2022г. до окончателното плащане.

Претендира и разноски.

Ответникът – Г. П. А., оспорва иска:

- действително бил сключен ТД, а впоследствие и такъв за обучение, който обаче бил нищожен, поради липа на свободна воля; трудовоправната връзка била прекратена от работника поради обективни обстоятелства;

- оспорва иска по размер.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на 1 страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че са сключени двата договора – ТД от 09.10.2019г. за длъжността „заварчик“ и Договор от 12.02.2021г. за квалификация. Клаузите на втората сделка са следните:

1. Служителят приема да повиши квалификацията си чрез участие в Обучение: ..., 14.02.2021 г. - 20.02.2021 г.

2. Служителят се задължава да работи в „... най-малко 2 (две) години след завършване на обучението.

3. Работодателят поема задължението да заплати разходите за обучението, включващи и разходите за командироване - пътни, дневни и квартирни и други разходи.

4. Ако по своя вина не завърши обучението по т. 1, както и в случай че до изтичането на срока по т. 2 трудовият му договор с „... бъде прекратен по негова инициатива на основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда или по негова вина, включително поради дисциплинарно уволнение, Служителят се задължава да възстанови на „... направените от „... разходи за обучение, заедно със законната лихва от датата на възникване на задължението за възстановяване на разходите. В случай на незавършване на обучението по вина на Служителя, последният следва да възстанови пълния размер на направените от Работодателя разходи за обучението. В случай на прекратяване на трудовия договор в срока, посочен в чл.

2 на настоящия договор, Служителят следва да възстанови разноските по обучението както следва:

4.1 при прекратяване на трудовия договор през първата година след завършване на обучението Служителят следва да възстанови разноските по обучението в пълен размер;

4.2 при прекратяване на трудовия договор през втората година след завършване на обучението Служителят следва да възстанови 50% от разноските по обучението.

4.3 след изтичане на срока по чл. 2 се погасява задължението за възстановяване на разноските.

Направените във валута разходи за обучение се изчисляват в левовата им равностойност по валутния курс на БНБ към датата на плащане на разходите.

Разходите за обучение се посочват в приложение към настоящия договор.

Когато служителят не завърши обучението, задължението за възстановяване на разходите възниква към датата, опредЕ. от организаторите за завършване на обучението, а при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока по т. 2 - към датата на прекратяване на договора.

Към този договор има и приложение, представляващо уточнение на разходите за обучението (л. 41), подписано от работника. По тази причина заключението на в.л. е поскоро излишно. Ответникът се е съгласил със сумата, спорно е само дали тя не протИ.речи 2 като размер на някаква повелителна норма.

Г-н А. е завършил обучението, за което му е издаден сертификат на 19.02.2021г.

В дипломата на ответника за завършено средно образование, оценката му по английски език е отличен 6 (л. 77).

По длъжностна характеристика ищецът е следвало да притежава знания по лазерно заваряване (л. 150), тъй като задълженията му включват и работа с лазерен робот – I.3 (л.

148). В обяснения от 14.01.2022г. работникът сочи, че не е подготвен да програмира машината, а и работата с нея не била част от трудовите му задължения. При обучението си схванал само основните функции на машината, но не могъл да схване същността, тъй като се преподавало на немски и английски език.

Преди това, на 22.01.2019г. ищцовото дружество е направило заявка и впоследствие е закупило TrueLaser Weld 5000 (LR03), представляваща специализирана машина за металообработка (л. 44 и сл. до 70).

В договора за продажбата е посочено, че ищецът следва да наеме квалифициран персонал или че ще изпрати служители на обучение, ако такова е необходимо (т. 11.6 – л.

50).

Договорът, сключен от българския представител/доставчик на немския производител е един, като в него се включва и обучение на двама работника, които се избират от купувача (Писмо – л. 193).

Ведно от ел.кореспонденция водена между представители на ищеца и на продавача на техниката, за курса за обучение е предвиден и преводач на английски език (л. 71).

На 30.12.2021г. работникът е припаднал. Не са ангажирани каквито и да са доказателства за причината, а причинно-следствената връзка с трудовата дейност на ищеца е оспорена изрично (молба от 28.07.2022г. – л. 140).

През януари 2022г. на ответника е възложена задача – Протокол, за който няма данни да е достигнал до ответника. Изложеното да се разбира, че от самото му съдържание на личи, че работникът е уведомен. Това е видно обаче от обясненията му - л. 155. Оспорването на представителната власт на ръководителя, дал нареждането, е недопустимо: Р. № 872 от 14.12.2009г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 2011/2008г: по предявения иск ответната страна може да се брани, като предявява с възражение всякакви насрещни права, но само в случай, че тези права са нейни – например възражение за изтекла придобивна давност. Съдът не следва да взема предвид предявените пред него чужди права, каквото е правото на страните да претендират нищожността на договора, след като правещият възражението не е страна по този договор.

