Решение № 179 от 04.12.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Оряхово, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20231460100553 по описа за 2023 година

Делото е образувано по молба от Г. Д. В., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. М. ул.“9-ти септември“ № 17 чрез адв. В. В.-АК Враца против В. С. П., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. М. ул.“9-ти септември“ № 17 с правно основание чл.8 ал.1, вр.чл.10, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

В молбата са изложени следните обстоятелства:

В молбата по ЗЗДН молителката сочи, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод с Решение № 102/24.10.2022 г. по гр.д. № 398/2022 г. на РС Оряхово.

Сочи, че с Решение № 97/14.10.2022 г. по гр.д.№ 416/2022 г. по описа на РС Оряхово, на ответника П. били наложени мерки за защита по чл. 5 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита срещу домашното насилие за срок от 12 месеца. Молителката сочи, че в периода на наложените мерки за защита, П. многократно е идвал в домът й, като отправял обидни думи и закани срещу нея. За въпросния период е депозирала множество жалби в ПУ М. РП Враца, ТО Оряхово и сигнали на тел. 112, като по подадените сигнали има образувани досъдебни производства.

Сочи, че на 15.10.2023 г. само един ден след изтичане на наложените на П. мерки по ЗЗДН, около 09:00 часа сутринта,ответникът дошъл в домът й, придружаван от непознато за молителката лице от мъжки пол. Влязъл къщата през входната врата където стояла молителката, избутал я с двете си ръце в гърдите и влязъл в стаята й, а след него влязъл и непознатия мъж. През това време в двора бил синът им Т. П., който видял всичко и бързо отишъл при тях. Ответникът започнал да крещи на молителката да се изнася веднага от жилището заедно със синът им. Казал, че им дава един час да се изнесат и когато се върне да не ги заварва в къщата. Синът им Т. се опитал да говори с него спокойно, на което 1 ответникът се обърнал с обидни думи към молителката: „ставай и се махай от домът ми боклук мръсен“. Ответникът започнал да обикаля къщата и да показва какво има вътре на непознатия човек. Останал в къщата 5-8 минути, след което заедно с непознатия си тръгнали. Синът на молителката подал сигнал на тел. 112.Същия ден в 11:35 часа ответникът П. отново се върнал в къщата, този път бил с майка си Р.П. Двамата влезли в къщата и ответникът заявил, че молителката трябва да освободи къщата, защото ще той заедно с майка си ще живее в нея и отново започнал да я обижда с думите „курво, боклук, ставай и се махай от къщата. Ти си курва и си имаш любовници. Децата не са от мен, защото аз съм стерилен“.

Молителката иска от съда на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН да бъде издадена заповед, като бъдат постановени предвидените в чл.5 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ЗЗДН мерки за срок от 12 месеца.

В подкрепа на молбата е приложена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН.

Приета е справка за съдимост на ответника.

Изслушани са показанията на свидетелите И.Т., Т. П., Р.П., П.Б., К.Р. и П.Б..

В съдебно заседание молителката лично и чрез пълномощника си адв. В. В.-АК Враца поддържа молбата за защита от домашно насилие.

Ответника редовно призован, се явява лично и с адв. М. С.-АК Враца, като отрича да е извършвал акт на домашно насилие.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните е, че молителката и ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод с решение № 102/24.10.2022 г. по гр.д. № 398/2022 г. на РС Оряхово.

От представената Декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗСДН се установява изложеното в молбата на молителката, че на 15.10.2023 г. около 09:00 часа сутринта в семейното им жилище в гр.

М. обл. Враца, ул.“9-ти септември“ № 17 избутал молителката с двете ръце в гърдите, влязъл в стаята, обърнал се към нея с думите „ставай и се махай от домът ми боклук мръсен“, както и че на същата дата 15.10.2023 г. около 11:35 часа в семейното им жилище в гр. М. обл.

