Решение № 333 от 16.12.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Габрово, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20254200500670 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ю. Г. К., подадена чрез адв.Х. срещу постановеното решение по гр.д.№1282/2024г. на РС-Габрово.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необснованост на обжалваното решение . Твърди се, че първоинстанционният съд е приел, че между страните има заемно правоотношение, без да е проведено пълно главно доказване на същото от ищеца. Сочи се, че наведените в исковата молба фактически твърдения за отношенията между страните по силата на сключен устен договор за заем през месец септември 2022г. не дават яснота при какви обстоятелства е сключен този договор. Твърди се , че ищецът не е предоставял на ответницата пари. Наведени са доводи за противоречие между показанията на водения от ищеца свидетел, въз основа на които съдът е приел за установена исковата претенция, и изложеното в исковата молба относно срока и начина за връщане на сумата. Поддържа се , че по делото са останали неизяснени важни факти, които обикновенно предшестват сключването на договор за заем . Оспорва се приетото от съда относно показанията на св.П.

Твърди се, че по делото не е проведено пълно главно доказване ,което да води до несъмненост в извода за сключен договор за заем.

Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение и се отхвърли предявения иск, ведно със законните последици.

Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба .

В с.з. пълномощникът на ответника по въззивната жалба е изразил становище за 1 неоснователността й.

Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното :

Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-Габрово решение по гр.д.

№1282/2024г., с което е признато за установено по предявен иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД, че ответницата Ю. Г. К. дължи на ищеца Ч. Д. М. сумата 5000 лева - главница, представляваща дължима заемна сума по сключен между страните договор за заем през м.септември 2022 г., ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. /датата на получаване на заявлението в съда/ до изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 389/20.05.2024г. по ч.гр.д. № 805 по описа за 2024г. на РС – Габрово. Съдът е приел за доказано наличието на заемно правоотношение между страните , по което исковата сума е дължима от ответницата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба твърдения за недоказаност на исковата претенция.

Предмет на предявения иск по чл.422 ГПК е установяване дължимостта на сумата по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.05.2024г. по ч.гр.д.№805/2024 г. на РС – Габрово в размер на 5000лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 15.05.2024г. Ищецът се е позовал на сключен между страните през месец септември 2022 г. неформален договор за заем, по който е предоставил на ответницата в заем исковата сума , с уговорка да бъде върната на месечни вноски, не по-късно от 31.12.2023г. и неизпълнение на това задължение.

В писмения отговор ответницата е оспорила иска като неоснователен. Навела е твърдения, че преди м.септември 2022г. живее трайно в Нидерландия и не е контактувала с ищеца, с него не е постигала никакви договорки за заем , нито по телефон, нито чрез други средства за комуникация. Ищецът не й е предоставял никакви суми, включително такива със задължение за връщане.

За доказване на исковата си претенция ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпита на св.К.К., съсед на страните по делото.

Възпроизведеното от свидетеля К. в с.з. на 19.06.2025г. пред първоинстанционният съд , е възприетото от него като очевидец, като показанията са дадени под страх от наказателна отговорност. Не се установява от данните по делото свидетелят да е заинтересован от изхода на спора ,както и неговите твърдения да са опровергани от останалите доказателства. Свидетелят е възпроизвел конкретни обстоятелства, като време , място и съдържание на уговореното между страните и начина, по който е станало реалното предаване на исковата сума. Съгласно неговите показания ответницата е искала пари от ищеца, като това е станало когато умряла майка й, м.септември , „долу-горе 22-ра година“.

Свидетелят бил на пейката при ищеца, където имало и други лица. Ответницата дошла и 2 поискала да говори с ищеца. Разговорът се провел пред всички присъстващи, като тя заявила, че е „закъсала“ за пари, защото имала разходи по погребението на майка си.

Ищецът попитал „колко“ и тя поискала сумата от 5 хиляди лева. Ищецът отишъл до дома си и се върнал с парите. Ответницата ги взела, като ищецът й казал да ги прочете, защото тя ще ги връща, и пред всички се споразумели, че за една година ще върне парите. Заминала за чужбина . Дадената сума била в банкноти от по 50лв. Ответницата била облечена с анцунг.

Сочи имена на лица, които също са били на пейката. Не знае дали ищецът е канил ответницата да му върне парите.

Това , че страните по делото са съседи, се потвърждава и от посочените в исковата молба адреси в гр.Габрово : ул.“*****“№7 и ул.“*****“№3.

