Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 434 от 28.03.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3726/2021
Вид
Решение № 434
Подписан
28.03.2022
В сила
16.04.2022
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 25, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Варна, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20213110203726 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. К. Р., с ЕГН ********** от гр.Варна, против Наказателно постановление № 21-0819-002705/19.07.2021 год. на Началника на група в сектор „ПП“ към ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, необосновано и допуснато при съществени процесуални нарушения, в това число при невярно отразена фактическа обстановка. С оглед на това се иска отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, ангажира единствено писмено становище, в което оспорва жалбата и счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно. Пледира за присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р. К. Р. бил правоспособен водач на МПС.

На 04.07.2021г. в 18.15 часа жалбоподателят Р. К. Р. управлявал лек автомобил „Тойота Приус“ с ДК№ В 9385РА, собственост на ДЗЗД „Рафпроект-М“ в гр. Варна, по бул. „Христо Ботев“ в посока центъра на града до училище „Димчо Дебелянов“, като се намирал в 1 средната лента за движение в посока направо. Тъй като за движещите се в средна лента светнал забранителен (червен) сигнал за движение направо, Р. решил да предприеме маневра – преминаване (престрояване) в лява пътна лента за движение (за ляв завой), която пред него била свободна и била с включен разрешителен зелен сигнал, като водачът подал сигнал и преместил автомобила наляво, за да навлезе в лентата.

Междувременно, св. В.К. управлявал лек автомобил „Алфа Ромео“ с ДК № 4610 ВТ по бул. „Христо Ботев“ в лява лента за движение посока бул. „Съборни“, като намерението му било да направи ляв завой, за да заобиколи Катедралата в гр. Варна. Водачът възприел автомобила на жалбоподателя Р. първоначално в дясно от собствения си, като същият променил посоката си на движение, като навлязъл в ляво, по платното за движение на автомобила, управляван от св. К..

Още щом забелязал навлизането св. К. задействал спирачната система на автомобила си, като навил волана наляво към бордюра и металната еластична ограда, след което автомобилът се преобърнал и настъпил удар между двата автомобила в резултат на който и по двата били реализирани щети, като неред с това щети били причинени и на металната еластична ограда от средната разделителна ивица.

След удара двамата водачи слезли и доколкото били установени само материални щети сигнализирали на полицейските органи, като на място пристигнал св. Е.Г., който снел обяснения от водачите и съставил АУАН на Р. К. Р. за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДвП, а впоследствие въз основа на него било издадено и процесното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелските показания на актосъставителя и на св. В.К. – другия участник в произшествието.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелят К., който се явява и очевидец на изложените събития, както и показанията на актосъставителя в основната им част (доколкото в подробности такива не са налице, предвид обстоятелството, че същия не е бил очевидец на събитията).

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок /на 07.09.2021 г. видно от входящия номер на първоначалната жалба/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в 2 сектор "ПП" - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурират нито име, нито ЕГН на последния, а единствено негов подпис. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.

След запознаване със съдържанието на АУАН лицето е направило възражение, така, че по никакъв начин не е било нарушено правото му на защита.

По същество, досежно съставомерността на действията на жалбоподателя по чл. 25, ал.2 ЗДвП, съдът намери следното:

Разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДвП посочва, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

В конкретния случай по делото се установи, че и двата автомобила са възнамерявали да предприемат маневра ляв завой в посока бул „Съборни“, като за да осъществи същата жалбоподателят Р. е следвало да изнесе автомобила в съседната на движението му лява пътна лента, като преди да стори това същият е следвало да се убеди, че водачът, движещ се в лявата лента вече е извършил своята маневра, като навлизането в неговата лента е следвало да стане едва след това. Обстоятелството дали наличната на кръстовището пътна маркировка е позволявала на движещия се в дясна пътна лента да се престрои или не в случая не може да освободи водача от отговорност за непропускането на другия такъв движещ се изначално в непроменена лента на движение.

На следващо място, обстоятелството дали автомобилът на св. К. се е движел със скорост по-висока от разрешената или не ( с цел вероятно да премине безпрепятствено на зелен сигнал) е обстоятелство, което също е следвало да бъде съобразено от водача извършващ престрояването – жалбоподателят Р. преди смяната на платното за движение.

Наред с това, твърденията на жалбоподателя, че към момента на престрояването другият автомобил го е нямало се опровергават по категоричен начин от показанията на св.

К., който сочи, че е възприел автомобилът на жалбоподателя още докато същият е бил в средната лента за движение.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 21-0819-002705/19.07.2021 год. на Началник група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“, следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в 3 размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.

Производството по делото протече в едно съдебно заседание, в рамките на което юрисконсултът се е явил, не се отличава с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДВА Наказателно постановление № 21-0819-002705/19.07.2021 год. на Началника на група в сектор „ПП“ към ОД МВР - Варна, с което на Р. К. Р. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на разпоредбата на чл.

25, ал.2 ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. К. Р. да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 лева, явяваща се сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4