Враца, ул.“9-ти септември“ № 17 се обърнал към нея с думите „курво, боклук, ставай и се махай от къщата. Ти си курва и си имаш любовници. Децата не са от мен, защото аз съм стерилен“.

Тези твърдения бяха оборени частично от ответника, който не признава извършения акт на домашно насилие посочен от молителката.

По делото са приети Преписка № 309р-13323/16.10.2023 г. по описа на РУ Оряхово, ксеро копие от материалите по ДП № 285/2023 г. по описа на РУ Оряхово, пр.пр.№ 6642/2023 г. по описа на РП Враца, ТО Оряхово, от които е видно, че на 15.10.2023 г. служители на РУ Оряхово посетили сигнал за скандал в гр.М. ул.“9-ти септември“ № 17, въз основа на която 2 на ответника П. е съставен протокол за полицейско предупреждение съгласно чл. 65 ЗМВР, като същият е предупреден да не се саморазправя, да не отправя закани и заплахи, да не обижда и клевети лицето Г. Д. В. и спорните въпроси да решават по законоустановения ред.

В представените сведения от ответника, същия сочи, че е адресно регистриран в гр. М. ул. „9-ти септември“ № 17, но от около година живее в домът на майка си Р.Т.П. в гр. М. ул.“Георги Д.“ № 137, тъй като е бил осъден от РС Оряхово за домашно насилие по отношение на бившата му съпруга Г. Д. В. с Решение № 97 от 14.10.2022 г. Сочи, че на 15.10.2023 г. около 09:00 часа сутринта заедно с негов приятел Р. Н. Вуцов от гр. Мизия отишли до домът му на ул.“9-ти септември“ № 17, за да му покаже къде е израснал. Поканил го да влезе в къщата, но синът му Т. П. не допуснал Р. да влезе. Категорично заявява, че не е обиждал и не е бутал Г..

От показанията на свидетеля И.Т. се установява, че на 15 октомври тази година сутринта видяла ответника да влиза в къщата където живее молителката с непознат за нея мъж.Непосредствено след влизането на ответника, чула разправия и го чула, да вика „пустиняк, курва, изкачай“. След това го видяла, че напуска имота с колата си и непознатия мъж. Около час по – късно ответникът отново се върнал в имота , но с майка си св. Р.П. Св.

Твърди, че отново чула разправия и ответникът да говори на висок глас отново същите думи.

Св. категорично заявява, че гласът който крещял в имота на молителката бил на ответникът, а не на синът му.

От показанията на св. Т. П. – син на страните се установява, че на 15 октомври сутринта, баща му В. П. отишъл в домът им, където живеят с молителката – негова майка с един непознат човек. Двамата влезли в лятната кухня. Свидетелят твърди, че видял ответникът да бута с двете си ръце молителката след което й казал, „мършо, курво, ставай и се махай“, след това си тръгнал. Един час след това, ответникът се върнал с баба му Руска, която казала на молителката „курва, мръсна долна, ставай и се махай от домът на синът ми“, а ответникът – „оправяйте си багажа, че като се върна да ви няма, че ще ви избия“.

От показанията на св. Р. В. се установява, че на 15.10.2023г. около 09.00 часа заедно с ответникът и св. К.Р. отишли в гр. М. за да им покаже домът си в който живее молителката.

Отишли до къщата с колата на ответника, като спрели пред къщата. От колата слезли само двамата, а св. Раданска останала при колата. Двамата влезли в двора на къщата като ответникът вървял напред, а свидетеля В. след него. Влезли в постройка представляваща кухня. Ответникът отворил вратата и влязъл вътре, а свидетеля след него. Тогава за първи път свидетеля видял молителката която в този момент правела нещо на мивката.Като видяла ответника, молителката го попитала какво прави в къщата.Тогава той й отговорил, че някаква заповед е изтекла вече и той вече ще си живее в къщата. Тя не му отговорила нищо.

