Определение № 124 от 09.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. Ловеч, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА

ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора В. Ст. В. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264300600121 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 64, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Постъпила е частна жалба от Т. В. Т. чрез процесуалния си представител адв. С. П. от САК срещу Определение № 53/02.03.2026 г. по ЧН д. № 64/2026 г. по описа на РС – Т., с което е взета по отношение на Т. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Счита, че налагането на мярката е незаконосъобразно, необосновано и пряко противоречи на закона чл. 63, ал. 2 от НПК. Посочва, че Т. В. Т. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 151, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Обвинен е, че на неустановени дати, в периода *** в ***, при условията на продължаващо престъпление, шест пъти се е съвкуплявал с лице, ненавършило *** – *** с ЕГН **********. За извършването на това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 8 години.

Счита, че мотивите за налагане на мярката за неотклонение е неразбираем каламбур от основания, единствено формулирано е „Съществува основателна опасност лицето да извърши друго престъпление“ – стр. 3, първи абзац. Посочва, че този мотив е различен от мотивите на прокуратурата, която с искането си твърди, че извършителят можело да се укрие, като не излага нито едно основание за това. Излага, че обжалваното определение е незаконосъобразно. „Задържане под стража“ е най-тежката мярка за процесуална принуда, която в голяма степен ограничава правата на гражданите – ограничава свободата им, като ги принуждава да търпят условия, които са по-тежки от условията на осъдените на „лишаване от свобода“, които са признати за виновни за извършено престъпление с влязла в сила присъда. По тази причина тя се налага в изключителни случаи, които са определени в чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно: „Когато е налице обосновано 1 предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго, по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.“

Заявява, че не е налице нито една от предпоставките. Излага, че видно от искането на прокуратурата, Т. Т. е обвинен, че е извършил акт на съвкупление 6 пъти на неустановена дата в периода ***дина. Счита, че видно от това обвинение личи, че прокуратурата не е извършила щателно разследване и не е събрала доказателства. Ако е била, е щяла да установи точни дати и вероятни часове, както и място на извършване. Твърди се, че актовете са извършени в много скорошен период преди започване на разследването и разпитите – период около месец. Твърди, че за толкова кратък период следва пострадалата да може да посочи кога са извършвани актовете за съвкупление поне като точни дати и приблизителна част от денонощието. Неопределяемостта на датите кога се е случило води до ограничаване на правото на защита на обвиняемия.

Изтъква, че не е налице и предпоставката „Обосновано предположение, че обвиняемият може да извърши други престъпление“, тъй като в хода на разследването не са събрани данни обвиняемият да се приготвя да извърши друго престъпление. Същият не е осъждан, което означава, че няма склонност да извършва престъпления. Не е налице нито една от предпоставките на чл.

63, ал. 2 от НПК, обуславящи легалното понятие „Обосновано предположение, че обвиняемият може да извърши друго престъпление.“ Посочва, че обвиняемият не е извършил престъплението повторно или при условията на опасен рецидив. Не е налице и предпоставката на чл. 63, ал.

2, т. 2 от НПК, тъй като Т. Т. не е осъждан изобщо нито е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“. Не е налице предпоставката на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, тъй като за деянието, в което е обвинен, се предвижда наказание от 2 до 8 години „лишаване от свобода“. Счита, че не е налице и предпоставката на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, тъй като Т. Т. има регистриран постоянен и настоящ адрес в ***, в който живее заедно със семейството си. Може да бъде намерен и е намерен по всяко време. Не е бягал, не се е крил и е оказал пълно съдействие на разследващите.

Счита, че тъй като очевидно липсва каквото и да е основание, съдът изрично не се е позовал на нито една от задължителните предпоставки за налагане на мярката „Задържане под стража“. Изтъква, че няма никаква доказана опасност обвиняемият да се укрие, каквато е втората задължителна предпоставка за налагане на мярката за неотклонение. Прокуратурата не е представила никакво доказателство за такава опасност. Събрани са доказателства, че обвиняемият няма да се укрие. Има регистриран постоянен и настоящ адрес, където живее с фактическата си съжителка с детето й от предишен брак и с общото им дете. Грижи се и за двете деца, които са силно привързани към него. Същият работи. Не пътува и не отсъства от адрес. Не е правил опити да се укрие от правосъдието. Органите на полицията са го открили веднага и са го задържали.

Заявява, че видно от събраните по делото доказателства и горното изложение става ясно, че Районен съд – Т. незаконосъобразно и необосновано е наложил мярката „Задържане под стража“ на Т. Т. и тя следва да бъде отменена.

2

Моли да му се наложи по-лека мярка, като счита за подходяща мярката „Подписка“. Моли да бъде отменено незаконосъобразното Определение № 53/02.03.2026 г. и Определение за тълкуване от 02.03.2026 г. за налагане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Моли да бъде постановено незабавното освобождаване на Т. Т..

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч в съдебно заседание счита, че подадената жалба е неоснователна, а постановеното определение от РС-Т. е правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди, излага доводи в тази връзка.

