Решение № 20298 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20298 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20251110132339 по описа за 2025 година

Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „С.Е.” ЕООД иск за установяване, че „С.Р.“ ЕООД дължи на ищеца сумата от 13420,96лв.– дължима сума по фактура №0000000030/20.11.2024г., ведно със законната лихва от 17.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. №2788/2025г. на СРС, 179 с-в. Заявява, че между страните съществуват трайни търговдки отношения във връзка с изграждане на кабелни линии и трасета, както и текущи ремонти по кабелните мрежи на ответника. Претендира разноски.

В срокът за отговор по чл.131 ГПК ответникът заявява, че действително страните са в трайни търговски отношения, но договорът помежду им е прекратен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявен е по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск с правно основание по чл.266,ал.1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. дело № 2778/2025 г. по описа на Софийски районен съд по същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу „С.Е.“ЕООД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414 ГПК е депозирал възражение за част от пренеднираните суми в размер на 1342,96лв, представляваща дължима сума по фактура №0000000030/20.11.2024г., като по отношение на другите суми, предмет на заповедта същата е влязла в сила.

В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.1 т. ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от 1 предявената установителна искова претенция и с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

По основателността на предявения иск.

По иска с правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл.266, ал.1 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на неформален договор, сключен между него като изпълнител и ответника като възложител, по силата на който било възникнало правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя, а последната да заплати възнаграждение. Няма изискване в закона за писмена форма на договора за изработка и същият може да се счита сключен и с постигането на съгласие от страните.

Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ищеца да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.

Като писмени доказателства от страна на ищеца са представени процесните фактури, както и шест броя констативни протоколи за извършена работа от 28.02024г.

Ответникът в отговора на исковата молба не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, като единственото му възражение в тази насока касае обстоятелството, че процесният договор е прекратен. Представя по делото Договор от 11.01.2021г сключен между страните, с който ищецът се задължава да извършва кабелни захранвания и текущи аварийни ремонтни дейности по кабелните/канални мрежи на възложителя на територията на Северна България, като срокът на същия е две години, с възможност за еднократно продължване за срок от 12 месеца.

Ищецът не основава претенцията си към ответника на представения по делото договор, а твърди наличие на трайни търговски отношения между страните. Представените по делото и неоспорени от ответника констативни протоколи, както и частичното признание за дължимостта на сумата от 4212,36лева по фактура №0000000025/28.04.2024г. доказват, че отношенията между страните с предмета на процесния договор са продължили да съществуват и след изтичане на срока на процесния договор. Представеният от ответната страна Акт образец 19 от 24.11.2024г. кореспондира на представените от ищцовата страна констативни протокил и издадената фактура.

Възлагателно писмо от 01.11.2024г.,приложено от ответника към отговора на исковата молба е оспорено от ищеца, като ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на заявеното оспорване. Липсват доказателства за плащане от ответника в погашение на задълженията му по фактура по фактура №0000000030/20.11.2024г. като той и не оспорва обстятелството, че твърдените СМР не са извършени, поради което съдът приема, че искът по е доказан по основание и за пълния му предявен размер от 13420,96лв..

По разноските:

При този изход на спора ищцовото дружество има право на разноски, както за исковото, така и за заповедното производство за което представя списък по чл. 80 ГПК.

2

Същите възлизат на 268,64лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. за исковото производство. В същия размер са и разноските за заповедото производство.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по редна на чл.415,ал.1 ГГПК, че С.Р. ЕООД с ЕИК: *** и адрес: ***, общ. Столична, обл. София (столица) дължи на С.Е. ЕООД с ЕИК:

*** и адрес: ********** сумата от 13 420,96 лева, представляваща дължима сума по фактура № 0000000030/20.11.2024 г. , ведно със законна лихва за период от 17.01.2025 г. до изплащане на вземането за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.2788/2025г. по описа на СРС, 179 състав.

ОСЪЖДА С.Р. ЕООД с ЕИК: *** и адрес: *** да заплати на С.Е. ЕООД с ЕИК: *** и адрес: ********** на основание чл.78,ал.1 ГПК 2268,64лв. разноски за исковото производство и сумата от 2268,64 лева разноски за заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3