Решение № 3198 от 11.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3198/ 11.7.2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря Гергана

Найденова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14690 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 63333/ 28.09.2018 год. от „* - *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, КК „*“, * срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *”, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца платени без основание суми, начислени като стойност на мрежови услуги за пренос на ниско напрежение в размер на 2069.18 лева без вкл. ДДС и мрежови услуги за достъп ниско напрежение в размер на 433.16 лева без вкл. ДДС, за периода 22.08.2013 г. – 18.09.2013 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –

28.09.2018 год. до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

Предявен е и в условията на евентуалност иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1710.78 лв. с ДДС, представляваща недължимо събрана от ответника сума, равняваща се на разлика между недължима събраната такса пренос по електроразпределителната мрежа по цена ниско напрежение и сума на същата такса, изчислена при цена средно напрежение за периода 22.08.2013 г. – 25.09.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 28.09.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на недвижим имот – *, по плана на КК „*.“ Въз основа на разрешение на строеж от 17.05.2003 год., в процесния имот е изграден комплексен трансформаторен трафопост, с кабелно захранване * от трафопост № * по плана на комплекса. Ползването на трафопоста е утвърдено с Разрешение № * год. на Н. на *. Електрическата енергия, консумирана в имота на ищеца се пренася чрез кабелна линия средно напрежение *. Същата транспортира електроенергията от трафопост № * до трансформаторен пост, който намалява напрежението до 220 волта. Кабелната линия и трансформаторният пост са собственост на ищеца, и през процесния период са поддържани от него.

Посредством тези съоръжения имотът на ищеца и сградите в същия са присъединени към електроразпределителната мрежа на „*“ АД. Твърди се още, че между страните по делото е налице облигационна обвързаност по силата на договор за продажба на електроенергия. За процесния период, без основание, от страна на ответника са фактурирани такси за пренос и достъп ниско напрежение, които суми са заплатени от ищеца. Начислената от ответника такса за достъп и пренос за ниско напрежение, а не за средно, е в разрез с установените нормативни правила.

Ответникът –„Е.П.” АД, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за недопустимост на иска, поради липса на надлежна процесуална легитимация на страните, а в условията на евентуалност – и за неговата неоснователност. Възразява, че дружеството не разполага с данни относно собствеността на присъединителните съоръжения, за нивото и начина на присъединяване в обекта, за мястото на монтиране на СТИ, а също и за вида на предоставените мрежови услуги. Не оспорва факта, че услугите по достъп до електроразпределителната мрежа и пренос и пренос на ел. енергия не са предоставени от ответника.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника релевира допълнителни възражения, а именно: точката на мерене по същество представлява част от условията по присъединяване на един обект и всички тези условия по присъединяване естествено се определят и към момента на осъществяване на самото присъединяване, което е еднократен акт. В конкретния случай, присъединяването, видно и от представеното от ищеца разрешение за ползване, извършено февруари месец 2004 г., поради което и Наредба № 6/ 2004 г., приета, по спомен, септември, и ПИКЕЕ, са неприложими, и нямат отношение към извършеното присъединяване, доколкото същите са приети след осъществяването му, не предвиждат обратно действие, и съответно не предвиждат и преуреждане на вече осъществени отношения по присъединяването. Самото присъединяване на процесния обект, всъщност, е осъществено по старата Наредба за присъединяване от 2000 г., като във връзка с реда, който е въведен с тази Наредба, по искане на инвеститора „*“, ищецът, е изготвено становище за присъединяване преди изграждането на обекта, в което становище, което ще представя като доказателство по делото, са посочени всички условия по присъединяване и тези условия са приети от „*“ от гледна точка на обстоятелството, че становището не е обжалвано пред ДКЕВР, каквато законова възможност има предвидена, когато става въпрос за присъединяване. Обектът, впоследствие е изграден на база това становище и на база него е въведен в експлоатация. В становището изрично е посочено, че меренето на потребяваната от дружеството ел. енергия ще се осъществява на ниво ниско напрежение и доколкото изграждането на всички присъединителни съоръжения в обекта е съобразено с това становище, каквото е и законовото изискване, като твърди, че не отговарят на истината твърденията на ищеца, че точката на мерене не е определена, съобразно законовите изисквания, доколкото тя е определена по взаимно съгласие на страните. А в практиката си ВКС многократно приема, че е възможно и допустимо отклонение от нормативно установените места за мерене, при налично съгласие между страните, като при налично съгласие, формално несъответствие с нормативни изисквания е без всякакво значение, в този смисъл има решение на ВКС. Ще представя практика след малко. По отношение на самото задължение за заплащане на мрежовите услуги, то е въведено законово с Правилата за търговия с енергия, към които препраща чл. 104 от Закона за енергетиката, като съобразно чл. 29, ал. 1 и 3, които са били в сила към процесния период, както и са в сила към настоящия момент, мрежовите услуги се заплащат от клиенти върху фактурирани количества активна енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване. Съгласно Правилата е забранено освобождаване на клиенти от заплащане на цена за пренос, с изключение единствено на клиенти, които са производители, мисля, че в настоящия случай спор, че ищецът не е производител на ел. енергия между страните няма. Не се спори по делото, че през цялото време, включая и по отношение на процесния период, ищецът е имал достъп до мрежата, осъществяван е пренос на ел. енергия, както и му е доставяна ел. енергия, и той е потребявал ел. енергия. Въвеждането на мрежовите услуги си има законова обосновка, която е в Наредбата за регулиране на цените на ел. енергия, съгласно която електроразпределителните предприятия възстановяват, чрез цената за пренос на ел. енергия през мрежата определените от Комисията технологични разходи за съответната мрежа, т. е посредством цената за пренос се възстановяват загубите по цялата мрежа, а не по мрежа, единствено ползвана или не от ищеца, или конкретно лице. Ищецът твърди, че няма задължение да плаща тези услуги, а това задължение му е нормативно вменено по отношение на преноса, както и по отношение на достъп.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.05.2003 год. между „Е. - В.“ ЕАД (продавач) и

