Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 640 от 28.10.2022, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 1290/2022
Вид
Решение № 640
Подписан
28.10.2022
В сила
10.12.2022
Състав
Калина Христова Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Враца, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Х.а при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.а Гражданско дело № 20221420101290 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Агромашина Груп“ ООД, ЕИК 202477721, чрез адв. Й. Д., срещу Х. Д. Х., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че между дружеството – ищец като продавач и ответника като купувач бил сключен Договор за покупко – продажба на разсрочено плащане № ИМ124/18.03.2021 г., по силата на който ответникът закупил от ищеца следната земеделска техника:

- Пръскачка „Agromaster“, модел „Cobra A10 1000“ за сумата от 2 640 лева с ДДС;

- Торачка „Agromaster“, модел „GS2 1200“ за сумата от 2 352 лева с ДДС;

- Сеносъбирач „Gokmenler“, модел „EKO-05“ за сумата от 1 080 лева с ДДС.

Твърди се, че в деня на сключване на договора ищецът предал машините на ответника, за което бил подписан приемо-предавателен протокол, като било отбелязано, че машините са нови и неупотребявани и не са налице липси и неизправности. Сочи, че в 12-месечния им гаранционен срок ищецът не е получавал възражения от ответника за недостатъци на машините. Твърди още, че в договора страните уговорили разсрочено плащане на общата цена по договора от 6 072 лева с ДДС на две вноски – първа вноска в размер на 1 012 лева в срок до 22.03.2021 г. и втора в размер на 5 060 лева в срок до 30.07.2021 г. Ответникът платил само първата вноска, а след падежа на втората ищецът депозирал заявление и му била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 248/2022 г. по описа на РС – гр.

1

Враца, НО, I състав, за сумата от 5 060 лева. От ответника било депозирано в срок възражение срещу заповедта за изпълнение в частта за сумата от 2 640 лева, представляваща продажната цена с ДДС на Пръскачка „Agromaster“, модел „Cobra A10 1000“.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът Х. Д. Х., ЕГН **********, дължи на „Агромашина Груп“ ООД, ЕИК 202477721, сумата от 2 640 лева, представляваща продажната цена с ДДС на Пръскачка „Agromaster“, модел „Cobra A10 1000“ по сключен между страните Договор за покупко – продажба на разсрочено плащане № ИМ124/18.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2022 г. до пълното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 248/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, I състав. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 248/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, I състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „Агромашина Груп“ ООД заявление против Х. Д. Х. е издадена Заповед № 160/19.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 5 060 лева, представляваща продажна цена на селскостопанска техника по договор за покупко-продажба от 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 19.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 101,20 лева - платена държавна такса, както и сумата от 600 лева - платен адвокатски хонорар.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК по делото е постъпило възражение против цитираната заповед за изпълнение в частта за сумата 2 640 лева, представляваща продажната цена с ДДС на пръскачка „ Agromaster Cobra A10 1000“, като длъжникът възразява, че не дължи изпълнение на вземането в тази част, тъй като тази машина имала недостатъци, които я правят негодна за употреба по предназначение.

С Разпореждане № 341/04.03.2022 г. по ч. гр. д. № 248/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

От представения по делото Договор за покупко – продажба на разсрочено плащане № ИМ124/18.03.2021 г., сключен между ищеца „Агромашина Груп“ ООД и 2 ответника Х. е видно, че ищецът е продал на ответника 3 бр. машини на обща стойност 6 072 лева, платима на две вноски, както следва първа вноска в размер на 1 012 лева с ДДС в срок до 22.03.2021 г. и втора вноска в размер на 5 060 лева с ДДС, дължима до 30.07.2021 г. Една от продаваните стоки е пръскачка „ Agromaster Cobra A10 1000“ на стойност 2 640 лева с ДДС.