От показанията на св.П, дъщеря на ответницата, не се установяват обстоятелства, които да дават основание да се приемат за недостоверни тези на св.К.. От заявеното от свидетелката се установява ,че майка й от 4-5 години живее в Нидерландия , където работи и получава заплата, но си е идвала, ходила е на почивка и е гостувала на дъщеря си. Когато си идва в България, отсяда в гр.Габрово , ул.“*****“№3. Идвала си е за погребението на бабата на свидетелката, която починала през м.септември 2022г. Свидетелката не знае ответницата да е искала пари от някого за погребението. Разноските били поети от свидетелката. Не й е известно ответницата да е получавала пари от ищеца.

Заявеното от св.П като време, по което майки й е била в България за погребението на бабата на свидетелката – м.септември 2022г. , съвпада с установеното от св.К. за срещата и проведения разговор между ответницата и ищеца и предаването на исковата сума.

Твърдението на свидетелката, че не й е известно майка й да е получавал пари от ищеца, ценено при условията на чл.172 ГПК , не обосновава само по себе си , както и с оглед останалите данни по делото, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св.К., който възпроизвежда възприети от него обстоятелства като очевидец и липсва установена заинтересованост или пристрастност, която да дава основание да не бъдат кредитирани неговите показания.

При така събраните доказателства от показанията на св.К. се установява ,че през месец септември 2022г. страните по делото са сключили неформален договор за заем, като предоставянето на заетата сума от 5 хиляди лева от ищеца на ответницата, е станало по нейно искане, като страните са се познавали като съседи и предаването на сумата е станало в присъствието на свидетеля. Същият установява и че постигнатото споразумение е било да върне парите за една година.

В случая с ангажираните от ищеца гласни доказателства с показанията на св.К. е доказал осъществяването на фактическия състав на чл.240, ал.1 ЗЗД по заемно правоотношение по сключен между страните устен договор за заем през месец септември 2022 г. с предаване на заетата сума от 5 хиляди лева от ищеца на ответницата със задължение да я върне.

С ангажираните от ответницата гласни доказателства чрез показанията на св.П не са 3 опровергани твърдените от св.К. факти за времето , мястото и начина на сключване на неформалния договор за заем между страните по делото и предаване на исковата сума от ищеца на ответницата със задължение да я върне.

Наличието на конкретно уговорен срок за връщане на заетата сума, и дали следва да се върне на вноски или не, не обосновава валидността на договора за заем, тъй като законът не въвежда като задължително условие поемането на задължение за връщане да бъде обвързано с конкретен срок, изводимо от чл.240,ал.4 ЗЗД, или с начина на погасяване на задължението - на вноски или еднократно . С оглед на това соченото от жалбоподателката несъответствие относно падежа на задължението за връщане – дали е края на 2023г. , както е посочено от ищеца, или за една година от получаването на сумата , както се сочи от св.К., не опровергава съществуването между страните на заемното правоотношение по неформален договор от м.септември 2022г. Договорът за заем е реален ,като предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора / реш. №524/28.12.2011 г . по гр. д. № 167/2011 г., ВКС, ІV г. о и др./. В случая това е установено от показанията на св.К.. Не се твърди и не се установява ответницата да е върнала на ищеца предоставената й като заем сума от 5 хиляди лева , както в сочения от свидетеля срок, така и в този ,сочен от ищеца, или до предявяване на иска .

По изложените съображения предявеният иск по чл.422 ГПК се явява основателен и доказан, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение. Същото е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Ищецът не е претендирал разноски за въззивното производство и такива не следва да му се присъждат за настоящата инстанция.

По изложените съображения, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №309 от 21.07.2025г. по гр.д.№1282/2024г. на РС-Габрово.

Решението не подлежи на обжалване , на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Габрово, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20254200500670 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ю. Г. К., подадена чрез адв.Х. срещу постановеното решение по гр.д.№1282/2024г. на РС-Габрово.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необснованост на обжалваното решение . Твърди се, че първоинстанционният съд е приел, че между страните има заемно правоотношение, без да е проведено пълно главно доказване на същото от ищеца. Сочи се, че наведените в исковата молба фактически твърдения за отношенията между страните по силата на сключен устен договор за заем през месец септември 2022г. не дават яснота при какви обстоятелства е сключен този договор. Твърди се , че ищецът не е предоставял на ответницата пари. Наведени са доводи за противоречие между показанията на водения от ищеца свидетел, въз основа на които съдът е приел за установена исковата претенция, и изложеното в исковата молба относно срока и начина за връщане на сумата. Поддържа се , че по делото са останали неизяснени важни факти, които обикновенно предшестват сключването на договор за заем . Оспорва се приетото от съда относно показанията на св.П.

Твърди се, че по делото не е проведено пълно главно доказване ,което да води до несъмненост в извода за сключен договор за заем.

Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение и се отхвърли предявения иск, ведно със законните последици.