Решение № 100 от 22.04.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Перник, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500197 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от Община Перник в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20257510400067, по описа на ЧСИ Е.Д., с рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Перник, срещу разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя В. В. М., приети с постановление на съдебния изпълнител от 14.03.2025 г. В жалбата е изложено, че след като получила покана за доброволно изпълнение на 26.02.2025 г. Община Перник депозирала възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от взискателя в изпълнителния процес, но на 17.03.2025 г. получила постановление на съдебния изпълнител, с което възражението било оставено без уважение. Твърди се, че не са налице условията за кумулиране на възнагражденията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като е извършено само действие по образуване на изпълнителното производство и за взискателя не са били необходими съдействие и защита за удовлетворяване на вземането. Освен това жалбоподателят изразява становище, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, доколкото изпълнителното дело не се отличава с фактическа или правна сложност, а процесуалният представил на взискателя е извършил единствено действие по подаване на молба за образуване на изпълнителен процес, без да са били необходими последващи действия от негова страна. Поради това отправя искане адвокатският хонорар на взискателя по изпълнително дело № 20257510400067, по описа на ЧСИ Е.Д., да бъде намален от 478 лева до 200 лева, както и да бъде намалена начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразно материалния интерес.

Взискателят В. В. М. изразява становище, че жалбата е недопустима и неоснователна.

Сочи, че в случая длъжникът Община Перник не е посочил изрично, че обжалва постановлението за разноските, а само то би могло да бъде предмет на жалба по чл. 435, ал.

1

2 ГПК. Твърди, че в жалбата на Община Перник няма нито едно възражение срещу постановлението, а всички изложени доводи са по принцип и касаят размера на адвокатското възнаграждение. Оспорва твърдението на длъжника, че изпълнителното дело не се характеризира с фактическа и правна сложност. Поддържа, че адвокатът – процесуален представител на взискателя в изпълнителния процес има задача не само да образува делото, но и да контролира изпълнителните действия, да получава и разпределя сумите по изпълнението, да получава книжата по делото, както и да взема отношение по тях. Отделно от това твърди, че следва да бъде съобразен и материалният интерес, тъй като адвокатът носи отговорност за него. Взискателят сочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение е определено в минимален размер, предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В отговора на жалбата са изложени съображения, че адвокатът има разходи за данъци, такси, поддръжка на кантората, консумативи, служители, както и че след приспадането им за него ще остане нищожен приход от възнаграждението, ако бъде намалено. Изразено е становище, че определянето на възнаграждение в размер на 200 лева е обидно и неподобаващо на високото ниво на подготовка и висотата на предоставената услуга от адвоката. Поддържа се също, че следва да бъде съобразена и конкретната икономическа обстановка в страната, постоянно покачващите се цени на стоки и услуги, както и покачващата се инфлация. С оглед на тези съображения В. В. М. моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде оставена въз разглеждане, евентуално без уважение.

В приложените към жалбата мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК частен съдебен изпълнител Е.Д. посочва, че изпълнително дело № 20257510400067 е образувано въз основа на изпълнителен лист № 132/ 13.02.2025 г., издаден по гр.д. № 4676/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, със стани: взискател адв. В. В. М. и длъжник - Община Перник.

