Решение № 14014 от 18.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14014 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110100777 по описа за 2025 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 923,46 лева - главница за доставена топлинна за периода м.08.2012г. – м.04.2014г., сума в размер на 180,36 лева - законна лихва за забава за периода от 30.09.2012 г. до 16.09.2015 г. и разноски по делото в размер на 175,71 лева, за събирането на които е издаден изпълнителен лист от 01.11.2016г. по ч. гр. д.

№58602/2015г. по описа на СРС, 46 състав и е образувано изп. д. № 591/2017 г. по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.

Ищецът твърди, че ответникът претендира от него заплащане на процесните суми по посоченото изпълнително дело. Посочва, че с молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД от 06.03.2017 г. е образувано изп.д. № 591/2017 г. по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС. Твърди, че по делото съдебният изпълнител е наложил запори върху банкови сметки на 30.03.2017 г.

Взискателят е подал молба за принудителни действия на 22.07.2019 г., а ЧСИ е наложил запор върху вземанията му на 22.10.2019 г. След тази дата липсват каквито и да е действия по делото, вследствие на което към 22.10.2024 г. вземането е погасено по давност, като в конкретния случай се прилага погасителна давност по чл. 117 ЗЗД. При тези твърдения претендира да бъде установено, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение посочените по-горе суми. Претендира присъждане на разноски.

В срока за отговор ответникът „Т.С.” ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че вземанията не са погасени по давност, тъй като е налице своевременно предприемане на изпълнителни действия, с което давността е прекъсната. Твърди, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, поради което приложима е петгодишната давност. Заявява, че в рамките на петгодишния давностен срок са предприети действия по принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсвана многократно, както с оглед на депозираните молби и предприетите изпълнителни действия, така и с постъпилите плащания. Разяснява, че на 03.07.2019 г. взискателят е депозирал молба с искане за прилагане на конкретни изпълнителни 1 способи, а на 22.10.2019 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорни между страните са обстоятелствата, че в полза на ответника срещу ищеца и Т.А.Й. е издаден изпълнителен лист от 01.11.2016 г. по гр.д. № 58602/2015 г. по описа на СРС, 46 състав, за следните суми – 1 846,91 лева - главница за доставена топлинна за периода м.08.2012г. – м.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2015г. до окончателното плащане, 360,73 лева - законна лихва за забава за периода от 30.09.20212 г. до 16.09.2015 г. и разноски по делото в размер на 351,42 лева, както и че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 591/2017 г. по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.

Разрешаването на настоящия правен спор се предпоставя от изясняване на въпроса относно продължителността на срока на погасителна давност, относим към вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение. Съгласно актуалната съдебна практика, която се възприема от настоящия състав /Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г., I V ГО на ВКС, Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение № 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV ГО на ВКС/, давностният срок, предвиден в чл. 117, ал. 2 ЗЗД, се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.

Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на това, за установените в влязла в сила заповед за изпълнение вземания правилото на чл. 117, ал.

2 ЗЗД е приложими и същите се погасяват с петгодишна давност. Същият отговор е даден и в Решение № 118/07.07.2022г. по гр. д. № 4063/2021г., III ГО на ВКС, в което е прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /вж. решение по т.д.№ 1562/2015г. на І т.о., по гр.д.№ 1722/2021г. на ІV г.о./. Въз основа на така изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че процесните вземания, които са установени с влязла в сила 2 заповед за изпълнение, се погасяват с петгодишна давност, предвидена в чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи, като дори неуспешните изпълнителни действия, т. е действия, които не са довели до реално изпълнение върху имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до тяхната безрезултатност /така в Определение № 95 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г., III г. о., ГК/. Следва да се допълни, че с Определение № 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г., III г. о. изрично е застъпено становището, че изпращането на запорни съобщения прекъсва давността, без да е необходимо да има осребряване по извършения изпълнителен способ.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. Искането да бъде приложен определен способ или да бъде извършено определено действие също прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение /независимо дали то е достигнало до крайния процесуален резултат/. В този смисъл, преценката на съда по въпроса дали е изтекъл срокът на погасителната давност за процесните вземания се извършва като се съобразят конкретните действия по принудително изпълнение.

Видно от представеното копие от изпълнителното дело взискателят е депозирал молба за образуването му на 06.03.2017г., като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояния на длъжниците, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението. Съдебният изпълнител е предприел действия за проучване на имущественото състояния на длъжниците, като е извършил справки за наличие на задължения и наложени обезпечителни мерки към НАП, както и справка за трудови договори. Съдебният изпълнител е изпратил покани за доброволно изпълнение на 30.03.2017 г. Със запорно съобщение от 30.03.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Взискателят е депозирал молба от 22.07.2019г., в която е отправил искане за предприемане на действия по изпълнението чрез извършване на справки в НАП с цел налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците, както и насрочване на опис на движими вещи на длъжниците. Съдебният изпълнител е извършил справка за банкови сметки и сейфове на ищеца на 11.10.2019г., както и справка за актуални трудови договори. Последните изпълнителни действия се изразяват в налагане на запори върху банкови сметки на ищеца при следните банки „Е.“ АД, „П.И.Б.“ АД, „Ц.К.Б.“ АД, „О.Б.Б.“ АД и изпращане на запорни съобщения от 22.10.2019г. Следователно от този момент нататък започва да тече нов петгодишен давностен срок.

В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него 3

(изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр.

22/2020г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр.