Решение № 10 от 21.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20215000500294 по описа за 2021 година

Производство по чл. 463 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 278 от ГПК, образувано по жалба срещу Решение № 260 509 от 12.04.2021 г., пост. по гр.д. № 360/2021 г. на Окръжен Съд – П., с което е оставена без уважение жалбата на К. П. АНГ., ЕГН – ********** - длъжник по изп.д.

№ 164/2018 г. на ЧСИ А.А., рег. № ***, срещу изготвеното от съдебния изпълнител Разпределение от 07.12.2020 г., предявено на страните на 11.12.2020г., като неоснователна.

Жалбата е от длъжника по изпълнението К.А., поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането - за неговата отмяна и за отмяна на обжалваното разпределение.

От ответника по жалбата и взискател по изпълнението „ Р.А.** „ ООД, ЕИК ********* е депозиран отговор за нейната неоснователност.

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред окръжния съд е образувано по жалба на К. П. АНГ., ЕГН – ********** – длъжник по изп.д. № 164/2018 г. на ЧСИ А.А., рег. № ***, срещу изготвеното от съдебния изпълнител по посоченото изпълнително дело Разпределение от 07.12.2020 г., предявено на страните на 11.12.2020 г..

От приложеното в препис изпълнително дело се установява че негов предмет са подлежащи на удовлетворяване парични притезания на взискателя „ Р.А.** „ ООД срещу 1 длъжника А. по Изпълнителен лист от 30.06.2017 г., изд. по въззивно гр.д. № 754 /2017 г. на ОС – П. / 21 781, 63 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2015 г. и законна лихва за период 01.09.2010 г. – 24.01.2015 г. в размер на 6 048, 87 лв. /; по Изпълнителен лист от 12.06.2018 г., изд. по гр.д. № 2007/2015 г. на РС – П. / 3 448, 02 лв., 1 500 лв. и 1 000 лв. – деловодни разноски / и по Изпълнителен лист от 21.05.2019 г., издаден по гр.д. № 11953/2017 г. на РС – П. / 1 667, 90 лв. и 750 лв. – деловодни разноски /.

По делото няма присъединени други взискатели – по тяхно искане и по право.

Насочено е принудително изпълнение върху собствения на А. недвижим имот – ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ************, находящ се в землището на гр. П., местност П., с площ на имота / целия / от 1 086 кв.м., с предназначение на територията – земеделска, категория четвърта, с начин на трайно ползване – друг вид застрояване. Насрочена е първа за имота публична продан в периода 06.03.2020 г. – 06.04.2020 г., поради обявеното извънредно положение в страната същата не се е провела и е била насрочена отново в периода 24.07.2020 г. – 24.08.2020 г.. Явили са се двама наддавачи – взискателя и трето за изпълнителното производство лице „ М.К. „ ЕООД. За купувач на имота е бил обявен взискателя, който се е отказал да го закупи и вземането му е намалено с размера на един задатък / 1 936 лв. / - Постановление от 18.09.2020 г.. За купувач е обявен втория наддавач „ М.К. „ ЕООД, който в срока по чл. 492 ал. 3 от ГПК не е внесъл предложената цена и внесения от него задатък – 1 936 лв., е задържан за удовлетворяване на паричните притезания на взискателя / същото Постановлението от 18.09.2020 г. /.

Насрочена е по искане на взискателя втора публична продан в периода 12.10.2020 г. – 12.11.2020 г. С Протокол от 13.11.2020 г. за купувач на имота е обявен взискателя с предложена цена от 18 000 лева.

Сумата 18 000 лв. е предмет на обжалваното пред ОС – П. Разпределение от 07.12. 2020 г. по чл. 495 от ГПК. С него на първо място са посочени вземанията на взискателя единствен, към датата на разпределението, посочено е че за продадения имот няма незаплатени местни данъци и такси. Като вземане от първи ред - с привилегия по чл. 136 ал.

1 т. 1 от ЗЗД, са приети вземания на ЧСИ за такси и разноски по ТТРЗЧСИ - авансово дължими, но незаплатени от взискателя в общ размер от 460, 50 лв. - подробно индивидуализирани по вид, размер и основания, както и дължимата се на ЧСИ такса по чл.

26 от ТТРЗЧСИ – 1 560 лева. Общо 2 020, 50 лв. – която сума е определена за внасяне от взискателя купувач, а с остатъка от продажната цена в размер на 15 979, 50 лв. на основание чл. 461 от ГПК ще се прихване съразмерна част от вземането на взискателя – купувач.

Посочено е че дължимите за внасяне от него 2 020, 50 лв. ще се редуцират до размер на 84,50 лв. – с удържания на основание чл. 493 т. 1 от ГПК задатък от „ М.К. „ ЕООД в размер на 1 936 лева.

В жалбата пред окръжният съд длъжникът А. е поддържала следните доводи за незаконосъобразност на разпределението:

Първо – неправилно сумата от 2 020, 50 лв. била редуцирана с размера на удържания задатък 1 936 лева. Действително съгласно чл. 493 т. 1 от ГПК този задатък служи за удовлетворяване вземанията на взискателите, но само след окончателното приключване на изпълнението върху имота, а именно – след влизане в сила на постановлението за възлагане.

До този момент както продажната цена, така и задатъците не подлежат на разпределение и изплащане, респ. на прихващане в „ предварителното „ разпределение по чл. 495 от ГПК.

Второ – приетите за удовлетворяване авансово дължими от взискателя, но неплатени 2 от него на ЧСИ такси и разноски 1/ не са привилегировани вземания по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД; 2/ за тях е предвиден друг способ и ред за удовлетворяване на ЧСИ и 3/ те не са направени за изпълнителния способ, от който е реализирана сумата, която се разпределя, като се визират конкретно: 48 лв. – уведомления за разпределението; 24 лв. – ПДИ, 18 лв. – вдигане на възбрана; 36 лв. – т. 13 от ТТРЗЧСИ / за разпределение /; т.10 – копие от документ; 37 лв. – копие от актове; 8, 60 лв. – заличаване на възбрана.

С обжалваното решение окръжният съд е намерил жалбата за неоснователна.

Относно признатите привилегии за авансово дължими от взискателя, но незаплатени от него на ЧСИ такси и разноски по ТТРЗЧСИ е прието че видно от данните по изпълнителното дело тези такси и разноски са за и във връзка с проведената публична продан на имота и изготвяне и предявяване на процесното разпределение, в т.ч. и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Размерите им съответстват на фиксираните такива в Тарифата. Така същите не са начислени произволно и не е налице неяснота за кои точно извършени действия се отнасят. Прието е още че те се ползват с посочената привилегия, ЧСИ на основание чл. 79 ал. 2 от ГПК има право да ги събере служебно в своя полза за сметка на длъжника като дължими от последния – в който смисъл и разрешението, дадено в т. 11 от ТР № 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Относно включването на сумата, представляващ удържан задатък от предходната публична продан е прието че тя правилно е включена в разпределението по посочения в него начин, защото съгласно чл. 493 т.1 от ГПК задатъка служи за удовлетворяване вземането на взискателите и предвид че в случая има един само взискател, който е и обявения купувач на имота, този задатък служи изцяло за удовлетворяване на неговото вземане.

В жалбата срещу решението се поддържат доводи, възведени в жалбата пред окръжния съд срещу разпределението. Настоява се че удовлетворените от ЧСИ в негова полза вземания за такси и разноски – посочените в жалбата пред окръжния съд, с призната привилегия по чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД са в противоречие с т.6 от ТР № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като те „ нямат нищо общо „ с изпълнението върху имота и извода на окръжния съд в противна насока е неправилен. Настоява се че с удържания задатък може да се погасява вземане на взискателя само след приключване на изпълнението върху имота което настъпва с влизане в сила на постановлението за неговото възлагане, с доводи че ако това постановление бъде отменено / поради ненадлежно проведено наддаване или невъзлагане на имуществото по най високата предложена цена /, то значи публичната продан се явява незаконно проведена и всички внесени от купувача и другите наддавачи суми, в т.ч. и задатъците подлежат на връщане на правоимащите лица.

