Определение № 34809 от 25.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34809 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110114850 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. И. С. срещу В. П.

С.а, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1, пр. 3 ГПК за признаване за установено, че ответницата не е собственик на притежаваната от ищеца ½ идеална част от жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „Панчарево“, село Бистрица, .., ведно с поземления имот с идентификатор .., върху който е изградена сградата.

Ищецът твърди, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118, том I, дело № 1155/2024 г., с ответницата са придобили в съсобственост при равни квоти от ½ ид. част за всеки от тях жилищна сграда, находяща се в с.

Бистрица, ул. .., която била заснета в КККР на гр. София с три отделни идентификатора, както следва: ...1, ...2 и ...3, заедно с поземления имот с идентификатор .., върху който е построена сградата. Излага доводи, че в хода на заведено от него дело за съдебна делба ответницата направила възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност спрямо притежаваната от него ½ ид. част от имота.

Към настоящия момент производството било висящо пред СГС – в.гр.д. № ... Оспорва ответницата да е придобила по давност припадащата му се част от имота. Сочи, че позволил на ответницата да ползва частта му от имота, доколкото живеел в Канада, но нито за миг не се е отказвал от собствеността си. Оспорва да са налице елементите от фактическия състав на придобивната давност в полза на дъщеря му В. С.а. Твърди, че същата не е извършвала действия, с които да отблъсне владението му спрямо припадащата му се част от имота, която държала вместо него. Излага доводи относно извършени с негови средства подобрения в имота, както и относно периодични посещения на същия. Ето защо моли съда да признае за установено, че ответницата не е собственик на притежаваната от него ½ идеална част от процесния имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, допълнен с молба от 10.06.2026 г., с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи, че към настоящия момент делото за делба с предмет – процесния имот е висящо пред ВКС по к.гр.д. № 4193/2025 г. В тази връзка, прави искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди, че е изключителен собственик на процесния момент, спрямо който упражнявала фактическа власт постоянно и необезпокоявано, с присвоително намерение, считано от 2004 г. Оспорва твърденията на ищеца относно стопанисването 1 на имота с негови средства, както и относно посещенията му в имота. Твърди, че всички СМР, извършени в имота с цел привеждането му в годно място за живеене били осъществени от нея и съпруга й. Същата заплащала дължимите данъци и такси за имота, като действията й демонстрирали присвоителното й намерение спрямо целия имот. В тази връзка, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно фактите, от които произтича правния му интерес от търсената защита.

В доказателствена тежест на ответницата е да докаже по делото пълно и главно, че е придобила права на собственост спрямо притежаваната от ищеца ½ идеална част от процесния имот на основание недобросъвестно давностно владение, доколкото е упражнявала фактическата власт върху съответната част от имота непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно, с намерение за своене, в период от десет години, считано от 2004 г.

Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т 4 ГПК, отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118, том I, дело № 1155/2024 г., същите са придобили в съсобственост при равни квоти от ½ ид. част за всеки от тях жилищна сграда, находяща се в с. Бистрица, ул. .., заснета в КККР на гр.

София с три отделни идентификатора, както следва: ...1, ...2 и ...3, заедно с поземлен имот с идентификатор .., върху който е построена сградата.

Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъдат уважени исканията на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, тъй като същите са относими и необходими за правилното решаване на правния спор. Съдът намира за основателно и искането на ищеца с правно основание чл. 186 ГПК.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 18.12.2026 г. от 11.30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

2

ДА СЕ ИЗИСКА от МВР – Главна дирекция „Гранична полиция“, на основание чл. 186 ГПК, справка относно влизанията и излизанията от Република България на лицето П. И. С., ЕГН **********, в периода 2004 г. – 2014 г.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ищеца при режим на довеждане, който да даде показания относно фактите, посочени в исковата молба.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ответницата при режим на довеждане, който да дадат показания относно фактите, посочени в отговора на исковата молба, като оставя без уважение искането за изслушване на повече свидетели на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за спиране на производството по настоящото дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради липса на законоустановените предпоставки.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответницата.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3