Решение № 636 от 27.04.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 636 Година 27.04.2021 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на шести април две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

Х. Колев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 2197 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на Х.А.А. с ЕГН: ********** – лишен от свобода в Затвора гр.Бургас против Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“. Ищецът претендира обезщетение в общ размер на 15 000,00 лева, за нанесени неимуществени вреди, причинени през периода от 01.11.2016г. до 05.09.2019г., както и да му бъдат възстановени парични средства в размер на 3 000,00 лева. Като причини да се претендира обезщетение е лишаването му от правото да получава пълния размер на отпуснатата му инвалидна пенсия, което е създало чувство за малоценност и незащитеност от явните действия и бездействия на административните органи към затвора и явното незачитане на законови правни норми. Твърди, че с незаконосъобразното удържане на финансови средства е поставен в изключителни лишения и невъзможност за поддържане на нормално съществуване откъм битови и санитарно-хигиенни нужди.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София, редовно уведомен, чрез представен писмен отговор оспорва изцяло иска и прави искане да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас, изразява мотивирано становище за основателност на исковата молба.

Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки.

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца, която е в причинна връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, е налице спор за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и исковата претенция е процесуално допустима.

Обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

В случая не са налице всички предвидени от законодателя предпоставки.

С искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 15 000 лева причинени през периода от 01.06.2016г. до 05.09.2019г., като иска да му бъдат възстановени и 3000 лева удържани в периода 01.06.2016г. до 01.08.2019г. Като причини да претендира обезщетение сочи чувство за малоценност и незащитеност от явните действия и бездействия на длъжностни лица, представляващи администрацията Затвора Бургас, които са подчинени на ответника ГДИН, вследствие на незаконосъобразно удържане на финансови средства и поставяне в изключителни лишения и невъзможност за поддържане на нормално съществуване откъм битови и санитарно-хигиенни нужди. Твърди, че удръжките са от превежданата му от НОИ пенсия за инвалидност и в резултат на тях има затруднения при закупуването на лекарства.

В писмен отговор с рег.№1783/17.02.2021г. ответникът изразява становище за допустимост на иска, като го оспорва по основание и размер. Сочи, че твърденията на ищеца, че удръжките са довели до изключителни лишения и невъзможност за поддържане на нормално съществуване откъм битови и санитарно-хигиенни нужди и затруднения за закупуване на лекарства са неоснователни и безпочвени. Посочва, че законодателят е предвидил определен несеквестируем доход, който гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло, както и се позовава на чл.84, ал.2 и ал.З от ЗИНЗС, съгласно който лишените от свобода имат право на безплатна храна, непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие, самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, здравно осигуряване от момента на задържането, а здравните им вноски са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. Възразява срещу твърдението, че удръжките са лишили ищеца от възможността да купува медикаменти за заболяванията от които страда. Към писмения отговор прилага: Докладна записка peг. № 582 от 01.02.2021 г. до началника на Затвор Бургас; Справка от инспектор РД Николай Стоянов; Медицинска справка от МЦ при Затвор Бургас от 03.02.2021г.; Справка от инспектор ТРЗ А.К. от 02.02.2021г., ведно с посочени в нея приложения; Разпечатка за трансфери „Всички“, с данни за приходна и разходна част на личната партида на ищеца за периода от 01.11.2016г. до 05.09.2020г. от която се установяват удръжки от партидата, тип трансфер „Разход“ с отразено основание за извършване - „запор върху сумите каси“; Разпечатка за трансфери „Приход“, с данни за приходната част на личната партида на ищеца за периода от 01.11.2016г. до 05.09.2020г. видно от която приходите по партидата са единствено от пенсии.

В представената по делото справка изготвена от инспектор РД е посочено, че Х.А. *** на 21.03.2003г., търпи наказание „доживотен затвор“ от 27.04.2002г., при първоначално определен „специален режим“, като е настанен в първа зона с повишена сигурност. Към момента първоначално определеният режим е заменен със “строг“.

В медицинска справка от 03.02.2021г. от МЦ при Затвор Бургас за обследвания период 01.11.2016г. до 05.09.2019г. са посочени проведените с ищеца медицински прегледи, поставени диагнози и назначени медикаментозни терапии, като се посочва, че всички те се провеждат с осигурени от медикаментозния склад на МЦ Затвор Бургас препарати.