Жалбата е неоснователна.

Процесното разпределение е във връзка с чл. 495 от ГПК, с него се определя дължимата за внасяне от взискателя „ Р.А.** „ ООД сума във връзка с приключила публична продан на собствен на длъжника К.А. недвижим имот, за който дружеството е обявено за купувач. То е обуславящо за издаване на възлагателното постановление за имота, последното се издава след внасяне на сумата, считано от влизане в сила на разпределението. По делото е установено че „ Р.А.** „ е единствения по делото взискател на длъжника А. към датата на разпределението, както и че за имота няма незаплатени местни данъци и такси. Удържания задатък от 1 936 лв. е от предходна публична продан на същия имот, обявена за нестанала по причина че обявения по нея купувач на имота „ М.К. „ ЕООД – трето за изпълнението лице, не е внесло цената в срока по чл. 492 ал. 3 от ГПК. Следователно този задатък служи изцяло за удовлетворение на взискателя „ Р.А.** „ ООД / чл. 493 ал. 1 т.1, предложение първо от ЗЗД / и няма да подлежи на връщане дори и при евентуална отмяна на бъдещото възлагателно постановление. Ето защо същият правилно е включен в разпределението по 3 посочения в него начин / в полза на взискателя / и същото не се явява незаконосъобразно на поддържаното от длъжника в горния смисъл възражение. Извода на окръжния съд в този смисъл е правилен.

Неоснователни е и поддържаното че включените в обжалваното разпределение такси и разноски по ТТРЗЧСИ не са за публичната продан, сумата от която се разпределя. Напротив – от данните по делото се установява че те са именно във връзка с нея – както правилно е приел окръжният съд, като в тази насока следва да се отбележи и че по изпълнителното дело не е прилаган друг изпълнителен способ, съответно няма направени такси и разноски по ТТРЗЧСИ за такъв. Несъбирането от ЧСИ на дължимите му се авансово от взискателя такси и разноски по ТТРЗЧСИ не е пречка същите да бъдат събрани в рамките на изпълнителното производство за сметка на длъжника, когато като краен резултат са дължими от него – какъвто е настоящия случай. Основанието за това е разпоредбата на чл. 79 ал. 2 от ГПК и предоставената от чл. 79 ал. 3 от ЗЧСИ възможност те да бъдат събрани от ЧСИ и в производство по чл. 410 от ГПК не води го изключва. Касае се за различни процесуални възможности, като второ посочената не дерогира първата. В този смисъл и решението на окръжният съд, което е изцяло съобразено с разрешението, дадено с т. 11 от ТР № 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Оплакването на длъжника че тези разноски не са в първия ред на специалните привилегии по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД е без значение за атакуваното разпределение. Защото - както се каза по горе, към датата на неговото извършване чрез събраната от публичната продан сума се удовлетворяват вземания само на „ Р.А.** „ ООД като единствен взискател, няма други вземания, след удовлетворяването на които или съразмерно с които тези такси и разноски да подлежат на събиране от ЧСИ, а единственият по изпълнението взискател не само не възразява, а желае включването на незаплатените авансово дължими от него такси и разноски по ТТРЗЧСИ в разпределението в полза на ЧСИ и тяхното удовлетворяване чрез прихващане с удържания от „ М.К. „ ЕООД задатък.

Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и се потвърждава.

И съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 260 509 от 12.04.2021 г., пост. по гр.д. № 360/2021 г. на Окръжен Съд – П..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4