След 2-3 минути дошъл свидетеля Т. П., който се държал агресивно към двамата и те си тръгнали. Свидетелят твърди, че пред него не е имало пререкания между молителката и ответника, нито пък скандал или вербална агресия. Показанията на този свидетел се потвърждават от показанията на св.К.Р..

От показанията на св. Р.П.се установява, че на процесната дата с автомобилът на синът 3 й В. П. и св. П.Б., отишли в къщата където живее молителката.Св. Б. останал в колата, а свидетелката и синът й влезли в кухнята. Молителката стояла права с телефон в ръка, като свидетелката предполага че най – вероятно било, за да се обади в полицията и да подаде сигнал срещу синът й. Тогава ответникът провел разговор с нея, през това време дошъл синът им Т., който започнал да я обижда нея и ответникът и да ги гони от имота.

Молителката му казвала „Остави ги, остави ги“. Свидетелката заявява, че не помни за какво са разговаряли страните преди да дойде синът им, като отрича да е чула ответникът да отправя обидни думи към молителката. Свидетелката заявява, че думите описани в молбата за домашно насилие са казвани от синът и много пъти, но не и в конкретния случай.

От показанията на св. Б. се установява, че на 15-ти октомври 2023г. ответникът В. П. го помолил да отиде с него и майка му до домът в който живее молителката от гледна точка да няма побоища, такива неща. Той приел молбата му и отишъл с тях. Било около обяд, В. вкарал колата в двора, като свидетелят останал в колата. Ответникът и майка му Р.П.влезли в къщата да разговарят с молителката. Върнали се след около двадесетина минути. Свидетелят незнае за какво са разговаряли и какво е станало в къщата. Не е чул скандал и викове.

Ответникът отрича на процесната дата да е оказал психически и физически тормоз на молителката, с която са бивши съпрузи, което се опровергава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 ал.1 ЗЗДН, от правно легитимирано лице, против лице, попадащо в кръга на визираните в чл. 3 ЗЗДН.

Предмет на настоящото производство е обстоятелството дали ответникът на посочената в молбата дата е извършил акт на домашно насилие над молителката.

Домашното насилие е дефинирано от законодателя в чл.2 ЗЗСДН, съгласно който “Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

В този смисъл следва да се има предвид това, че акт на домашно насилие по смисъла на закона не представлява само физическо насилие, изразяващо се в побой, а и опита за такова насилие, както и упражнено психическо/емоционално/ насилие, какъвто е настоящия случай.

В подкрепа на твърденията си молителката е представила декларация по чл.9 ал.3 ЗЗСДН. Доколкото така представената декларация се намира във връзка с твърдения и подлежащ на доказване в настоящото производство главен факт, то и съдът я цени като годно доказателствено средство по смисъла на чл.13 ал.2 т.3 от ЗЗСДН. Доказателствената й сила не е оборена от събраните по делото писмени и гласни доказателства от които се установява, че на процесната дата ответникът е оказал на молителката психическо насилие изразяващо се в отправяне на обиди, закани за да напусне жилището в което живее, което е 4 негова собственост и на майка му.

Ето защо съдът намира по същество молбата за основателна, поради което и следва да бъде уважена. Установи се по делото, че спрямо Г. Д. В., е проявен акт на домашно насилие на 15.10.2023 г. по смисъла на чл. 2 от ЗЗСДН-нанасяне на психически тормоз чрез обиди и заплахи, да напусне жилището в което живее. По този начин с действията си ответника е нарушил задължението да зачита личната психическа неприкосновеност на молителката.

Това се доказа по делото по безсъмнен начин от представената декларация по чл. 9 ал.

3 ЗЗСДН от молителката.

В случая се търси защита по този специален закон от подобни актове, която защита цели ефикасна, бърза намеса по предотвратяването на подобно поведение с предвидените от ЗЗСДН мерки, за което е достатъчно установяването дори на един изолиран случай на проявен акт на домашно насилие, било то физическо или психическо.