Решение № 73 от 16.01.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6212/2022
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 16.01.2023
- В сила
- 08.02.2023
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл. 96г, ал. 1, предл. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 152, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б", предл. първо · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330206212 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000533/-09.09.2022г., издадено от и.д. директор на РД "АА"- Пловдив, с което на „А.-**-Г.П. ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвПр вр. чл. 58, ал.1т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
С жалбата, жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното Наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата странане взима никакво становище по спора и не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията за този извод са следните: В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:. На 03.0202 г. в гр. с .Браниполе местност Нешовица №30 Б , превозвачът " А.-Г.П.** " ЕООД, притежаващ лиценз №7376 г. за международен автомобилен превоз на товаори ,извършва 1 следното нарушение: Допуснал е до управление на моторно превозно средство марка Мерцедес с рег.№ *** ,оборудван с дигитален тахограф марка Continenal ,тип 2171 серия 001018611 за извършването на международен превоз на тодвари ,по маршрут от Република Турция до Република Словения ,видно от СМР от дата 24.02.2022гс водач Е.Т.К. видно от дигиталната рачпечатка от карта на водача за дата -03.03.2022г. и след направена справка в единна информационна система на ИО „АА „гр.София ,който не е психологически годен.
Нарушението е установено при извършване на тематична проверка проверка на фирмата от Р. П..
Гореизложените факти се установяват формално от разпита на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите от АУАН. В тази връзка съдът кредитира показания на свид. П. като изцяло съответни на приобщените по надлежния ред писмени доказателства, приложени по АНП, както и събраните такива в хода на съдебното следствие.
При правилно установена фактическа обстановка, обаче неправилно са описани съставомерните признаци на самото нарушение така както го изисква законодателя.Съгласно сочената за нарушена норма на 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвтП: „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“ Същевременно съгласно релевантните разпоредби Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари /Наредба № 11/2002 г./: - Чл. 57, ал.1 : „Лицето по чл. 2, ал. 1 допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.“ - чл. 58, ал.1, т.3:
Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата; Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б", предл. първо от ЗДвП: „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз.“ Въз основа на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. „При всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови 2 автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност“. Според чл. 8, ал. 2 от същата Наредба: „Удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65- годишна възраст на лицето и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.“
В конкретния случай ,дори да се приеме,че лицето –водач , а именно Едрей Кърчев не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност,то това не е изписано във фактическия състав на нарушението ,както изисква закона при описание на елементите на нарушението.Това,че лицето не е психологически годно/така както е описано в АУАН и НП / , е привръзка от чл.57 ал.1 от гореспомената Наредба, а не е волята на законодателя описана в чл.58 ал.1т.3 от Наредбата и която именно е отбелязана в оспорвания АУАН и НП.Видно от приложената справка от регистъра за психологическите изследвания за явяванията на психологическо изследване става ясно,че такова е издадено през месец май 2022г. и е с валидност до 24.05.2025г.Тоест към датата 03.03.2022г Кърчев вероятно не е имал издадено такова удостоверение.Тоест е налице нарушение ,но същото не е описано по правилния ,категоричен и точен начин с всичките необходими елементи и привръзки към другите нормативни актове, особено когато нормите са препращащи.Или в конкретния описанието е направено текстово по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвтП във връзка с чл.57 ал.1 от Наредбата-касаещо психогогически годен водач , а цифрово е описано като нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвтП във връзка с чл.58 ал.1т.3 от Наредбата- да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата.
Ето ,защо съдът счита ,че предвид това съществено нарушение ,което нарушава в съществена степен правото на жалбоподателя да узнае всички елементи на нарушението и да организира защитата си по тях в достатъчна степен води до отмяна на наказателното постановление.Останалите обсъдени доводи за срока на валидността и правоприлагането,както и измененията ,които са настъпили в законодателството не променят крайния извод.
По изложените съображения обжалваното НП следва да се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Но,предвид липсата на такава претенция от него,то съдът не дължи произнасяне.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът 3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 36-0000533/-09.09.2022г., издадено от и.д. директор на РД "АА"- Пловдив, с което на „А.-**-Г.П. ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвПр вр. чл. 58, ал.1т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4