Уточнява, че към датата на образуване на изпълнителното дело вземането по изпълнителния лист е 2560 лева, поради което за образуване на изпълнителното дело се дължат 200 лева според чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 278 лева по чл. 10, ал. 1, т. 2, тоест общо 478 лева. С оглед на това съдебният изпълнител изразява становище, че адвокатският хонорар е съобразен изцяло с Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Окръжен съд - Перник, след като съобрази доводите и възраженията на старите, както и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването. Възражението на взискателя В. В. М., че жалбата е недопустима, е неоснователно. Нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК предвижда възможност за длъжника да обжалва разноските по изпълнението, какъвто е настоящият случай. С подадената жалба Община Перник изрично е възразила срещу разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя по изпълнително дело № 20257510400067, по описа на ЧСИ Е.Д., като е уточнила, че депозираното от нея възражение в този смисъл пред съдебния изпълнител е било оставено без уважение с постановление, получено на 17.03.2025 г. Към съда е отправено ясно искане адвокатският хонорар да бъде намален от 478 лева на 200 лева. С оглед на тези съображения настоящият състав намира, че жалбата на Община Перник, въз основа на която е образувано производството по делото, е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От материалите по изпълнително дело № 20257510400067, по описа на ЧСИ Е.Д., с рег.№ *** на КЧСИ, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя В. В. М. срещу длъжника Община Перник за събиране на сумата по изпълнителен лист от 13.02.2025 г., издаден по гр.д. № 4676/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, а именно: 2560 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА и Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молбата е подадена чрез адв. С. П. – процесуален представител на взискателя, а към нея е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че между В. В. М. и адв. П. е договорено заплащане на адвокатско 2 възнаграждение в размер на 478 лева за образуване на изпълнително дело и извършване на действия по събиране на присъденото вземане. В договора е отбелязано, че възнаграждението е платено в брой при сключването му, както че той служи като разписка за получената сума. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде извършена справка за налични банкови сметки на длъжника Община Перник и да бъде наложен запор на вземанията й банковите сметки до размера на дълга. На 25.02.2025 г. съдебният изпълнител е изпратил до Община Перник покана за доброволно изпълнение, получена на 26.02.2025 г., както и запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД за налагане на запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки. В поканата за доброволно изпълнение и запорното съобщение е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 3038 лева и 555,65 лева – такси по ТТЗЧСИ, общо 3593,65 лева. На 05.03.2025 г. длъжникът е депозирал молба по изпълнителното дело, с която е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение на взискателя и е поискал да бъде намален до 200 лева. С писмо с изх.№ 157-Е-С07-0000036172/ 05.03.2025 г. „Централна кооперативна банка“ АД е уведомило ЧСИ Д., че въз основа на наложения запор е нареден паричен превод от 3593,65 лева с платежно нареждане от 05.03.2025 г. Писмото е входирано при съдебния изпълнител на 11.03.2025 г. С постановление от 14.03.2025 г. ЧСИ Д. е определила дължимото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение на 478 лева, като се е позовала на предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения в чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лева, а разпоредбата на ал. 10, ал. 1, т. 2 предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението възлиза на 1/2 от това по чл. 7, ал. 2. Посочените норми визират две различни хипотези, при които се следва адвокатско възнаграждение. Хонорарът по чл. 10, ал. 1, т. 1 е дължим на адвоката за положения от него труд по образуване на изпълнителния процес. Възнаграждението по чл.

10, ал. 1, т. 2 има за цел да възмезди всички процесуални действия, извършени от адвоката след изтичане на срока за доброволно изпълнение. То е дължимо в случаите, при които са предприети допълнителни процесуални действия, извън подаването на молбата за образуване на изпълнителния процес, насочени към удовлетворяване на вземането, подлежащо на принудително изпълнение.

В случая с оглед на изложеното по-горе се налага извод, че единственото процесуално действие, извършено от името на В. В. М. в качеството му на взискател, е подаването на молба до ЧСИ Е.Д. за образуване на изпълнително производство срещу Община Перник за принудителното събиране на вземането по изпълнителен лист от 13.02.2025 г., издаден по гр.д. № 4676/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник. Други процесуални действия не са били предприети и извършени, като вземането е събрано принудително въз основа на наложения запор на вземания по банковата сметка на длъжника, открита в „Централна кооперативна банка“ АД, в срока за доброволно изпълнение. Освен това предвид обстоятелството, че длъжникът е Община Перник с публично и общоизвестни банкови сметки, която разполага с необходимия финансов и имуществен актив, за да бъде удовлетворено вземането от 2560 лева, за взискателя не е съществувала необходимост да уговаря и заплаща адвокатски хонорар за процесуални действия, следващи подаването на молбата за образуване на изпълнителния процес (например за действия, целящи издирване на притежавано от длъжника имущество, налагане на запор или възбрана върху него и т.н.).

С оглед на тези съображения настоящият състав намира, че в полза на взискателя се следва единствено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство по чл. 10, ал. 1, т. 1 Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и това по чл. 10, ал. 1, т. 2. Последното мотивира извод, че постановлението от 14.03.2025 г. по изпълнително дело № 3

20257510400067, по описа на ЧСИ Е.Д., следва да бъде отменено в частта, с която е определено адвокатско възнаграждение, възложено за плащане в тежест на жалбоподателя за сумата над 200 лева, а адвокатският хонорар в полза на взискателя В. В. М. съответно да бъде намален до 200 лева.

Предвид обстоятелството, че с намаляване размера на дължимото от Община Перник адвокатско възнаграждение в полза на взискателя В. В. М. се намалява и размерът на подлежащата на събиране сума по изпълнителното дело, пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде преизчислена и съответно намалена. Поради това и с оглед изричното искане на жалбоподателя в този смисъл, следва да бъдат дадени указания на ЧСИ Е.Д. да направи съответното преизчисление на таксата, като съобрази дължимия размер на адвокатския хонорар от 200 лева.

С оглед нормата на чл. 81 ГПК, предвиждаща, че с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът следва да се произнесе по искането за разноски на страните и предвид изхода на спора взискателят В. В. М. следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя Община Перник разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 50 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.