Представен е протокол за предаване – приемане на машина от 18.03.2021 г., представляващ Приложение № 2 към договора за продажба, видно от който на посочената дата ищецът е предал и ответникът е приел машините, предмет на договора за продажба. Описано е, че машините са нови, неупотребявани и оборудвани съгласно спецификацията, нямат неизправности, като за такива, възникнали след предаването, ищецът носи отговорност съгласно гаранционните условия по договора. Протоколът е подписан от ответника за „приел“.

Ищецът признава, че макар и със закъснение, ответникът е платил първата вноска по договора в размер на 1 012 лева.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В откритото съдебно заседание, проведено на 28.09.2022 г., процесуалният представител на ищеца е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, като счита, че са налице предпоставките за това съгласно чл. 239 ГПК. Съдът намира, че искането не може да бъде уважено и не може да се постанови неприсъствено решение по делото, предвид депозирането на писмено възражение с конкретни доводи от страна на ответника в заповедното производство. Една от предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника /наред с:

1. неявяването му в първото по делото съдебно заседание; 2. липса на искане от ответника делото да се разгледа в негово отсъствие и 3. ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника/ е непредставяне от ответника в срок отговор на исковата молба. Настоящото производство е такова по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК и предпоставка за неговата допустимост е от ответника да е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което да е оспорено вземането на кредитора. Приетото разрешение в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г., т. 9, ВКС, ОСГТК, че процесуалните последици от предявяването на иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обуславя допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на вземането от длъжника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл.

414, ал. 1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл.

3

131, ал. 1 ГПК. В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., 11.а. ОСГТК.

Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Съдът следва да разгледа в производството по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обоснованите оспорвания на вземането на кредитора, като например: основанието, от което произтича вземането, за недействителност на това основание,за погасяване на вземането и др. /така Решение № 396/18.11.2014 г. по гр. д. № 6805/2013 г., ВКС, IV г. о./.

Следователно и след като възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ответникът е подал възражение, в което е заявил и мотивирал своето оспорване. По изложените съображения следва да се приеме, че настоящото производство постановяване на неприсъствено решение срещу ответника е недопустимо.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 327 ТЗ за признаване за установено, че ответникът Х. Д. Х., ЕГН **********, дължи на „Агромашина Груп“ ООД, ЕИК 202477721, сумата от 2 640 лева, представляваща продажната цена с ДДС на Пръскачка „Agromaster“, модел „Cobra A10 1000“ по сключен между страните Договор за покупко – продажба на разсрочено плащане № ИМ124/18.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2022 г. до пълното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 248/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, I състав.

Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски.

По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 327 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1. съществуването на договорни отношения между него и ответника по Договор за покупко – продажба на разсрочено плащане № ИМ124/18.03.2021 г., 2. получаване на стоката – пръскачка „Agromaster“, модел „Cobra A10 1000“ от ответника и 3. нейната стойност.

По делото са доказани и трите предпоставки за уважаване на предявения иск, а ответникът не ги оспорва.

От представените доказателства по делото се установява, че между страните по делото е било налице валидно облигационно правоотношение по двустранна възмездна 4 сделка – продажба на стоки, предполагаща извършването на две насрещни престации – доставка на уговорените стоки от продавача и плащане на уговорената цена от купувача.

Ищецът е установил изпълнение на своето задължение по договора да предаде стоката на ответника, който я е приел без забележки.

Оспорването от страна на ответника на изправността на процесната машина – пръскачка е бланкетно и не бе доказано по никакъв начин. Следва да се сподели становището на ищеца, че в случай че машината има недостатъци, следва да се приложи гаранцията, за което продавачът е следвало да бъде уведомен по надлежния за това ред, каквито доказателства не са ангажирани по делото.

Ответникът не оспорва, че не е платил сумата, представляваща продажна цена на тази машина. С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде признато за установено, че ответникът Х. Х. дължи на ищцовото дружество сумата от 2 640 лева, представляваща продажната цена с ДДС на Пръскачка „Agromaster“, модел „Cobra A10 1000“ по сключен между страните Договор за покупко – продажба на разсрочено плащане № ИМ124/18.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2022 г. до пълното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 248/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, I състав.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото дружество. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.

В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски, както следва: