Определение № 55 от 10.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Бургас, 10.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р. Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500474 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, представлявано от управителя Р. Т., против разпореждане № 334 от 02.02.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 1510/2024 г. по описа на РС-Несебър, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Кредито“ ЕООД срещу длъжника А. Т. А., ЕГН **********, с адрес гр.********, общ.*******, ул.“******“ № **, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 16.01 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.07.2024 г. до 12.12.2024 г., както и в частта, с която се претендират разноски над сумата от 403.46 лв. до пълния претендиран размер от 425 лв.

В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се аргументи, че съдът неправилно е приел, че таксата за експресно разглеждане е част от ГПР, като се сочи, че същата е опционална и не е задължително условие за получаване на кредита, като клиентът може да избере дали да се ползва от тази услуга. В подкрепа се цитира съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания.

Съгласно чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на другата страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

1

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 1510/2024 г. по описа на РС-Несебър е образувано по подадено от „Кредито” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против А. Т. А. за заплащане на сумата от 300 лв.

– главница по Договор за потребителски кредит № OL00099659/24.06.2024 г. и 16.01 лв. – лихва за забава за периода от 25.07.2024 г. до подаване на заявлението – 12.12.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените разноски от 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Вземането на заявителя се основава на сключен между страните Договор за потребителски кредит № OL00099659/24.06.2024 г., сключен при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. От представения договор е видно, че на длъжника е предоставен заем в размер на 000 лв., със срок за връщане – 1 месечна погасителна вноска, при ГЛП – 0.00 % и ГПР – 0.00 %, такса за експресно разглеждане – 70 лв., падеж и краен срок на договора – 24.07.2024 г., обща стойност на плащанията – 370 лв. В заявлението е посочено е, че в главницата не се включват такси и неустойки, а длъжникът дължи плащане на сумите, съгласно приложената към заявлението счетоводна справка. От представената счетоводна справка е видно, че длъжникът не е извършвал плащания по отпуснатия му кредит. Към заявлението е приложен погасителен план, съгласно който на 24.07.2024 г. потребителят трябва да направи една вноска в размер на 370 лв., от която 300 – главница и 70 лв. – такса. Приложен е и Стандартен европейски формуляр за преддоговорна информация.

Заповедният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 52/02.02.2025 г. за сумата от 300 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и за разноски от 403.46 лв. съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане № 334 от 02.02.2025 г. заповедният съд е отхвърлил подаденото заявление за претендираната мораторна лихва от 16.01 лв., както и за разноски за разликата над присъдените 403.46 лв. до претендираните 425 лв. Съдът е приел, че искането се основава на нищожен договор за кредит на основание чл.23 ЗПК на връщане подлежи единствено чистата стойност на кредита, без лихви. В тази връзка НРС е приел, че уговореното заплащане на допълнителна услуга „експресно разглеждане“ е задължително условие за сключването на кредита и представлява разход по кредита, който не е включен в ГПР (същият е 0,00 %), което влече нищожност на договора и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита (чл.23, вр. чл.22 ЗПК), без да дължи лихви.

Предвид установените по делото факти, Бургаският окръжен съд намира 2 обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, като изцяло споделя изводите на първата инстанция за отхвърляне на заявлението в частта за мораторната лихва и за изчисляване на разноските съразмерно на уважената част от заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали вземането не се основана на неравноправна клауза.

При тази проверка, въззивният съд намира за правилни изводите на НРС за недействителност на договора за потребителски кредит. В случая, процесният договор е сключен в противоречие с нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС са дадени разяснения във връзка с т.нар. допълнителни услуги по договори за кредит, като се прие, че чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия ги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попада в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", а оттам и на понятието "годишен процент на разходите", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, като за установяване на горните обстоятелства в т.44 от същото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор.

С оглед горните разяснения, въззивният съд намира, че в случая уговорената допълнителна услуга за експресно разглеждане на кредита представлява договорна конструкция, предназначена да прикрие действителния размер на ГПР, като целта е да се заблуди потребителя, че кредитът е изгоден поради това, че е безлихвен, а всъщност възнаграждението на кредитора е таксата за бързо разглеждане на кредита. В случая, тази такса има характер на задължително условие за отпускането на кредита, доколкото същата обуславя приоритетното му разглеждане. От друга страна, видно от данните по делото, кредиторът не е изискал таксата да бъде платена при сключване на договора, а е включил същата в погасителния план, което навежда на извода, че този разход е следвало да бъде включен в ГПР, както правилно е приел и районния съд.

Очевидно обаче това не е сторено, нещо повече – в договора за потребителски кредит въобще не е посочен ГПР, същият е отразен като 0,00 %, което е в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – липсва задължително съдържание. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК, договорът за потребителски кредит е 3 недействителен, поради което на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл са и разясненията, дадени от СЕС в Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, в което е прието, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница. В случая, липсата на определен в процесния договор ГПР и неотразяването в него на всички общи разходи по кредита лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и по силата на чл.23 ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – главницата, но не дължи лихва или други разходи по него. Ето защо, заявлението на „Кредито“ ЕООД е основателно единствено в частта за главницата от 300 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, а в останалата част относно претендираната мораторна лихва от 16.01 лв. заявлението е неоснователно и правилно е отхвърлено от районния съд. Съответно на уважената част от заявлението се дължат и разноските на заявителя, които са в размер на 403.46 лв., поради което правилно искането е отхвърлено за разликата до претендираните разноски от 425 лв.

Предвид изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 334 от 02.02.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 1510/2024 г. по описа на РС-Несебър, в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Кредито“ ЕООД срещу А. Т. А. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 16.01 лв. – лихва за забава за периода от 25.07.2024 г. до 12.12.2024 г., както и в частта, с която се претендират разноски над сумата от 403.46 лв. до пълния претендиран размер от 425 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5