Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13598 от 06.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 37290/2025
Вид
Определение № 13598
Подписан
06.04.2026
В сила
06.04.2026
Състав
ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13598 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110137290 по описа за 2025 година провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като доказателства по делото.

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 3720/2025 г. по описа на СРС, 118 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 192 ГПК и за допускане на експертизи, т.к. не касаят изясняване на спорни между страните обстоятелства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.05.2026 г. – 09,50 часа, за когато да се призоват страните.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба от „****“ ЕООД с ЕИК: ***, с адрес: гр. ***, против Н. Н. Н., ЕГН ********** гр. ****, с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за сумата 1602,42 евро /3134,07 лева/, представляваща незаплатена главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние Номер: *** г., ведно със законна лихва от 21.01.2025 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК рег. № 5314 / 20.02.2025 г. по ч. гр. д. № 3720/2025 г. по описа на СРС, 118 състав.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние Номер:**** г. Поддържа се, че информация за сключването на процесния договор, както и приложимите към него общи условия за предоставяне на кредит от разстояние, са достъпни на уеб адреса на ищеца: **** Твърди се, че сключването на договора е извършено от разстояние след регистрация на ответника в сайта, попълване на въпросник и съгласяване с общите условия, последвано от изпращане на посочения от ответника електронен адрес на Договор и общи условия и потвърждаването им от ответника посредством предоставен му от ищеца код и видео разговор.

1

Твърди се, че уговорената между страните заемна сума в размер на 4000 лева ищецът е изплатил по посочена от ответника банкова сметка. Съгласно договора ответникът се задължил да я върне на 24 вноски, като първите 23 вноски са в размер на 166,67 лв. за периода от 23.09.2023 г. до 14.07.2025 г., а последната вноска с падеж 13.08.2025 г. е в размер на 166.59 лв.

Поддържа, че ответникът дължи и лихва съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора с лихвен процент - 40.15 %.

Посочва, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ответникът е погасил първите четири вноски съгласно договора.

Поддържа, че в негова полза са възникнали вземанията, за които е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, като към датата на подаването му ответникът е бил в неизпълнение.

Според ищеца след подаване на заявлението до датата на депозиране на исковата молба ответникът е платил общо 1200 лв, с които на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД счита, че са погасени вземания за договорна лихва в размер на 1000,75 лв. и за главница – 199,25 лв.

Поради това предявява по реда на чл. 422 ГПК иск за останалата непогасена главница в размер на 3134,07 лв. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва сключването на договора и получаването на сумата по него, но претендира, че същият е нищожен. Поддържа, че договорът е изработен предварително и му е предоставен за подписване, като клаузите не са индивидуално уговорени и той не е имал възможност да се запознае с тях преди сключването на договора. Възразява, че с договора се задължава при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение и неустойка в размер на 7455,37 лева. Сочи, че без другите такси сумата, която следва да се заплати по договора, е 5649,61 лева. Твърди, че в периода от 24.08.2023 г. до 30.06.2025 г. е погасил кредита, като ответникът е получил общо 4000 лева.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните:

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1) сключен с ответника действителен договор за кредит със съдържанието, посочено в исковата молба, по който е предоставил на ответника уговорената сумата; 2) възникнало по силата на договора задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размера, посочен от ищеца; 3) изпълнение от кредитодателя на задължението му да предостави дадената в заем сума на кредитолучателя; 4) изискуемост на вземането; 5) изпадането в забава на ответника и размера на мораторната лихва, 6) наличието на валидна клаузи за заплащане на възнаградителна лихва, която не е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, както и че същата е уговорена индивидуално с потребителя по реда на чл. 146, ал.1 ЗЗП.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията.

Съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните по делото е сключен процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание и че ответникът е получил главницата по същия в размер на 4000 лева.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

2

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3