Решение № 973 от 13.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Пловдив, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330201519 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М.А.И., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш серия К № 5341294 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени процесуални нарушение при издаването на ЕФ поради непосочване на конкретен негов издател, както и на дата на съставяне. Взема становище, че е налице празнота в правната уредба по ЗДвП и в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА да следва да се преодолее със съответно приложение на правилата по чл. 57, ал. 1. т. 1 и т. 2 от ЗАНН.

Навежда възражение наказанието глоба да е наложено на юридическото лице – собственик на автомобила, с което да е допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди още, че при използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим. Поддържа, че установяване и заснемане на нарушения в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП може да се осъществява само със стационарни технически средства, функциониращи в отсъствие на контролен орган. Счита, че съществен порок на процедурата представлява липсата на 1 подадена писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Твърди да липсват доказателства, че автомобилът, с който е извършено нарушението, е собственост на юридическото лице, представлявано от жалбоподателя.

Намира за недоказано обозначаването на мястото на осъществявания видеоконтрол с пътен знак Е24, което поддържа да представлява самостоятелен порок на процедурата от категорията на съществените. Взема се становище да е налице разминаване между приетото превишение на скоростта в електронния фиш и в снимковия материал към него, което да нарушава правото на защита. С молба с вх. № 29623/13.04.2022 г. поддържа жалбата и наведените с нея възражения. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от М.А.И., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 19.02.2022 г., установено от приложения по преписката екземпляр, изпълняващ функцията на разписка, а жалбата е подадена на 04.03.2022 г. чрез административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Търговско дружество „***“ ***, ЕИК: *** било собственик на лек автомобил „Ауди С 8“ с рег. № ***. Жалбоподателят М.А.И. бил ***.

На 29.07.2021 г. в 10:53 часа в гр. Пловдив, на ул. „Цар Симеон“ до блок 399 в посока от изток към запад жалбоподателят И. управлявал лекия автомобил „Ауди С 8“ с рег. № ***, собственост на „***“ ***, със скорост на движение от 71 км/ч при максимално разрешена скорост в населено място от 2

50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 581. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 74 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 71 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя И. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 5341294, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 2-33-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол се изяснява, че процесното техническо средство тип TFR1-M с № 581 е преминало последваща метрологична проверка на 11.03.2021 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-21886/30.07.2021 г. се установява, че на дата 29.07.2021 г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581 е заснела статични изображения с номера от 32307 до 32320, с начален час на работа 10:00 ч. и краен час на работа 14:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул.

„Цар Симеон“ блок № 399 в посока от изток към запад, където е действало ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 32309 от радар TFR1-M № 581 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 74 км/ч, а заснемането е извършено на 29.07.2021 г. в 10:53 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на „***“ ***, ЕИК: ***.

От справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално състояние към 29.07.2021 г. по партидата на търговеца „***“ *** (лист 15-16 от делото) се изяснява, че управител на дружеството е М.А.И..

От справка с вх. № 24329/28.03.2022 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 18 от делото) се установява, че жалбоподателят И. не е подавал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочва, че е 3 предал фактическата власт върху автомобила на друго лице към датата и часа на извършване на деянието, за което е издаден електронният фиш.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон“ до блок 399 в посока от изток към запад; датата – 29.07.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 10:53 часа; регистрационният номер на МПС – ***; **** – жалбоподателят М.А.И.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 71 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.

21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя за пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш. Тези задължителни реквизити са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Посочените в жалбата обстоятелства – издател и дата на съставяне на ЕФ, не попадат сред тях. Непосочването на обстоятелства, които не са част от нормативно установено задължително съдържание на електронния фиш, не представлява процесуално нарушение и не обосновава отменително основание. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Липсата на данни – имена и длъжност, за издател на електронния фиш не представлява съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В случая в електронния фиш е посочено мястото на извършване на нарушението, което обективно попада на територията на област Пловдив, посочено е и че фишът е издаден от ОД на МВР – Пловдив, поради което е доказано, че същият е издаден от компетентната териториална структура на МВР - така Решение № 1272 от 23.06.2021 г. по к.а.н.д. № 948/2021 г. на Административен съд – Пловдив;

Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к.а.н.д. № 1508/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к.а.н.д.

№ 1440/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

4

Аргументи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза не могат да се черпят и от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Същата приравнява влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно постановление относно правните последици, но не и досежно процедурата по издаването на двата акта - в този смисъл Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к.а.н.д. № 3366/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2438/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Поддържаното в жалбата възражение в обратния смисъл не се споделя от настоящия състав, а видно и от съдебната практика. При наличието на изрична правна уредба за реквизитите на съдържанието както на електронните фишове, така и на наказателните постановления несподелимо е становището по тълкувателен път да се извеждат и други, непредвидени от законодателя реквизити за електронните фишове. Действащата подробна и ясна правна регламентация за издаването на електронните фишове прави излишно и неприложимо търсенето на аналогия с процедурата по установяване на нарушението с АУАН и неговото санкциониране с наказателно постановление. В случая не намира приложение правилото на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, тъй като Законът за движението по пътищата не е непълен нормативен акт досежно съдържанието на електронните фишове. Напротив, има нарочна и изрична правна уредба на тази материя и това, че тя се различава от виждането на жалбоподателя за това кое е необходимото съдържание на ЕФ, не я прави непълна.