Към писмения отговор е приложена и Справка от инспектор ТРЗ на Затвор Бургас, в която е посочено, че лишеният от свобода не е работил, не е получавал трудово възнаграждение и няма удържани суми от трудово възнаграждение. Посочено е, че към 01.02.2021г. има постъпили две запорни съобщения от ЧСИ |М. по ИД №20127030400762 наложени върху трудовото възнаграждение и суми в касата на затвора, внесени за лични нужди на длъжника, като са представени тези запорно съобщение от 31.10.2012г. 13.10.2017г.

С писмо вх.№2652/12.03.2021г. от ответника е представена медицинска документация - копия от здравен картон на ищеца А., страници от Амбулаторен журнал с отразени медицински прегледи и Амбулаторен лист №000861 от 22.06.2017г.

С писмо вх.№2855/17.03.2021г. е представена справка за удържани и разпоредени суми, искане за образуване на изпълнително дело от Житомир Русинов, изпълнителен лист №43/18.02.2008г. на Окръжен съд Бургас, покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20127030400762, запорно съобщение до директора на Затвора Бургас по изп.д.№20127030400762, молба по изп.д.№762/2012г. за налагане на запор, запорно съобщение изх.№10595/ 13.10.2017г. на ЧСИ Георги |М. до Затвора Бургас.

От ангажираните по делото доказателства не се установяват незаконосъобразни действия и/или бездействия на администрацията на затвора във връзка с наложените от съдебния изпълнител запори върху трудовите възнаграждения и суми на ищеца в касата на затвора и изпълнението във връзка със запорните съобщения.

С исковата молба Х.А. твърди, че по образувано срещу него изпълнително дело и наложен запор върху получаваната от него ежемесечна инвалидна пенсия се удържат суми в размер, които водят до лишения и невъзможност за поддържане на нормалното му съществуване откъм битови, санитарно-хигиенни нужди и затруднения за закупуване на лекарства. В качеството си на длъжник по цитираните изпълнителни дела с исковата молба се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от насоченото спрямо него изпълнение върху получаваните от него ежемесечно парични средства – възнаграждение за труд.

Дейността на администрацията на Затвора е административна дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода в изпълнение на предоставени със ЗИНЗС и ППЗИНЗС административни правомощия. За да се квалифицирането на едно действие като незаконосъобразно е необходимо то да е извършено в противоречие с нормативно установените правила. От събраните по делото доказателства не се установяват незаконосъобразни действия на администрацията на затвора във връзка с наложените от частни съдебен изпълнител запори върху собствените на ищеца суми в касата на Затвора и изпълнението на запорните съобщения.

Съгласно изпълнителен лист от

18.02.2008г., издаден по НОХД № 23/2005г. по описа на Бургаски окръжен съд Х.А. е осъден да заплати лично на Житомир Димитров Русинов сумата от 30 000,00 лева, както и в качеството му на законен представител на Р. Ж.Р.40 000,00 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.04.2002г. до окончателното изплащане на сумите, както и 2 000,00 лева разноски.

По молба на Ж. Р. на 26.10.2012г. е образувано изпълнително дело № 20127030400762 на ЧСИ с рег.№ 703 на Камарата на ЧСИ.

До Х.А. е изпратена покана за доброволно изпълнение на 01.11.2012г., която е получена на 05.11.2012г., видно от оформената разписка.

Със запорно съобщение от 31.10.2012г. до директора на Затвора Бургас, получено на 06.11.2012г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Х.А..

Със запорно съобщение № 10595/13.10.2017г. до Затвора Бургас, получено на 19.10.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение и суми в касата на Затвора, внесени за лични нужди на длъжника Х.А..

Съгласно представената справка от ЧСИ, по изпълнителното дело, през процесния период от 01.06.2016г. до 01.08.2019г. са постъпили суми в общ размер на 749,76 лева.

Предвидената от законодателя несеквистируемост в нормата на чл.446 от ГПК е с оглед естеството на имущественото право върху което не може да се наложи принудително изпълнение – трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, пенсия, стипендия, като тази несеквестируемост е в полза на длъжника – физическо лице. Тази несеквестеруомост е частична с оглед съответния размер на възнаграждението, като изрично в чл.78, ал.3 от ЗИНЗС, е предвидено отклонение от общите принципи на чл.446 от ГПК, а именно че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение.

С оглед на изложеното, на несеквестируемостта може да се позове само задълженото лице, като в този смисъл съгласно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

В ГПК не е предвидено задължение на третите лица да уведомяват съдебния изпълнител, че изпълнението е насочено върху имущество, което смята за несеквестируемо. В този смисъл, в нормата на чл.508, ал.1 от ГПК, е предвидено, че в едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител: 1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати; 2. има ли претенции от други лица върху същото вземане; 3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции; 4. превежда ли суми по банкова сметка ***, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.