Решение № 135 от 11.05.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. гр. Хасково, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20225640201025 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от В. Д. Б. от град Х., подадена от адв.Б. И. К., срещу Наказателно постановление № 21-1253-002726 от 07.12.2021г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. Чл.177, ал.1,т.4 на жалбоподателят е наложено наказание глоба в размер на 150 лева и на осн.чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева. Отговорността му е ангажирана за нарушение на чл.5,ал.3,т.2 от ЗДв.П, на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят посочва, че не е извършил описаното в НП нарушение. Моли жалбата да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление – отменено.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Упълномощения по делото представител – адв. Б. К. заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност. Твърди, че процесният автомобил не е бил спрян от движение, тъй като Заповед 1 за принудителни административни мерки №19-1253-000666/13.10.2019г. не е влязла в сила, тъй като не е връчена на жалбоподателя. Талонът пък се намирал в КАТ по друго наказателно производство и нямало как да бъде представен от жалбоподателя. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за адвокат.

Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, която предлага да бъде оставена без уважение, като се прави възражение за прекомерност и по адвокатският хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 23.08.2021г. около 10:10 часа, в гр.Хасково на бул.“Съединение“, до автоборса „Лъв“, жалбоподателят управлявал лек автомобил, ****************. Именно там бил спрян за проверка от св.К. З. К. и св.Д. Д. Б. и двамата служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково. При проверката се установило, че автомобилът се управлява от В. Д. Б., като същият е негова собственост. При проверката и извършената на место справка в масивите на МВР се установило че автомобилът е спрян от движение и водача не представя контролен талон към свидетелство за управление. На место св. К. З. К. в присъствието на другият свидетел, съставил на жалбоподателя АУАН със серия GА и бланков №475964 от 23.08.2021г. в АУАН нарушенията са квалифицирани по чл.5,ал.3,т.2 от ЗДв.П и по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП. Акта е предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя, като последният го е подписал и взел екземпляр от акта.

На база горният АУАН е издадено атакуваното НП. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган, като е приел същата фактическа обстановка и описаните нарушения и ги е квалифицирал по същият начин както в АУАН.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св.К. З. К. и св.Д. Д. Б., относно обстоятелствата, свързани с действията, извършени във връзка с процесната проверка и на показанията им, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.5, ал.3,т.2 от ЗДвП - Чл. 5. ал.(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) На водача на пътно превозно средство е забранено: т.2. да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.

Съгласно чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП - Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: т.1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;

2

По силата на чл. 177,ал.1, т.4 от ЗДвП - Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: т.4. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, или състав от пътни превозни средства, в който е включено спряно от движение пътно превозно средство, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи; по силата на чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП - 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т.1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;

Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми, към датата извършването им.

При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат на това основание отмяна на наказателното постановление.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. Нарушенията са описани в достатъчна степен за да може да се разбере в какво точно се обвинява жалбоподателят. Тоест обезпечена е възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Акта е съставен в сроковете на ЗАНН, от компетентен орган в кръга на правомощията му и при спазване на изискванията на ЗАНН относно присъствието на един свидетел очевидец при съставяне на акта.

При издаване на наказателното постановление също не е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените в процеса на ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че НП съдържа също всички реквизити които ЗАНН изисква за наказателните постановления. В този смисъл е посочено мястото, датата и извършеното нарушение, както елементите от обективна и субективна страна на нарушенията, а и неговата точна правна квалификация с оглед приложената санкционна разпоредба.

Посочени са и обстоятелствата при които е извършено нарушението и нарушените разпоредби.

НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност и в срока по ЗАНН.

По същество съдът намира за безспорно установено по делото, че жалбоподателят В. Д. Б. е собственик на процесният автомобил ********************** видно от писмените доказателства представени за регистрацията на автомобила от ОДМВР-Хасково. Безспорно е установено и не се спори, че на 23.08.2021г. около 10:10 часа, в гр.Хасково на бул.“Съединение“, до автоборса „Лъв“, жалбоподателят управлявал лек автомобил, ********************, като там е бил спрян за проверка от св.К. З. К. и св.Д. Д. Б. и двамата служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.

По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение в т.1 от НП – а 3 именно това по чл.5,ал.3,т.2 от ЗДв.П, съдът намира, че по делото от събраните доказателства не се доказа по безспорен начин жалбоподателят да е извършил това нарушение. Действително по делото е представена и приета Заповед за принудителни административни мерки №19-1253-000666/13.10.2019г. с която се спира времанно от движение процесният лек автомобил. В тежест на административния орган е било да докаже на първо място наличието на това обстоятелство, с всички допустими и относими доказателства и доказателствени средства. В хода на възивното производство не се установиха каквито и да било доказателства, че тази ЗППАМ е надлежно връчена на своя адресата, а именно жалбоподателя Б.. При липсата на такива доказателства, няма как да се приеме за безспорно установено, че същата е произвела своя правен ефект. В тази връзка следва да се посочи, че макар и ЗППАМ да има придадено от закона предварително изпълнение и оспорването й да няма суспенсивен ефект, то правопроменящия с нея факт настъпва от момента на нейното редовно връчване, а не от този на нейното издаване. Ето защо няма как да бъдат споделени изводите на наказващият орган, че процесното МПС е спряно от движение, а още по малко че за жалбоподателя Б. е налице знание относно това обстоятелство. Последното води на извод, че административният орган в хода на съдебното оспорване не е изпълнил законово вмененото му задължение да докаже всички елементи от състава на нарушението по чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, а последното предопределя материалната незаконосъобразност на оспореното наказателно постановеление, в тази му част, вменяваща на Б., осъществяването на деянието по чл. 5, ал.З, т.2 от ЗДвП. Затова и съдът намира, че в т.1 от НП, същото следва да се отмени.

В подкрепа на тези изводи на съда е и Решение №317/03.05.2023г. по АНД/К/ №203/2023г. на Адм.съд –Хасково.

Следва да се отбележи, че ако бе доказано горното нарушение, то правилно отговорността на жалбоподателят е ангажирана на осн.чл. 177,ал.1, т.4 от ЗДвП, като наказанието глоба е определено в размер 150 лева, който според съда се явява немотивиран, поради неизлагане на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и следва да се измени в минимален такъв от 100 лева.

И накрая по отношение на нарушението визирано в т.2 от НП, това по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, съдът намира за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил това нарушение. По делото това се установява от свидетелските показания, които се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно АУАН серия G № 73287/13.10.2019г. с който акт е отнет и талона на жалбоподателя. Нещо повече това не се и отрича от Б., като се твърди, че той няма как да представи талона си тъй като същият се намира в КАТ –Хасково. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят а осъществил състава на нарушението по т.3 от НП, а именно по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Правилно в тази връзка отговорността му е ангажирана и е санкциониран на осн.чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП, като му е наложено единствено възможното наказание по вид и размер, а именно глоба в размер на 10 лева. Затова и в тази част – т.2 от НП същото следва да се потвърди.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1253-002726 от 07.12.2021г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, в частта в която на В.

4

Д. Б. от град Хасково на осн.чл. 177,ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 150 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1253-002726 от 07.12.2021г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, в частта в която на В.

Д. Б. от град Хасково на чл. 183,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар:

5