Решение № 287 от 04.12.2020, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Дупница , 04.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Юлия Д. Йорданова Вукова

Светла В. Пейчева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20201510200803 по описа за 2020 година

Б. В. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: гр. Дупница, ул.

„Дора Габе“ № 3, чрез адв. В. Стефанов, е обжалвал Наказателно постановление № 20-0348000431, издадено от Началник Група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ гр. Дупница –Р.

Стоилков на 21.07.2020 г., с което са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. І-во от ЗДвП. Прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.07.2020 г. около 03:15 часа актосъставителят Николай Соньов - на длъжност мл. автоконтрольор, при РУ гр. Дупница и свидетелят при съставянето на акта и установяване на административно нарушение на Ивайло Миладинов са констатирали, че жалбоподателят извършил следното нарушение: в гр. Дупница, по ул. „П. Евтимий”, в посока Центъра, управлявал лек автомобил марка и модел „Нисан Кашкай”, с поставени регистрационни табели № 266М371, които са изтекъл срок на валидност до 11.06.2020 г., видно от РВД № 001138891, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 11, ал. 1 от Наредба № I-45 РОПДСДМПС. Иззети са к.т. № 2837793340, разрешение за временно движение с № 001138891 и 2 бр. регистрационни табели с обозначение 266М371.

1

Жалбоподятелят не е отразил в графата за обяснения и възражения, че има такива. Писмени такива не са постъпили и в срока, предвиден в чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което АНО е възприел, че е нарушена нормата на чл. 140, ал.1, предл. І-во от ЗДвП.

Приложена е и Заповед № 81213-515 от 14.05.2018 г. издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че началниците на РПУ са оправомощени да издават НП, като въпросът за неговата материалната компетентност не се оспорва и от жалбоподателя, а така също са посочени длъжностните лица, оправомощени да съставят актове по ЗДвП, в които попада и мл. автоконтрольор.

Събрани са гласни доказателства, като свидетеля по акта потвърждава констатациите отразени в акта. Разпитан е и бащата на жалбоподателя –св. В.В., който заявява, който заявява, че взел от автокъща автомобила временно, докато неговия автомобил бил на ремонт. Наложило се да смени автомобила си със сина си, тъй като му трябва автомобил с винетка, за да отиде до гр. София, като жалбоподателят взел автомобила без да знае къде са документите, но бил спрян за проверка.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства:

С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна:

С акт № 431 от 11.07.2020 г. е констатирано, че на същата дата около 03:15 часа жалбоподателят Борисов извършил следното нарушение: в гр. Дупница, по ул. „П.

Евтимий”, в посока Центъра, управлявал лек автомобил марка и модел „Нисан Кашкай”, с поставени регистрационни табели № 266М371, които са изтекъл срок на валидност до 11.06.2020 г., видно от РВД № 001138891. Въз основа на акта за санкциониране на извършителя на констатираното по-горе нарушение, на 21.07.2020 година е издадено обжалваното Наказателно постановление № 20-0348-000431 от Началник Група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ гр. Дупница –Р. Стоилков, в обстоятелствената част на което 2 административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка, като е констатирал, че управляваният от Б. В. В., лек автомобил не е регистриран, тъй като управлява с временни регистрационни табели, които към момента на проверката са изтекъл срок на валидност, което по смисъла на закона се равнява на нерегистрирано МПС.

Движението с нерегистрирано МПС е квалифицирано от административно-наказващия орган като виновно нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. І-во от ЗДвП. В диспозитива на атакувания административен акт за нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, на водача е наложена „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Соньов.

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус, актосъставителят Николай Соньов като мл. автоконтрольор в РУ - Дупница, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното наказателно постановление подполковник Р. Стоилков Началник Група към ОДМВР гр.

Кюстендил, РУ гр. Дупница, е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на Министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

В обжалваното наказателно постановление административнонаказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен реквизит на НП, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административнонаказателното производство.

Нарушението е описано, посочени са датата и мястото на извършването му и установените обстоятелства, при които е извършени.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление, касателно твърдените нарушения законови разпоредби. Разглеждайки делото по същество, ДнРС установи, чрез допустимите от закона доказателства, административните нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, което обуславя извода, че атакуваният 3 индивидуален административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализирането на административнонаказателната му отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административнонаказателно отговорното лице това е Б. В. В. в качеството му на водач на МПС. От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното законодателство в частта му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата.

По отношение на установеното с акта и НП нарушение и наложеното за извършването му наказание: съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Чл. 20, ал. 1 от ППЗДвП предвижда, че на регистрираните МПС отпред и отзад се поставят табели с регистрационни номера, а ал. 4 на чл. 20 от същия правилник - че табелите с регистрационни номера отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В чл. 10 на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, са уредени подробно изискванията за табелите с регистрационен номер. В процесния казус безспорно се установи по-горе, че Б. В. В. е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС по път отворен за обществено ползване, в което всъщност се състои изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗД в П . Предвид изложеното съдът приема, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДП, тъй като е управлявал лек автомобил, който не е бил регистриран по надлежния ред- в случая: по реда на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, която предвижда, че при използване на издадени не по установения ред табели с регистрационен номер и/или документи или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите и документите се изземват от органите на пътната полиция, като това обстоятелство се отбелязва в акта за административно нарушение. Иззетите табели и документи се унищожават от звената "Пътна полиция" по месторегистрацията на превозното средство.

След като В. е управлявал по път от републиканската пътна мрежа нерегистрирания по установения от закона ред лек автомобил, непритежаващ регистрационен номер, изписан на регистрационна табела, съгласно изискванията на БДС, то той безспорно е извършил това вменено му административно нарушение. При установеното по-горе, че Б. В. В. в нарушение на нормативните изисквания е управлявал нерегистрирано МПС, без поставени регистрационни табели, следва, че е налице приложното поле на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която предвижда за всеки водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, кумулативно следните наказания: „Глоба” в размер от 200.00 (двеста) лв. до 500.00 (петстотин) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за 4 срок от 6 (шест) месеца до 12 (дванадесет) месеца.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител, който кореспондира и с показанията на разпитаните свидетели по делото. Съдът счита, че е налице приложното поле на визираната в обжалваното наказателно постановление, касателно твърдяното нарушение законова разпоредба - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Разглеждайки делото по същество, ДнРС установи, чрез допустимите от закона доказателства, административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваният индивидуален административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, съгласно чл. 175, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, като по делото не съществува спор относно личността на административнонаказателно отговорното лице – Б. В. В., в качеството му на водач, управлявала нерегистрирано по надлежния ред МПС.

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното законодателство в частта му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата.

При определяне на административното наказание наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкции в пределите, предвидени от Закона. В тази връзка, съдът намира, че при индивидуализирането на наложените санкции, определени в минимален размер по отношение и на двете кумулативно определени наказания, предвиден в чл. 175, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, административнонаказващият орган правилно е преценил правилно тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като наложеното административно наказание е справедливо и е съразмерно на извършеното нарушение.