„* - *“ ЕООД (купувач) е сключен договор за продажба на електрическа енергия относно обект – хотел „*“, определени съгласно действащото законодателство (чл.

1). Уговорено е количеството ел. енергия да се уговаря ежегодно между страните, по тримесечия и тарифни зони, посочени с спецификация, неразделна част от договора.

По силата на Разрешение № 29/ ГИ/ 17.05.2003 год. на Държавата и „* - *“ ЕООД, в качеството им на собственици, е предоставена възможността за изграждане на БКТП в УПИ *, кв. *, с кабелно захранване * от трафопост № * по плана на КК „*“

С

Разрешение № 24/ 04.02.2004 год. (л. 9) е разрешено ползването на БКТП в УПИ *, кв. *, с кабелно захранване * от трафопост № * по плана на КК „*“, гр. Варна. Отразено е в административния акт, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрени проекти и Разрешение № 29/ ГИ/ 17.05.2003 год. Възложители са Областна администрация – Варна и „* - *“ ЕООД.

Видно от приобщения на л. 5 Договор № 33969/

17.09.2004 год. за доброволна делба, в дял и собственост на „* - *“ ЕООД е поставен недвижим имот – дворно място с площ от 4950.00 кв. м., * по плана на КК „*“, гр. Варна.

Приложено на л. 11 - 12 от делото е издадено от ответното дружество кредитно известие № **********/ 25.09.2013 год., видно от което за обект на адрес Варна, „*“, ** е начислена ел.енергия за периода от 22.08.2013 год. до 16.09.2013 год. ел.енергия за обекта на потребление на ищцовото дружество, като цената за пренос и достъп на фактурираното количество ел.енергия е определена по цени на ниско напрежение.

От заключението на вещото лице К.М. по съдебно-техническато експертиза, се установява следното: Процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. С.“, чрез кабел * към трафопост на ЕРП № * на територията на комплекс „*“. Кабелът * захранва трафопост № *, осигуряващ ниско напрежение от 0.4 КV на следните обекти: хотел, лоби – бар, два магазина за промишлени стоки, рехабилитационен център, фризьорски и козметичен салон, открит и закрит плувен басейн с воден бар. Достъпът до ниско напрежение, след трансформатора на БКТП, е чрез разпределителното табло, оборудвано с прекъсвач, средство за търговско измерване тип * (от одобрен тип, с дистанционно отчитане), 27 бр. прекъсвачи тип * - *. Изградената система за електрозахранване в обектите налага трасформирането на средно (*) в ниско (0.4 КV) напрежение, което се осъществява чрез БКТП № 1811 – */ 0.4 КV. Границата на собственост между ЕРП – С. и съоръженията на „* - *“ ЕООД е мястото на присъединяване на * кабел към БКТП – *.

СТИ е монтирано на ниската страна на разпределителното табло, поради което се приема, че границата се явава „изходящите клеми на СТИ“.

Не е налице пренос

„ниско" напрежение преди СТИ.

От заключенията на вещото лице П.И. по съдебно-икономическа експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, се установява начислената и заплатена за процесния период от 22.08.2013 год. до 18.09.2013 год., за пренос при ниво ниско напрежение на ищеца е начислени сумите от от които 2069.18 лв. без ДДС – за пренос ниско напрежение и 433.16 лв. без ДДС - за достъп средно/ ниско напрежение, които суми за заплатени от „* - *“ ЕООД към „Е. - П. П.“ АД, на 01.10.2013 год., по банков път. Фактурирани са услуги относно 54900 КвТч. По цена на компонента „пренос средно напрежение“ е 644.53 лв., т. е. разликата между стойността на цената за „пренос ниско напрежение“ и за „пренос средно напрежение“ е 1424.66 лв. без ДДС.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са евентуално съединени искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По отношение на допустимостта:

Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. В случая, ищецът сочи, че е носител на материалното право, което е накърнено от ответника чрез възникналия между тях правен спор, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебно решение. В този смисъл легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на извършено от ищеца плащане към ответното дружество на цена за доставка на електроенергия и за пренос на същата по цени за ниско напрежение, без последната услуга да е осъществена предвид границите на собственост на електрическите съоръжения, представляващи кабелна линия * и комплексен трансформаторен пост, собственост на ищеца, които твърдения са достатъчни до обусловят извод за допустимост на инициираното исково производство. Извън пределите на настоящия спор остават отношенията между ответното дружество и третото за спора лице („*“), свързани с предаване на събраните суми за достъп и пренос на ел. енергия.