Решение № 4659 от 24.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4659 гр. ......., 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело № 20211110163805 по описа за 2021 година и взе предвид следното:

Производството е по предявени от М............... срещу „Е...............” ООД при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за сумата от 3007,06 лв. – наемна цена, дължима по договор за наем № ВИ-66-8/04.09.2020г. за периода от 14.11.2020г. до 22.02.2021г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 576,02 лв. – мораторна лихва, дължима за неизпълнение на задължението за плащане на наем по договора, изтекла в периода от 26.10.2020г. до 08.11.2021г. Претендира и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата претенция в съда – 09.11.2021г. до окончателното плащане и разноските за производството, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество не е подало отговор на исковата молба и не е взело становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235, ал.2 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира за установено следното:

Не е спорно по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между М............... и „Е...............” ООД е съществувало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за наем № ВИ-66-8/04.09.2020г., по силата на който наемодателят М............... предоставил за временно възмездно ползване на ответното дружество части от недвижим имот – частна държавна собственост с идентификатор № ***, находящ се в гр. ....... кв. „.....“, представляващи 4 бр. сгради /складове и гаражи/ срещу заплащането на месечна наемна цена в размер на 1520 лева, без включен 1

ДДС, платима „до 25-то число на предходния месец за следващия“. Наемното правоотношение било учредено за срок от 10 години, като е предвидена възможност за продължаването му с още 5 години. Не се спори, че владението върху имота, предмет на договора за наем, е предадено на наемателя с приемо-предавателен протокол от 14.09.2020г.

Не е спорно между страните, че процесният договор е прекратен по тяхно общо съгласие преди изтичане на десетгодишния срок – със споразумение от 23.02.2021г., като прекратителният ефект е настъпил при връщане на имота от наемателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 15.03.2021 г.

Предвид горното, при безспорно установеното по делото обстоятелство, че наемателя е ползвал наетия имот за целия процесен имот 14.11.2020г. – 22.02.2021г. и при наличието на договорно основание за плащането на наемна цена до посочената релевантна дата в доказателствената тежест на ответника - наемател е да установи по делото, че е изправна страна по договора и е изпълнявал произтичащото от него основно задължение да заплаща договорената наемна цена. Такива доказателства от негова страна по делото не са представени. Така, поради непровеждане на дължимото от ответника доказване и отнасяне на неблагоприятните последици от недоказването в негова вреда, се налага приемането на извод, че са налице непогасени от същия във връзка с ползването на процесния имот задължения за наемна цена за периода 14.11.2020г. – 22.02.2021г. в размер на 3007,06 лв. общо, поради което искът по чл. 232, ал. 2, изр. 1 ЗЗД е доказан в размера, в който се претендира и следователно следва да се уважи изцяло.

С оглед основателността и доказаността на главната претенция, то основателна и доказана е и акцесорната такава за обезщетение за забавено плащане.

На основание чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за действително претърпените вреди от деня на забавата. Тъй като в договор за наем № ВИ-66-8/04.09.2020г. е уговорен срок /„до 25-то число на предходния месец за следващия“/, в който следва да бъде извършвано плащането, то съобразно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Не е необходима изрична покана, тъй като определеният срок кани длъжника да изпълни, т.е. за дължимия наем за м.11.2020 г., ответникът е изпаднал в забава, считано от 26.10.2020 г. и т.н. Изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК размерът на дължимото обезщетение за забава възлиза на сумата 576,02 лв., което съвпада с претендираното.

При това положение така предявеният иск ще следва да бъде уважен за пълния заявен от ищеца размер.

Относно отговорността за разноските:

С оглед изхода на правния спор по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него разноски в исковото производство, които са в общ размер на 243,32 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран Софийският районен съд,

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Е...............” ООД, ЕИК ................, с адрес гр. ......., ул. „.........“ № 8, ет. 1, да заплати на М..............., с адрес гр. ......., ул. „..............“ № 3, на основание чл. 232, ал. 2, пр.

1 ЗЗД сумата от 3007,06 лв. – наемна цена, дължима по договор за наем № ВИ-668/04.09.2020г. за периода от 14.11.2020г. до 22.02.2021г., ведно със законната лихва от 21.10.2011г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 576,02 лв.

– мораторна лихва, дължима за неизпълнение на задължението за плащане на наем по договора, изтекла в периода от 26.10.2020г. до 08.11.2021г., а на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 243,32 лв. - разноски в производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3