С e-mail Г. К. е уведомил г-жа М. и г-жа М., че работникът е отказал изпълнение поради незавишена заплата (л. 52), а не поради незнание и невъзможност да ползва машината. Ел.кореспонденцията е оспорена от страна на ответника, не като невярна, а защото не била в съответната форма. Форма за вътрешна електронна комуникация не е 3 предвидена нормативно. Приложимо е правилото на чл. 4 и чл. 8 от ЗЕДЕУУ. Нарушено е обаче изискването на чл. 3 от ГПК, тъй като ответникът не може да оспорва като недоказано твърдение за факт, която му е известен – в случая, че е уведомил г-н Керемедчиев, че не иска за работи без заплащане. Ако бе оспорен фактът, то тогава съдът щеше да разпредели доказателствената тежест за установяване съдържанието на разговора или писмената кореспонденция (съобразно случилото се).

Подобни твърдения са изложени и в самия отговор – л. 119, както и в обясненията от 14.01.2022г. (чл. 175 от ГПК).

На 27.01.2022г. ответникът е депозирал молба по чл. 325, т. 1 от КТ, която евентуално да се счита за предизвестие. Правоотношението е прекратено на основание чл.

326, ал. 1 от КТ – Заповед № HR-007/25.02.2022г.

Събрани са гласни доказателства. Разпитани са св. С. и Т.:

- св. С.: бил пряк ръководител на ищеца за известно време. Г-н А. бил обучен в още в България за основните действия по машината. След това в Германия не бил осигурен преводач от немски на български. Ищецът бил избран по необходимост, макар да не отговарял на изискванията: инженерно образование и силен английски. Причината била, че бил природно схватлив. Обучението било включено в цената на машината. Реално работникът не правел много по-различни неща след като се завърнал. Имал и притеснение, че не е сигурен в действията си. Не можел да програмира.

Част от фактологията, изнесена от този свидетел, е следствие на чуто от самия ищец.

- св. Т.: показанията му са ирелевантни. Той не е присъствал при договарянето с работника за сключването на договора за обучение. Не е и технически грамотен, за да прецени квалификацията на работника след завръщането му. Отново, част от фактолиягата, която излага е следствие от чуто от самия ответник.

Съдът като цяло не кредитира показанията и на двамата свидетели. Те явно са близки на ответника и се опитват да представят картина, която да го ползва. Показанията им обаче протИ.речат на формалната логика, а и на писмените изявления на самия работник (съображения са изложени и в „от правна страна“).

Депозирано е заключение на ССчЕ, напълно голословно оспорено от ответника, и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 13.10.2022г., се установява, че:

В регистрите на дружеството са осчетоводени разходи за командировка по нощувки на Г. П. А. в Германия за периода 14.02.2021г. – 20.02.2021г. на обща стойност 686,50 лева, както и сума за самолетен билет на името на служителя в размер на 518,46 лева. По банков път са преведени суми по сметка на ответника в размер на 1 425,53 лева с основания – командировка Германия.

Дружеството е заплатило с три банкови превода сума в размер на 1 074 924,17 лева 4 на „... за доставка и обучение на заваръчен робот TruLaser Weld 5000 /LR03/.

Първото о.с.з. е проведено на 13.10.2022г. Към този момент не е преклудирана възможността за ангажиране на доказателства – например: Решение № 549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о.; и Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. № 304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Изложеното е във връзка с довода, релевиран на л. 141.

Настъпила е преклузия само за твърдения и доводи, но не за установяване на вече твърдени факти. от правна страна:

1. Според нормата на чл. 327, ал. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато: 1. не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи; подобна хипотеза е уредена в чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ - при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни протИ.показания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме.

Съобразно твърденията в отговора, биха били относими и нормите на чл. 327, ал. 1, т.

2-3 от КТ: работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване (ако възраженията на работника относно допълнителните функции се свежда само до заплащане); работодателят промени мястото или характера на работата (в случая, съобразно твърденията, го увеличи) или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт.

Нищо от изложеното не се е случило. Следва да се има предвид, че основанието на които е прекратено правоотношението обвързва и двете стрени, стига да не е атакувано по реда на чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ или в хипотезата на ал. 2.

Работникът е поискал да се прекрати правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т.

1 от КТ – по взаимно съгласие, евентуално, и това е възприето от дружеството, като едностранно предизвестие. Това означава, че причината за прекратяването на трудовото правоотношение е само неподлежащата на съдебен контрол воля на работника. Изявлението за прекратяване, по правната си природа и от гледна точка на втория договор, е виновно едностранно потестативно поведение.