В съдебно заседание процесуалният представител на Т. Т., адв. С. П. от САК поддържа процесната жалба като освен посоченото в нея акцентира, че към настоящия момент не е уточнено на кои дати и на кои места според прокуратурата е извършено деянието, за което е обвинен неговият подзащитен. Също така счита, че не са налице доказателства, от които да се направи извод, че подзащитният му може да извърши друго престъпление, тъй като същият към настоящия момент е неосъждан. Акцентира, че предявеното му обвинение не е за престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“ за 10 или повече години, както и че не е в опасност да се укрие, тъй като има постоянен адрес на местоживеене, където всъщност е намерен от служителите на МВР.

Жалбоподателят Т. В. Т. в съдебно заседание се явява лично и моли мярката му за неотклонение да бъде изменена в по-лека, като заявява, че не е виновен.

Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата частна жалба, становището на страните в процеса и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

С постановление от 28.02.2026 г. по ДП № 90/2026 г. по описа на РУ на МВР – Т., Т. В. Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 151, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че на неустановени дати в периода *** в ***, при условията на продължавано престъпление – шест пъти се е съвкуплявал с лице, ненавършило *** – ***, ЕГН ********** с постоянен адрес от *** и настоящ адрес ***, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.

С Определение № 53/02.03.2026 г. и Определение за тълкуване № 54/02.03.2026 г. по ЧН д. № 64/2026 г., по описа на РС – Т. по отношение на Т.

В. Т., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 90/2026 г. по описа на РУ на МВР – Т., е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.

При разглеждане на искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража” по реда на чл. 64 от НПК съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането. В тази връзка следва да се извърши проверка дали са налице предпоставките за вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража”, посочени в чл. 63, ал. 1 от НПК.

Настоящата инстанция счита, че са налице условията на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо Т..

Въззивният състав приема за правилен и обоснован извода на РС – Т., че събраните до настоящия момент писмени и гласни доказателства сочат за основателна вероятност, че обвиняемият Т. В. Т. е извършил деянието, за което е обвинен, в който смисъл са и показанията на пострадалата, както и 3 показанията на майката на пострадалата И. И. – Ц. П., пред която пострадалата е признала, че е била изнасилена от обвиняемия. Нещо повече – същата е споделила, че не е желаела да извърши полов акт с него, поради което той я набил и против волята й осъществил полов акт. В този смисъл са и показанията на нейния баща П. П.. Определено тези показания кореспондират и на показанията на свидетеля А. П., която сочи, че след като е разговаряла с майката и бащата на пострадалата, пред нея също пострадалата е споделила, че „Т. я е бил, освен че я е изнасилил“. За това, че е имало сексуален контакт свидетелства и свидетелката Е. М.. В този смисъл са и показанията на свидетелката Н. А., пред която пострадалата е признала, че „вече не е девствена, но ми каза да не казвам на никого.“

Безспорно, както се сочи и от страна на защитата, към настоящия момент обвиняемият е с чисто съдебно минало, но пострадалата сочи, че след употреба на алкохол обвиняемият става агресивен, като в началото е започнал да я прегръща и да я целува, като след нейния отказ същият е заявил „да ги нямаме такива, че ще изядеш шамар“, както и че в този момент обвиняемият е бил пиян. Нещо повече, самият обвиняем е споделял пред пострадалата, че „като е пиян е голям боклук“. Също така сочи пострадалата, че при неин отказ „той ме удари по крака с ръка, като ме перна през крака, заболя ме, той се опита да ме удари по главата, но аз си скрих главата с ръце…“ Също така обвиняемият е заявил „нали знаеш, че като съм пиян, правя глупости, мога и да те пребия“ след което, както сочи пострадалата, е извършен първият полов акт с нея.

Безспорно, както сочи и защитникът адв. П. обвиняемият има установен адрес за местоживеене, на който и отглежда роденото от С. С. дете, в който смисъл са и нейните показания. Същественото обаче според въззивната инстанция е това, че и свидетелката С. сочи, че когато обвиняемият се ядосвал, й нанасял удари. В тази връзка свидетелката сочи, че обвиняемият има лошо пиянство и като пие след това не си спомня нищо, заспива веднага или става агресивен. Предвид на тези показания, въззивната инстанция приема, че при промяна на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ е налице опасност обвиняемият да извърши престъпление именно след употреба на алкохол, тъй като поискана мярка за неотклонение „Домашен арест“ определено не може да препятства употребата на алкохол при изтърпяването й. В тази връзка, следва да бъде посочено и че към настоящия момент пострадалата не е разпитана пред съдия до настоящия момент на досъдебното производство и предвид на показанията и начина на въздействие, което е имал спрямо нея обвиняемия, същият може да въздейства върху нея, с цел оттегляне на показанията й.

Възразява се също така от страна на защитника, че не е уточнено на кои дати и места е извършено деянието, което принципно с оглед краткия срок от образуване на настоящото досъдебно производство, касае едно работно повдигнато обвинение, макар че в самите показания на пострадалата принципно е налице конкретика относно периода, който е и посочен от страна на водещия досъдебното производство.

Действително, на настоящия етап не са налице данни за налична опасност обвиняемият да се укрие, в който смисъл са и възраженията на защитата, но както вече се посочи по-горе е налице опасност при промяна на мярката за неотклонение същият да извърши престъпление.

4

Съобразно приетото от въззивната инстанция, че деянието, в което е обвинен Т., е с по-висока степен на обществена опасност, взетата мярка на процесуална принуда отговаря на целите на чл. 57 от НПК и е определена в съответствие с чл. 56, ал. 3 от НПК.